Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 38 от 02.03.2022 г. по в. гр. д. № 364/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 260222 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 1500/2020 г. на РС-Дупница, допълнено с определение № 260531/11.06.2021 г. и поправено с определение № 260604/23.07.2021 г. по същото дело, с което е признато за установено по отношение на С. Г. Й., че Н. И. Й. и С. И. Г. са собственици на по 1/8 идеална част, А. С. С. и Д. Б. С. са собственици на по 1/48 идеална част, Д. М. С. е собственик на 1/24 идеална част от следните земеделски имоти: 1. имот №. ........по картата на възстановената собственост с площ 1. 000 дка, представляващ иглолистна гора в м. “О.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. ......;. .....;. ......;. .....; 2. имот. .......по картата на възстановената собственост с площ 0.361 дка, представляващ полска култура в м. “С.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. ......;......;. .......;. ........;. .......; 3. имот. ........по картата на възстановената собственост с площ 0.549 дка, представляващ полска култура в м. “Д.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. .......;. .......;. .......;. ........; 4. имот. .......по картата на възстановената собственост с площ 0. 802 дка, представляващ полска култура в м. “А.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. .....;. .......;. ........;. ........;. .......; 5. имот. .......по картата на възстановената собственост с площ 1.261 дка, представляващ полска култура в м. “Над с.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. ......;. .......;. ..........;. .......; 6. имот. ........по картата на възстановената собственост с площ 0.778 дка, представляващ полска култура в м. “Над с.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. .......;. ........;. .........;. ........; 7. имот. ........по картата на възстановената собственост с площ 2. 993 дка, представляващ полска култура в м. “Над с.”, в землището на [населено място], при съседи:. ........;. .......;. ........;. .........;. ..........;. .......;. ..................;. ............;. ..........; 8. имот. ..........по картата на възстановената собственост с площ 4.800 дка, представляващ нива в м. “Г.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. .........;. ...........;. ..........;. ........;. ........; 9 имот. ..........по картата на възстановената собственост с площ 4.000 дка, представляващ нива в м. “Зад ридо”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. .......;. ........;. ......;. ........;. ...........; 10. имот. ........по картата на възстановената собственост с площ 1.781 дка, представляващ полска култура в м. “К.”, в землището на [населено място], при съседи: имоти. ........;. ..........;. ..........;. ..........на основание наследство от общият им наследодател Г. К. Й., починал на 09.07.1967 г.

Въззивния съд е приел от фактическа страна следното:

Страните по делото са наследници по закон на Г. К. Й., починал на 09.07.1967 г. Ответникът С. Й. е негов син, а ищците Н. Й., С. Г., А. С., Д. С. и Д. С. са наследници на сина му И. Г. Й., починал на 16.11.1998 г. Наследодателят на ищците И. Г. Й. е направил отказ от наследството на Г. К. Й., който е вписан в специалната книга на съда за отказите от наследство под № 43/25.04.1979 г. Процесните земеделски земи да възстановени на наследниците на Г. К. Й. с решения № 03/04.09.1995 г., № 03/31.07.2008 г. и № 03/22.07.2008 г. на ОСЗ [населено място] баня. С нотариален акт № 10/2012 г. ответникът С. Г. Й. е признат за собственик на поземлен имот с кадастрален №. .......на основание възстановена собственост по ЗСПЗЗ, правоприемство по наследство и давностно владение. С нотариален акт №. ......./2016 г. С. Г. Й. на основание наследство е признат за собственик на: неурегулиран поземлен имот - полска култура с кадастрален №. .........; неурегулиран поземлен имот - полска култура с кадастрален №. ........., неурегулиран поземлен имот - полска култура с кадастрален №. .........., неурегулиран поземлен имот - полска култура с кадастрален №. ........, С нотариален акт №. ........./2016 г. С. Г. Й., на основание наследство, е признат за собственик на: неурегулиран поземлен имот - нива, имот №. ........., неурегулиран поземлен имот - нива, имот №. ........и неурегулиран поземлен имот - нива, имот №. .......... Във връзка с възражението на ответника за придобиване на имотите по давност съдът е обсъдил свидетелските показания по делото.

От правна страна съдът е приел, че процесните земеделски земи представляват новооткрито наследство и са собственост на всички наследници на Г. К. Й., а не само на ответника С. Г. Й., който през 2012 г. и 2016 г. се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост. Отказът от наследство, направен приживе от неговия брат И. Г. Й., не е произвел действие, тъй е направен на 25.04.1979 г., т. е. след включването на земеделските земи в ТКЗС и преди възстановяване на правото на собственост върху същите с влезли в сила решения.

За неоснователно е счетено възражението на ответника С. Й., че същият е придобил процесните земеделски имоти по давност. От събраните по делото гласни доказателства не се установява не само ответникът С. Й. да е променил намерението си да свои имотите като свои по отношение частите на ищците, но изобщо да е осъществявал фактическа власт върху тях. Свидетелката Д. Т. твърди, че С. не обработва имотите. Свидетелят Д. Й. сочи, че С. ползва имотите откакто са раздадени, но не посочва нито къде се намират те, нито как ги обработва. Не знае дали отдава под аренда някои от тях, както и по какъв начин ги стопанисва. Единствено твърди, че са правили вада за поливане за имотите им, находящи се в местността “Над с.”. Свидетелката В. Г. сочи, че обработва два от имотите, намиращи се в. м. “Г.” и м. “Зад р.”, като е сключила договор за аренда със С. Й.. Тя обаче не знае всичките му имоти. Свидетелката Х. С., която твърди, че знае имотите на Й., посочва, че имотите в м. “Зад р.” и м. “Г.” се обработват от Г., а другите имоти не се обработват от никого. Въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на свидетелските показания не може да се достигне до категоричен извод, че ответникът необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти в определения от закона срок. За неправилно е счетено решението в частта, в която на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК са отменени нотариални актове №. ../2012 г., №. ../2016 г. и №. .../2016 г. за разликата над 1/3 ид. части до 1/2 ид. части, тъй като правата на ищците съсобственици са общо 1/3 ид. части от процесните имоти. В тази част решението е отменено.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника С. Г. Й..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. С установяване на фикцията по чл. 91а от Закона за наследството, подписалите отказа от наследство преди възстановяване собствеността върху земеделските земи, респективно техните наследници, следва ли да предприемат правни действия по приемане на новооткритото наследство, с които да отхвърлят владението, установено от друг сънаследник, неподписал отказ от наследство;

2. Следва ли подписалите отказа от наследство, респективно техните наследници, да предприемат правни действия на основание чл. 84 ЗС, вр. с чл. 116 ЗЗД за прекъсване на придобивната давност от сънаследник, установил фактическа власт върху възстановените имоти по реда на ЗСПЗЗ;

3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 79 ЗС за владеещия добросъвестен сънаследник по отношение на земеделски имоти, за които административната процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е приключила десет и повече години преди да бъде предявен установителен или ревандикационен иск.

Жалбоподателят счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ВКС, ОСГК и решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д.№ 895/2010 г. на ВКС, І г. о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпросите в изложението към касационната жалба са поставени поради няколко погрешни виждания на жалбоподателя: че от момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г. той е установил владение върху процесните имоти, че това владение е добросъвестно, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН е приета впоследствие, с ДВ, бр. 60/24.07.1992 г.; че наследниците на И. Й., който през 1979 г. се е отрекъл от наследството на своя баща, следва да предприемат изрични действия, с които да оспорят този отказ по отношение на процесните земеделски земи, а такива действия те не са предприели; че придобивната давност, започнала да тече от момента на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ – 22.11.1997 г., не е била прекъсната с предявяване на иск за собственост, изтекла е преди предявяване на иска по настоящото дело и следва да бъде зачетена безусловно; че бездействието на ответниците в периода 1992 г. – 2020 г. е доказателство, че жалбоподателят правомерно се е снабдил с нотариални актове за собственост по давност, съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Тези виждания на жалбоподателя не съответстват на закона и на практиката на ВКС по прилагането му. Влизането в сила на ЗСПЗЗ няма никакво отношение към владението на земеделските земи, които предстои да бъдат възстановявани. Владение, което може да доведе до придобиване на земите по давност, може да бъде установено едва с решението за възстановяване на собствеността, което има конститутивно действие – решение № 803 от 29.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 382/2004 г., I г. о., решение № 820 от 25.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 514/2004 г., I г. о., решение № 149 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2010 г., II г. о., решение № 183 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2008 г., IV г. о., решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о. При това съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата на 22.11.1997 г. не се зачита и от този момент започва да тече нова давност, а ако възстановяването на собствеността следва момента на влизане в сила на разпоредбата, давността започва да тече от по-късния момент на възстановяване на собствеността - решение № 383 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о.,, решение № 161 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4894/2017 г., I г. о. и др. На следващо място – приемането на чл. 91а ЗН с ДВ, бр. 60/1992 г. няма никакво отношение към въпроса за добросъвестността на владението, установено върху земеделските земи. Добросъвестността се свързва единствено с разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС, която обаче няма никакво отношение към фактите по настоящото дело. Отделно от това – в т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, е прието, че в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм. бр. 45 от 1998 г.) и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). В мотивите на тълкувателния акт е пояснено, че с новите чл. 9а, 90а, 91а ЗН са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството е вече открито; че те представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон; че разпоредбите имат действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява. От тези разяснения следва, че собствеността върху новооткритото наследство се възстановява по силата на закона, без да е необходимо да се предприемат каквито и да е действия, с които лицето, което се е отрекло от съответното наследство, да оспори този отказ по отношение на имотите, които се възстановяват. За всички наследници, а не само за наследниците на „новооткритото наследство“ се прилага разпоредбата на чл. 48 ЗН, според която наследството се призобива с приемането му, като това приемане има действие от откриване на наследството. Действията по приемане на наследството могат да бъдат изрични или с конклудентни действия, каквото например е подаването на искова молба за собственост върху наследствените имоти, каквито действия в случая са извършени с подаването на исковата молба по настоящото дело. С отмяната на чл. 50 ЗН отпада и срокът, в който може да се приеме наследството, т. е. приемането е безсрочно. И на последно място – с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването; че случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС; че когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена; че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение; че ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Отнесени към случая по настоящото дело, тези разяснения следва да се разбират в смисъл, че за да докаже възражението си за придобивна давност, ответникът по предявените искове следва да установи, че по недвусмислен начин е отблъснал владението на останалите наследници на Г. Й. и не е достатъчно само това той да осъществява фактическата власт върху имотите, защото за частите на другите наследници тя е държане, а не владение.

Въззивният съд се е съобразил с посочената по-горе правна уредба и практиката на ВКС по прилагането.

Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не сочи на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, изисква да се докаже отблъскване на владението на останалите наследници на Г. Й., а въззивният съд е приел, че такива данни по делото няма. Въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК за начина на обсъждане на доказателствата по делото не е поставен. Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ВКС, ОСГК, е свързано с прилагането на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като определя само началния момент на придобивната давност върху възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи, но не решава въпроса за придобиването по давност на частите на останалите наследници на тези земи. Този въпрос се решава от предходното тълкувателно решение, което е определящо. И на последно място – въпросът за прекъсване на придобивната давност на основание чл. 116 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, разгледан в решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д.№ 895/2010 г. на ВКС, І г. о., не е определящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е достатъчно това, че в 10-годишен срок от възстановяване на собствеността върху процесните земи не е бил предявяван иск за собственост, който да прекъсне придобивната давност. Необходимо е да се докаже още и това, че наследникът, който се позовава на придобивната давност, е завладял идеалните части на останалите наследници и е демонстрирал по категоричен начин спрямо тях това завладяване – нещо, което въззивният съд е приел за неустановено.

При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за производството пред ВКС – 800 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 02.03.2022 г. по в. гр. д. № 364/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд.

ОСЪЖДА С. Г. Й. от [населено място], [улица] да заплати на Н. И. Й., С. И. Г., А. С. С., Д. Б. С. и Д. М. С., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], адв.М. О., сумата от 800 лв. разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: