№ 50826

София 11.11. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1802 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 260087 от 13.07.2021г. по в. гр. д. № 172 по описа за 2021г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решение № 260082 от 5.11.2020г. по гр. д.№ 656/2019г., постановено при участието на ЗК“Л. И“ АД, като трето лице помагач на ответника, като е отхвърлен иска предявен на основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 44 ЗЗД за осъждане на М.С.О-Г. да заплати в полза на общината обезщетение за вреди, причинени от дейността й по изп. д.№ 201375800401726 и присъединеното д.№ 64/2016г. в размер на 246 281.08 лв.,главница, представляващи събрани от ЧСИ такси и разноски в прозиводството и лихва за забава в размер на 74 978.92лв. за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. и са присъдени разноски.

Срещу подадената жалба е постъпил отговор /основен и допълнителен/ от М. О., чрез процесуалният й представител адвокат К., с който счита същата за недопустима поради липса на посоченото основание по чл. 280, ал. 2 ГПК и неоснователна.Развива подробни съображения по съществото на спора. Представя договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021г.,съгласно който оказването на помощ е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и желае съдът да определи и присъди размер на адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор и от ЗК“Л. И“ АД, представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г., с който също се оспорва допустимостта и основателността на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявените искове за ангажиране на имуществена отговорност на ЧСИ за вреди като неоснователни поради неустановяване на една от изискуемите се предпоставки – наличие на причинена вреда, съответно на причинна връзка с констатираното неправомерно поведение на ЧСИ, изразяващо се в неизпълнение на служебното му задължение да констатира, че взискателят, който е гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД не притежава правосубектност и след направено от длъжника възражение не е отстранил нередовността като не е конституирал като взискатели съдружниците в ДЗЗД „ГСМ П. И“. Като допълнителен довод, в мотивите си, съдът е посочил, че в случая събраните от ЧСИ суми са били дължими, защото за същите е бил издаден надлежен изпълнителен титул – изпълнителен лист от 11.02.2016г. Принудителното събиране на парични притезания изисква събиране и на направените от взискателя за принудителното изпълнение такси и разноски, включително и таксите и разноските за ЧСИ по ТТРЗЧСИ. По делото е било безспорно, че в случая тези такси и разноски са коректно начислени и преведени. За пълнота, въззивният съд се е позовал и на сключеното между всички участници в изпълнителното производство Споразумение от 12.08.2016г., с което те са декларирали, че са уредили окончателно и доброволно отношенията си и което е довело до прекратяване на образуваното изпълнително дело.

В изложението си, като се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и ал. 2 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Законосъобразно ли е изпълнение, осъществено по искане на лице, за което изпълнителният лист няма сила?, 2. Платените такси и разноски в незаконосъобразен изпълнителен процес представляват ли пряко и непосредствено увреждане на лицето, спрямо което е заведен този процес. Дължими ли са такси и разноски в такъв незаконен процес и подлежат ли те на възстановяване? Съответно дължими ли са в такъв процес на ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, както и разноските, събрани от длъжника?, 3. В състояние ли е въззивният съд да предположи и моделира с точност бъдещото развитие на начините за изпълнение на задължения по дълг, включително и доброволните варианти с постигане на извънсъдебни споразумения с истинските кредитори със съответното разсрочване във взаимно приемлив график на доброволно изпълнение? Каква е степентна на точност /предвидимост/ на презюмираната вариантност за наличие или не на размер на разноски в подобна екстраполация и допустим ли е подобен аргумент в съдебен акт? В понятието „преки“ вреди /които са само представляващите типична и нормално настъпваща последица от вредоносния резултат/, влиза ли и предполагането от въззивния съд как точно действителните страни по правоотношението ще упедят задълженията си? и 4. Очевидно неправилно ли е решение, в мотивите на което явно и необосновано се твърди, че приетият за незаконен изпълнителен процес има за последица законни такси и разноски? Следва ли лицето, допуснало този незаконен процес да бъде в пълнота възнаградено и да получи обществено одобрение чрез подкрепящ го съдебен акт? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр. д.№ 2249/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 2474/2018г. на ІV г. о., гр. д.№ 3219/2014г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 3201/2017г. на ІV г. о., гр. д.№ 3531/2020г. на ІV г. о., както и на конституционно дело № 10/2018г.

Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото нито един от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, докол-кото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, а за всички не са налице посочените специални основания за допустимост. Съображенията:

Поставените от касатора въпроси, предпоставят условия – че е налице незаконосъобразен изпълнителен процес /въпроси с № 1, 2 и 4/ и че съдът е изходил от „презюмирана вариантност“/въпрос № 3/ – което не е прието за установено от въззивния съд и не отговаря на фактите. С тях, по същество се оспорва правилността на изведените от въззивния съд правни изводи, но в настоящето производство касационната инстанция не осъществява контрол за правилност. Съгласно т. 1 от ТР № 1/15.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – не съставлява общо основание за допускане на касационен контрол такъв поставен материално-правен и процесуално-правен въпрос, който засяга правилността на обжалваното решение, начинът на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства, а в случая първият въпрос изисква отговор дали е законосъобразно изпълнението, вторият и четвъртият – дали се дължат такси и разноски в незаконосъобразен изпълнителен процес, а третият – предпоставя невярното условие, че въззивният съд е постановил акта си на база на предположения относно възможни начини за изпълнение на задълженията по дълга.

В случая, въззивният съд е съобразил установената практика /вж. решения по гр. д.№ 474/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1124/2010 г. на III г. о., гр. д.№ 1295/2011г. на ІV г. о./, съгласно която при иск, предявен на основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка е тази вреда, която увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Когато по делото макар и да е установено противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител, не е установена реално причинена на ищеца вреда, която да е пряка и непосредствена последица от същото, фактическият състав на изискуемото се увреждане не е налице. В случая не е установено от конкретно констатираното неизпълнение на служебното задължение от страна на ЧСИ, във връзка с правилата, касаещи гражданското дружество, да са били причинени твърдените от ищеца вреди, защото изпълнителното производство е било надлежно образувано, вземането на кредиторите е надлежно установено, сумите по издаденият изпълнителен лист и съответните на тях такси и разноски са били дължими и те са събирани от длъжника и производството е прекратено по силата на постигнато между страните в изпълнителния процес споразумение.

С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и като констатира по представения договор за правна защита и съдействие, че размерът на адвокатското възнаграждение е по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде осъден касаторът да заплати в полза на адвокат К. сумата от 1 000лв., определена съгласно релевантната разпоредба на ал. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. а за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260087 от 13.07.2021г. по в. гр. д. № 172 по описа за 2021г. на Апелативен съд П..

ОСЪЖДА [община], БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на адвокат Г. А. К., управител на Адвоктаско дръжество“К. и партньори“ ЕИК[ЕИК], с адрес на управление:гр.П., [улица], ет. 3, офис А/8 сумата от 1 000лв./хиляда лева/, възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: