Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ЗК „Л. И“ АД срещу решение №650 от 15.06.2021г. по в. гр. д. №738 по описа за 2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е отменено решение №4241 от 14.07.2020г., постановено по гр. д. №7408/2017г. по описа на Софийски градски съд в отхвърлителната част, като е осъден касаторът да плати на Ю. Т. Д. допълнително сумата 8 000 лева /разликата над 7 000 лева до 15 000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 29.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2016г. до окончателното плащане и съответна част от разноските по делото, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл. 432 КЗ за сумата 7 000 лева застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и съответна част от разноските по делото. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до претендираните 26 000 лева, ведно със законната лихва не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд се е произнесъл незаконосъобразно по въпроса относно наличието на деликт, като поддържа, че не се доказва противоправно поведение на застрахования участник в процесното ПТП. Навежда доводи, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД и в резултат е определил завишен размер на обезщетение. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора въпроси- „Кои елементи, при съотношението на фактите в единен цялостен причинен процес следва да са установени като единствено възможна причина за проявлението на вредата, за определяне поведение на водач на МПС като нарушение на правилата за движение, и същевременно - следва ли извода за осъществено деликтно поведение да се основава на извод за причина, която е единствено възможна за проявление на вредата“; „Следва ли за обосноваване на извод за осъществено нарушение на правило, установено от закон единствената възможна причина за проявлението на вредата да се извежда като такава както от самостоятелното, така и от комплексното обсъждане на фактическата обстановка при осъществяване на събитието“, като счита, че е допуснато нарушение на закона, но не сочи коя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице.

Сочи и следните въпроси, които намира, че са обуславящи за изхода на спора- „Следва ли решаващия съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деликт, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да посочи в мотивите си конкретното разбиране за значението на фактите, определящи естеството и степента на засягане на правната сфера на търсещия обезвреда, въз основа на което разбиране е формира изводи относно конкретния размер на паричната обезвреда“; „Следва ли съдът, при определяне размера на обезщетението за компенсиране на нематериални вреди да посочи отделно фактите, въз основа на които е формиран правен извод за естеството и степента на засягане на правата на търсещия обезвреда, съответно - да посочи самостоятелно благоприятните обстоятелства, вкл. тези за възстановяване до състояние отпреди деликта, като ги съпостави, определяйки превес между тях, дефинирайки значението на тези изводи за определяне размера на обезщетението, за да се изпълни изискването обезщетението в определения размер да обезщетява само действителната, наличната вреда“; „Следва ли при преценка за възникване на нематериални вреди и относно справедливото им обезщетяване да се отчита възприеманото в обществото разбиране за обичайното като проявление на определен факт и формираното въз основа на него разбиране за справедлива компенсация“- с твърдение, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., ППВС №7/1959г., решение №1528/20.06.1972г. по гр. д. №567/1972г.

Излага и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът Ю. Т. Д. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ответното застрахователно дружество част, с която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 7 000 лева и да го отмени частично в отхвърлителната част като присъди допълнително сумата 8 000 лева /общо 15 000 лева/– обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема, на първо място, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 29.09.2016г., виновно причинено от водача на лек автомобил „Ф. П“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника и на второ място, че адекватното и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания е в размер от 15 000 лева, като е неоснователно възражението за съпричиняване на вредата.

Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. основното и допълнително заключения на авто-техническата експертиза и събраните гласни доказателства, се установява, че ПТП е причинено от водача на лекия автомобил, допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата - предприета на забранено място маневра обратен завой /чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП/. Съдът излага подробни мотиви, че ищецът - моторист е бил професионален шофьор, движел се е с разрешена скорост, имал е поставена каска, не се доказва по категоричен начин да е нарушил правилата за движение по пътищата с изключение на чл. 150а ЗДвП, като обстоятелството, че е бил без свидетелство за управление на тази категория мотоциклет няма връзка с механизма на ПТП. Като стига до извод, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на вредите, въззивният съд намира за неоснователно възражението за съпричиняване в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За да определи обема на претърпените неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира събраните доказателства, вкл. свидетелските показания, като намира за установено, че в пряка причинна връзка с произшествието ищецът е получил мозъчно сътресение, кръвонасядане на дясно бедро на външната и средно-долна част, кръвонасядане на дясната мишница и предмишница, кръвонасядане на гърба на лявото ходило, охлузване на коляно. Мозъчното сътресение е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, протекло леко със зашеметяване и объркване, без данни за настъпило безсъзнателно състояние. Решаващият съдебен състав съобразява и факта, че няма данни за настъпили усложнения или за трайни последици, като ищецът се е възстановил напълно в рамките на един месец. Отчита, че травмите са били в различни части на тялото, че е проведено консервативно лечение, че след инцидента ищецът е станал избухлив и се е променил коренно. При съвкупен анализ на доказателствата и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване на правото на обезщетение, въззивната инстанция стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на 15 000 лева, поради което искът следва да бъде уважен за още 8 000 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2016г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че първата група поставени въпроси са неясно формулирани, не съответстват на изложените от въззивния съд мотиви и не отговарят на общото изискване за правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори да се приеме, че се поставя въпрос, свързан с фактическия състав на деликта, касаторът не обосновава нито едва от допълнителните предпоставки за допускане до касационен контрол по т. 1-т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са множество твърдения за допуснати от съда нарушения на закона и необоснованост на изводите му за наличие на противоправно поведение на застрахования в ответното дружество водач на МПС, но нито се обосновава противоречие с конкретни решения на ВКС, нито се излагат доводи за значимостта на въпроса за правилното приложение на закона и за развитието на правото.

Втората група въпроси, макар и твърде неясно формулирани, се свеждат до значимия за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта съдът да изложи мотиви относно фактите и обстоятелствата, които приема за установени и въз основа на които определя обезщетението за неимуществени вреди като справедливо. Този въпрос обаче не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №4/1968г. Въззивният съд е съобразил критериите по чл. 52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството и интензитета на болките и страданията от травматичните увреждания; продължителността им; липсата на трайни последици; емоционалното състояние на пострадалия; възрастта и общественото му положение към момента на ПТП и т. н. Постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. и цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, съгласно която при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства - начина на извършване на деликта, характера на увреждането и произтичащите от него физиологични и психологически последици за пострадалото лице, интензитета и продължителността на болките и страданията, наличието на трайни последици; възрастта и социалното положение и т. н., като отчете и общественото разбиране за справедливост на обществото в конкретния момент, т. е. икономическата конюнктура. Въззивният съд е съобразил релевантните обстоятелства към датата на деликта, т. е. отчел е икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, респективно и базата за определяне на нивата на застрахователно покритие. Следва да се има предвид, че в съдебната практика е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т. е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя /решение №28/09.04.2015г. по т. д. №1948/2013г. на ВКС, II т. о., решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г., II т. о. и др./.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи - за допуснати от въззивния съд нарушения на закона /ЗДвП и ЗЗД/ и неправилна преценка на доказателствата, респ. за необосновани изводи за реализиране на фактите, обуславящи отговорността на водача на лек автомобил „Ф. П“ като деликвент, респ. на ответника като негов застраховател по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, както и за нарушение на чл. 52 ЗЗД, представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - основание за отмяната по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тези оплаквания са свързани с анализ на доказателствата по делото и обсъждане на конкретните доводи на страните и не подлежат на преценка в настоящия етап на касационното производство /по допускане на касационно обжалване/, а могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

По разноските:

Ответникът претендира присъждане на разноски по делото, но не представя нито списък, нито доказателства за направени такива. Предвид изложеното на ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №650 от 15.06.2021г. по в. гр. д. №738 по описа за 2021г. на Апелативен съд - София в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.