Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 2879 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗП К. В., чрез адв. П. М., срещу Решение № 32/17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 658/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.05.2020 г. с изх. № 01-163-6500/78 от 20.05.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ – гр. Пловдив и присъдени в полза на ДФ „Земеделие“ разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат доводи неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се навеждат доводи, че АУПДВ е нищожен, поради липса на териториална компетентност на органа, който го е издал. Според касатора е пренебрегнато обстоятелството, че заповедта за отпускане на финансова помощ е подписана от Директор ОД – гр. Пазарджик, а АУПДВ - от Директор ОД – гр. Пловдив. На второ място твърди, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства за работещо земеделско стопанство и добита продукция, макар и в незадоволително количество, поради което счита, че неизпълнението на договора не е пълно, а частично, поради което при констатираната минимална разлика в квадратурата на заявената и обработваемата площ, наложената на земеделския производител санкция била несъразмерно тежка. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Пазарджик, и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да бъде прогласен за нищожен обжалваният АУПДВ, алтернативно - да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира направените разноски в производството.

Ответникът – директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маршавелска, в писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС – Пазарджик е бил АУПДВ № 13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.05.2020 г. с изх. № 01-163-6500/78 от 20.05.2020 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, с който на К. В. на основание чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК), и чл. 20а, ал. 4 във връзка с ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895,00 лева, ведно със законната лихва, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на К. В., като я е осъдил да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100,00 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ - обстоятелството, че жалбоподателката К. В. е подала заявление за подпомагане с идентификационен № 13/06/1/0/01541 от 22.07.2015 г. по посочената подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСП) 2014 – 2020 г., сключеният договор № 13/06/1/0/01541 от 11.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ между нея и ДФ „Земеделие“, извършените първо и второ плащане в размер от по 24 447,50 лева, извършените проверки и констатациите по изпълнението на договора, в това число и Доклад за извършена проверка по Заповед от 11.09.2020 г., при която е установено, че измерените с GPS площи не отговарят на заявените от ползвателя при второто плащане, икономическият размер на стопанството в СПО е с 1666,91 евро по – малък, културата зеле е в лошо агротехническо състояние, не е развита и няма добив, културите тиквички и домати също са в лошо агротехническо състояние, като доматите са засети, но видимо изоставани; уведомителното писмо с изх. № 01-163-6500/27 от 17.02.2020 г. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, издаденият АУПДВ и определените с него задължения и основанията за това.

Съдът е възпроизвел в съдебния акт мотивите на административния орган по възраженията на жалбоподателката, както и изводите му, че не се поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за което бенефициентът е получил второто плащане по настоящия договор, като същият е и с 1291,76 евро по-малък от размерът на стопанството, за което е получено и второ плащане по договора. Решаващият съд е възпроизвел в съдебния акт и заключенията на вещите лица – агрономи по назначените съдебно-агрономически експертизи, според които през стопанската 2018/2019 г. ползвателят К. В. не е поддържала икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, същият е с 1291,76 евро по-малък от размера на стопанството, за което е получила второто плащане по Договор №13/06/1/0/01541 от 11.07.2016 г. Отчетени са неподдържани площи, в лошо агротехническо състояние, с висока и гъста растителност, изоставени култури, като освен това е допусната разлика между заявената за подпомагане площ и обработваемата такава през стопанската 2018/2019 г., с което не се изпълняват ангажиментите по подмярка 6.1. Съдът е посочил, че и двете вещи лица поясняват, че не е достигнат икономическият размер, както и липсват всякакви данни за произведена/реализирана продукция. Наред с това в мотивите на съдебния акт са възпроизведени и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. М., П. В., К. В..

След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са мотиви защо съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган - директорът на ОД към ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, в рамките на неговата териториална и материална компетентност, като за да отхвърли възраженията на жалбоподателя за нищожност и липса на териториална компетентност като неоснователни, АССО се е позовал на заповед № 03-РД/2700-2 от 16.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който по силата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ и на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП може да делегира правомощията си на директорите на ОД на ДФ „Земеделие“, като в пункт I, т. 4 от заповед № 03-РД/2700-2 от 16.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са делегирани пълномощия на директора на ОД – гр. Пловдив за издаване на АУПДВ за ползватели, чиито стопанства са с местонахождение на територията на областни дирекции Пловдив и Пазарджик на ДФ „Земеделие“.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че ЗУСЕСИФ е неприложим по аргумент от 12, ал. 1 от от ПЗР на към ЗИД на ЗПЗП, според който изрично е установено започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 96, т. 2 от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 г. да се извършват по досегашния ред и до изтичане на периода на мониторинг.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. За да обоснове извода си в тази посока съдът е приел, че доколкото съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването на този договор до 16.07.2018 г., то към датата на проверката 20.09.2019 г. ползвателят е следвало да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за което е получил второто плащане по договора. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че след извършване на второто плащане, ползвателят не е изпълнявал задълженията си по договора пълно и точно, като ангажираните от него доказателства не опровергават констатациите на издадения АУПДВ за липсва на проведени агротехнически мероприятия по отглеждане и производство на изискуемите насаждения и реализиран икономически размер на стопанството в съответния размер. Посоченото, според съда, съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 8, а именно да се поддържа всеки от критериите за подбор по чл.13, ал. 1, т. 1 – т. 3, по които проектът е бил оценен, за целия период, посочен в чл.13, ал. 7 и т. 9, от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, включително – задължението на ползвателя на помощта да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

В тази връзка административният съд е кредитирал експертизата на агроном Грозданова и агроном Веселинова, като е приел заключението на вещите лица, че по данни за процеса на развитие на културите тиквички, домати, зеле, не е възможно при засети разсади на твърдените дати, да се извърши плододобив след няколко дни и да бъде реализиран изискуемият икономическия размер, а обстоятелството, че площите са силно затревени, означава, че не са извършвани в пълнота всички агротехнически дейности по отглеждане на културите.

Изводите на съда не са променени и от показанията на свидетелите Т. М., П. В., К. В., които не са кредитирани в тяхната цялост от една страна поради житейската им необоснованост, а от друга е отчетена и степента на заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Съдът е приел, че предвид липсата на представени документи за срочни или дневни договори, платени трудови възнаграждения на лицата, наети в стопанството на К. В., които да са извършвали дейностите по ръчен труд, обработка на земята, отглеждане на културите, е неоснователно да се счита, че с наличната техника, кадрови ресурс (помощ от членове на семейството за извършване на дейностите не по занятие, а с оглед свободното им време, без опит в земеделието, обучаване в процес на работа и т. н.) може да се засее 29,500 дка култури. Според съда отглеждането на стопанство в такъв размер, както и производство на това количество изисква ръчен труд и техника, какъвто не е отразен никъде в отчетните книги на К. В.. Отделно от това съдът е приел, че липсват всякакви документи за производството на разсад, използването на препарати, консумативи за техника и т. н., липсват и каквито и да е косвени доказателства за фактите по отглеждане на културите. Наред с всичко изложено съдът е приел, че фактурите не отразяват действителна и реална сделка, доколкото според него няма стопанска и икономически обоснована логика да се продаде отгледана продукция от тиквички, домати, зеле за 0,18 лева, 0,20 лева и 0,40 лева килограм. Посоченото обстоятелство довело съда до извода за нереализирана продукция. Липсата на данни и редовно водени документи, според съда, също са аргумент в подкрепа на неизпълнение на задълженията по договора.

С оглед всичко изложено съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 42, т. 8 от Договор № 13/06/1/0/01541 от 11.07.2016 г. с ДФ „Земеделие“, а именно ползвателят не поддържа икономическия размер на стопанството си измерен в СПО, и е с 1291,76 евро по-малък от размерът на стопанството, за което бенефициентът е получил второто плащане по договора. Посочените обстоятелства, според съда, се потвърждават и от заключенията по назначените съдебни експертизи по делото.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав преценява решението на Административен съд – Пазарджик като валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател за нищожност на оспорения АУПДВ, поради издаването му от териториално некомпетентен административен орган.

След изменението на ЗПЗП – ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник -изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съответно създадени нови ал. 5 и ал. 6, с които законодателят изрично е предвидил правомощието за изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ, както и възможността да делегира тези си правомощия на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая със заповед № 03-РД/2700-2 от 16.10.2019 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, в пункт I, т. 4 е делегирал правомощия на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Пловдив за издаване на АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ за ползватели, чиито стопанства са с местонахождение на територията на областни дирекции – гр. Пловдив и гр. Пазарджик на ДФ „Земеделие“, поради което е без значение обстоятелството, че заповедта за отпускане на финансова помощ е подписана от Директор ОД – гр. Пазарджик, а АУПВД - от Директор ОД – гр. Пловдив. С оглед изложеното правилно административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП, след като директорът на ОД – Пловдив е компетентен да издава АУПДВ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПРСР 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по отношение на всички бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции Пловдив и Пазарджик.

Правилни, на следващо място, са и изводите на съда относно материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ.

3а разглежданото производство е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 11.07.2016 г., т. е. за него не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. (за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.) когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Това нормативно изискване се отнася и за случаите, когато проектите са за дейности, които се изпълняват в сектор „Животновъдство“ и/или в сектор „Плодове и зеленчуци“, в чийто обхват попада и процесният случай.

По отношение на площта е предвидена регламентация в чл. 42, т. 9 от Наредбата, като е нужно лицето да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ, като промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл. 18 и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено уведомление от ползвателя; ползвателят е длъжен да уведомява писмено РА и за промяната в заложените срокове за засяване/засаждане на земеделските култури при спазване на изискването по чл. 16, ал. 2.

Съгласно чл. 46, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Идентично с чл. 45, т. 6 е и съдържанието на чл. 17, ал. 2 от договор № 13/06/1/0/01541 от 11.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ между Вълева и ДФ „Земеделие“, а именно: „Когато след получаване второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно задължение и/или задължение, произтичащо от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., той дължи обезщетение в размер на всички, получени по договора суми, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена - от датата на установяването на неизпълнението.“

Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че административният съд не е възприел правилно фактите по делото и по тази причина е изградил грешен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.

Принципно жалбоподателката не оспорва констатацията, че ползвателят на помощта не е поддържал икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, за което бенефициентът е получил второто плащане по настоящия договор, като същият е и с 1291,76 евро по-малък от размерът на стопанството, за което е получено и второ плащане по договора. Освен това, този факт е безспорно установен, както от събраните документи, представени от земеделски производител Вълева, така и осъществените проверки на място от служителите при ДФ „Земеделие“, а е потвърден и с неоспорени заключения по назначени две съдебно-агрономически експертизи.

Извода за допуснато нормативно и договорно нарушение на задължения на бенефициента, не се разколебава от свидетелските показания на Т. М., П. В., К. В., които правилно са били приети от съда като житейски необосновани и при отчитане и степента им на заинтересованост от изхода на делото. Същите правилно са били преценени от първоинстанционния съд с оглед и на останалите относими доказателства, при съобразяване противоречието им с тях.

Всичко изложено налага извода, че ползвателят на помощта не е поддържал икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, с което е нарушил договорното си задължение по чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора и нормативно такова, заложеното в чл. 42, т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.

В клаузите на подписания договор между страните, както и в нормите на цитираната Наредба, са посочени последиците от неизпълнението на изискването за поддържане икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, за което бенефициентът е получил второто плащане по настоящия договор. В този смисъл издаденият акт се явява в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност не може да се счита за нарушен.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 658/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА К. В., [ЕГН], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ