№ 530

[населено място], 26.10.2017г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1783 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане № 834 / 19.05.2017 г. по ч. т.д.№ 793/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 139/11.04.2017 г. по ч. т.д. № 793/2016 год., С атакуваното определение, в производство по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил определение № 27/24.01.2017 год. / постановено по частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелността, на основание чл. 613а ал. 3 вр. с чл. 729 ТЗ /, в частта му за разноските, като е намалил присъдените в полза на жалбоподателя. Същият оспорва правилността на разпореденото връщане, като акцентира на обстоятелството, че с определение № 139/11.04.2017 год. въззивният съд за пръв път се произнася по въпроса за разноските, направени пред него и произнасянето на настоящата инстанция представлява въззивен контрол, какъвто спрямо актове, разместващи имуществени блага, не следва да бъде отречен. Страната счита, че съдът незаконосъобразно е обвързал обжалваемостта на съдебния акт, в изменение на който е постановено определението по чл. 248 ГПК, с възможността за обжалване на последното.ГПК не ограничава въззивното, а само касационното обжалване по отношение на изрично определени съдебни актове / чл. 274 ал. 4 ГПК /, каквото е и определението по чл. 279 ал. 3 ТЗ. Такъв извод се извежда и от дадените разяснения в т. 24 на ТР № 6 /...