ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183

гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 616 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. против решение № 99/06.12.2022 г. по в. т.д. № 185/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 130/06.06.2022 г. по т. д. № 524/2021 г. на Окръжен съд – Бургас касателно уважените осъдителни искове за възнаградителна лихва и лихва при просрочие срещу въззивника Д. К. К..

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че се дължат лихвите по ненастъпилите падежи, включително и съответната наказателна лихва за процесния период. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че банката продължава да начислява лихви за забава и да “трупа” лихви върху вече отнесени такива към главницата при обявена предсрочна изискуемост на кредита, което представлява “анатоцизъм”. Твърди се, че е неправилен изводът на въззивния съд за отхвърляне на възражението за погасяване по давност на дължимите лихви поради невъвеждането му пред първата инстанция при първоначалното разглеждане на иска. Твърди се, че този извод на въззивния съд е неправилен, тъй като възражението се прави пред съответната съдебна инстанция при повторното разглеждане на делото, пред която са се реализирали материалните предпоставки за настъпване на погасителната давност,...