Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2876 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по касационна жалба от А. Д. от гр. Самоков, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1026/14.10.2021г. на Административен съд - София област / АССО/, постановено по адм. дело № 165/2021г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 630/17.12.2020 г. на Общински съвет - Самоков в частта по т. ІІ. 2 от него.
За съвместно разглеждане по делото е приобщена и частна жалба, депозирана от К. П. от гр. Самоков срещу горепосоченото решение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото срещу Решение № 630 от 17.12.2020 г. на ОбС - Самоков в частта по т. І, с която е одобрена План - сметка за необходимите разходи за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Самоков за 2021 г. съгласно Приложение № 1.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че неспазването на срока по чл. 69, ал.2 АПК не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Подчертава, че издателят на оспорения акт не е ангажирал никакви доказателства, че е било невъзможно да се установи количеството на генерираните битовите отпадъци, а директно е приложил нормата на чл. 67, ал.2 ЗМДТ. Сочи, че ОбС не се е съобразил с постановени съдебни решения за предходни години, като упорито и трайно не се прилага нормата на чл. 67, ал.1 ЗМДТ. В тези насоки развива подробни доводи и по същество претендират отмяна на обжалвания съдебен акт в атакуваната му част и на обжалваното Решение на ОбС в частта му по т.II.2 от него, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационните жалба - Общински съвет - Самоков, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва основателността й. Претендира присъждане на осъществените разноски.
Частният жалбоподател твърди, че горепосоченото решение, в частта му имаща характер на определение, е неправилно и претендира неговата отмяна. Намира, че одобрената план-сметка за необходимите разходи за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на територията за обществено ползване на територията на О. С. за 2021 година съгласно Приложение № 1 е незаконосъобразна, тъй като е в пряко противоречие с общностни норми и следва да остане неприложена.
Ответникът по частната жалба - Общински съвет - Самоков, чрез процесуален представител, с писмено възражение и в о. с.з. оспорва основателността й.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София област е законосъобразността на Решение № 630 на ОбС - Самоков, прието на проведено на 17.12.2020 г. заседание по Протокол № 17, с което: по т. 1 е одобрена План - сметка за необходимите разходи за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Самоков за 2021г. и по т. 2 е определен размерът на таксите за битови отпадъци за 2021 г.
За да достигне до извод за частична недопустимост и неоснователност на жалбите АССО е приел следното от фактическа и правна страна:
С Докладна записка изх. № 0800-157/13.11.2020 г. Кметът на О. С. е внесъл предложение до ОбС - Самоков за приемане на план - сметка за разходите от такса битови отпадъци през 2021 г. и за определяне размера на такса битови отпадъци за населените места на територията през 2021 г. Към нея е приложен Анализ за прилагане на различни способи за определяне на такса битови отпадъци за жилищни имоти на граждани и фирми на територията на община Самоков, въз основа на който е изведено заключение, че облагането с такса битови отпадъци на база количество е неприложимо, тъй като не е налична база и методология за определяне размера на ТБО въз основа на количеството им.
На 13.11.2020г. на официалния сайт на О. С. е публикувано Обявление до заинтересованите лица и общественост на основание чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗМДТ във връзка с чл. 69, ал. 2 АПК, с което адресатите му са информирани за Предложение за приемане на решение на План - сметката и размера на ставките за ТБО за 2021 г., както и за Анализа за прилагане на различни способи за определяне на такса битови отпадъци за жилищни имоти на граждани и фирми на територията на общината.
На същата дата на официалния сайт на О. С. е публикувано Уведомление до гражданите, че общественото обсъждане на План - сметката и размера на ставките за ТБО за 2021 г. за населените места на територията на общината ще се проведе на 14.12.2020 г.
С. П. от обществено обсъждане от 14.12.2020 г., предложенията за план - сметката за разходите от ТБО и размера на ставките за ТБО за 2021 г. са публикувани на официалната интернет страница на общината, както и в сградата й, а на общественото обсъждане са присъствали общинското ръководство, служители и граждани. Този протокол от общественото обсъждане, наред с протокол и справка за постъпили предложения, са публикувани на 14.12.2020 г
На 20.11.2020г. във вестник "Приятел" е публикувано уведомление от О. С. че общественото обсъждане на План - сметката и размера на ставките за такса битови отпадъци за 2021 г. за населените места на територията на общината ще се проведе на 14.11.2020г. в сградата й от 17.00 ч.
На 03.12.2020 г. е отправена покана до общинските съветници за провеждане на заседание на Общинския съвет на 17.12.2020 г., на което е прието и оспореното Решение № 630 по протокол № 17 с пълно мнозинство от 25 гласували съветници.
При тези релевантни факти и обстоятелства, АССО е приел, че оспорванията на т. І от обжалваното Решение № 630/17.12.2020 г., с която е одобрена план - сметка за необходимите разходи за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Самоков за 2021 година съгласно Приложение № 1, са недопустими. Този извод е обоснован със спецификата на план - сметката за разходите за битови отпадъци, в качеството й на необходима предпоставка за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Уточнено е, че тя е елемент от процедурата по приемане на решението на Общинския съвет за определяне размера на таксата за битови отпадъци по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и с нея не се създават самостоятелни права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Поради това същата не представлява нито общ, нито индивидуален административен акт, а в съответствие с чл. 21, ал. 5 от АПК е административно производствено действие, което не подлежи на самостоятелно оспорване.
Относно т. ІI.2 от Решение № 630/17.12.2020 г. първостепенният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и от чл. 66 от ЗМДТ. Решението е прието при наличие на необходимия кворум и със съответното квалифицирано мнозинство съгласно императивното изискване на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА в резултат на поименно гласуване съобразно чл. 27, ал. 5 ЗМСМА.
Преценил е още, че при приемане на решение № 630/17.12.2020 г. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За оповестяване на започването на производството по издаването на общ административен акт е публикувано съобщение на официалната интернет страница на О. С. на 13.11.2020 г., както и в сградата й. С него изрично е посочена формата на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт - чрез обществено обсъждане. Същото е следвало да се проведе на 15.12.2020г., към която дата вече е изтекъл 1 - месечният срок, предвиден в чл. 69, ал. 2 от АПК, но е проведено на 14.12.2020 г. Неспазването на посочения срок с един ден решаващият състав е преценил като несъществено нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо, че от публикуването на обявлението на 20.11.2020 г. в местен ежедневник към 14.12.2020г. също не е изтекъл 1 - месечният срок по чл. 69, ал. 2 от АПК, то съдът е счел, че начините, по които следва да се оповести съобщението за откриване на административното производство са регламентирани от законодателя алтернативно. В случая оповестяването е чрез официалната страница на общината и в нейната сграда, с което е изпълнено изискването на чл. 66, ал. 1 от АПК.
На следващо място решаващият състав е съобразил, че мотивите на вносителя относно начина на определяне на такса битови отпадъци са изложени в Анализа за прилагане на различните способи за определяне на ТБО за жилищни имоти на граждани и фирми на територията на общината и именно в него се съдържат фактическите основания за издаване на оспореното решение. В тази връзка той е подчертал, че е напълно допустимо мотивите на административен акт да се съдържат в отделен документ, подготвящ неговото издаване или дори, но най - късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. В обобщение е формирал извод, че решението е издадено в законоустановената форма, с оглед на което е пристипъл към проверка на неговата материална законосъобразност.
След езиково и систематично тълкуване на чл. 66, ал. 1 и чл. 67 ЗМДТ, в приложимата им по време редакция (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) АССО е приел, че размерът на таксата за битови отпадъци принципно следва да бъде определен според количеството на генерираните битови отпадъци. Това е критерият, който се явява приоритетен, като същият е в съответствие с цитираната от жалбоподателите Директива. Преценил е, че заложеният основен принцип не е императивен, тъй като може да не бъде приложен, когато според нормата на чл. 67, ал. 5 ЗМДТ, обективни обстоятелства препятстват неговото приложение. В конкретния случай Общинският съвет се е позовал именно на предвиденото изключение, за което са изложени и подробни мотиви. Поради това първоинстанционният съд е достигнал до крайния извод, че оспореното Решение в обжалваните му част и законосъобразно и жалбите срещу него следва да се отхвърлят.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са аргументите на касаторите, че неспазването с един ден на срока по чл. 69, ал.2 АПК е достатъчно основание да се приеме, че при издаването на оспорения общ административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да се квалифицира една нарушение като съществено, следва допускането му да е рефлектирало върху решаващата воля на административния орган. В случая такава корелация липсва, тъй като административният орган е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие, като е определил и оповестил публично по реда на чл. 66, ал. 1 АПК формите на участие на заинтересованите лица. Предложения във връзка с издаването на оспореното решение обаче не са постъпили както от касаторите, така и от други лица и именно тяхната липса сочи, че при приемането на акта Общинският съвет не би могъл да формира друга крайна воля.
Несподелим е доводът на касатора К. П., че срокът по чл. 69, ал.2 АПК е сравним със сроковете за съдебно оспорване на административни актове. Последните са нормативно определени като преклузивни, като неспазването им е скрепено с процесуална санкция в резултат на погасяването на правото на оспорване, докато срокът по чл. 69, ал.2 АПК охранява правото на участие на заинтересованите лица в рамките на конкретното административно производство и неспазването му би могло да рефлектира върху законосъобразността на издадения акт само ако представлява съществено нарушение.
Друго заключение не следва от обстоятелството, че към 14.12.2020г. не е изтекъл едномесечният срок от публикуването в местен ежедневник на уведомлението по чл. 66, ал.1 АПК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, визираната норма сочи алтернативно способите за уведомяване и след като откриването на производството е вече оповестено публично на сайта на Общината, то определяща за срока по чл. 69, ал.2 АПК е най - ранната дата, на която това е сторено. Следва да се уточни още, че чл. 66, ал. 1 АПК не съдържа изискване за повече от един способ за оповестяване при условията на кумулативност, с оглед на което е достатъчно органът да избере един от предвидените в хипотезата й, за да гарантира правото на участие на заинтересованите от резултата на производството субекти.
Противно на разбирането на касаторите, обосновано АССО е приел, че оспореното решение отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Действително, в качеството си на общ административен акт и по аргумент от чл. 74 АПК, атакуваният акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, които в случая са спазени. Проектът за приемане на план-сметка за дейностите по управление на отпадъците и определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2021 г. е внесен с приложената докладната записка на Кмета на О. С. в която конкретно са посочени основанията за приемане на таксата за битови отпадъци. Според изложените мотиви, такса за битови отпадъци за 2021 г. се определя в съответствие с необходимите разходи за осигуряване на услугите по събиране и извозване на битовите отпадъци, обезвреждането им в депа или други съоръжения, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Уточнено е, че такса битови отпадъци се състои от три компонента, включващи цената на съответните услуги.
С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/ са установени два способа за определяне на размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите, видно от текста на закона, не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /съображение 26/, като заключение се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. С. С. действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. подела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.
Не може да бъде възприет доводът, че определянето на ТБО е в колизия с принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Тук е мястото да се посочи, че приложимата Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 19 Ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви /Директива 2008/98/ЕО/, въвежда следните легални определения: за "отпадък", като го дефинира като "всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи" /чл. 3 1 т. 1/, в частност "биологични отпадъци", като ги дефинира като "биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия" /чл. 3 1 т. 4/, за "притежател на отпадъци", определен като "причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците".
Що се касае до "битовите отпадъци", разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата. Така "битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах", като е посочено в съображение 10 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 Май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /макар и неприложим в случая въпросният общностен акт е насока за изясняване обхвата на това понятие/.
От гореизложеното следва, че задължението за заплащане на ТБО не влиза в противоречие с понятието "притежател на отпадъци", респ. принципът "замърсителят плаща", посочени по-горе, а отделно от това дейностите по "поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване", безспорно съставляват дейности по "управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3 1 т. 9 т Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 Март 2016 г. по дело С-335/16, т. 24 изрично е прието, че "Съгласно член 14 от Директива 2008/98 и в съответствие с принципа "замърсителят плаща" разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/08, EU:C:2009:479, т. 45).".
С Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08 изрично е прието, че действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените й конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат". В същото решение в т. 46 е разяснено, че "Що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група "притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на "притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци.", като е прието, че при положение, че "определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки "притежател", често е трудно, а и скъпо", е допустимо "използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на "притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните "притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи" /т. 49 и т. 50/.
Не на последно място в същото това решение на СЕС относно евентуална неравнопоставеност между физическите лица и "предприятията" е разяснено, че "принципът "замърсителят плаща" не е пречка държавите-членки - в зависимост от категории ползватели, определени съгласно съответния им капацитет за произвеждане на битови отпадъци - да променят участието на всяка една от тези категории в общите разходи, необходими за финансирането на системата за управление и обезвреждане на битовите отпадъци.".
Изрично е прието и в Решение на СЕС от 30 Март 2016 г. по дело С-335/16, че "Член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им."
Всичко гореизложено сочи, че СЕС не изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая, поради което законосъобразно ТБО е определена по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ.
Като е достигнал до същия краен правен извод, АССО е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба на К. П.:
Неоснователни са доводите за неправилност на извода на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорванията на т.I от обжалваното решение на Общински съвет - Самоков поради липса на годен предмет. Както правилно е приел решаващият състав, одобряването/приемането на план-сметките е част от производството по издаване на решението за определяне на размера на ТБО и не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол, тъй като съставлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5, предложение второ АПК. На самостоятелно оспорване подлежи крайния акт - решението, с което се определя размера на таксата битови отпадъци, тъй като приетата план-сметка не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. С нея не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, поради което същата не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, нито индивидуален административен акт. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производство по издаване на общи административни актове, не са индивидуални административни актове. Поради това одобряването на план - сметката не подлежи на самостоятелно оспорване и предявената срещу нея жалба е недопустима. Като е приел същото, АССО е постановил правилно в тази му част решение, имащо характер на определение, което следва да бъде оставено в сила. / така и Определение № 11271 от 19.07.2019г. по адм. д. № 4221/2019 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 8160 от 27.09.2022 г. по адм. д. № 8289/2022 г., І отд. на ВАС/.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1026/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 165/2021 г. по описа на Административен съд – София област в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на К. П. срещу Решение № 630 от 17.12.2020г. на Общински съвет - Самоков в частта по т.I.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1026/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 165/2021 г. по описа на Административен съд – София област в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. Д. от гр. Самоков срещу Решение № 630 от 17.12.2020г. на Общински съвет - Самоков в частта по т.II.2.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1026/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 165/2021 г. по описа на Административен съд – София област в частта му за разноските.
ОСЪЖДА А. Д. и К. П. от гр. Самоков да заплатят на О. С. сумата от 1000 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА