ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
Гр. София, 01.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4342/17 г., намира следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
На 8.06.18 г. е постъпила молба от [фирма], ответник по недопуснатата до разглеждане в една част и оставена без разглеждане в друга част касационна жалба на Т. Л. срещу посоченото в жалбата въззивно решение, за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК с присъждане на сторените в производството деловодни разноски в размер на 772 лв., за адв. възнаграждение.
Ответницата по молбата Т. Л. я оспорва като недопустима и неоснователна.
ВКС намира, че молбата е недопустима като просрочена за необжалваемата част на определението по чл. 288 ГПК. Определението на ВКС по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска, е постановено на 30.04.18 г., а молбата / чийто оригинал е приложен по ч. гр. д. №2350/18 г. на четвърто г. о. на ВКС/ е подадена на 8.06.18 г., след изтичане на определения в чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен преклузивен срок, като се отчете и спирането му на осн. чл. 61, ал. 2 ГПК през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ.
За подлежащата на обжалване част, при липсата на данни определението по чл. 288 ГПК да е съобщено на молителя – отв. по жалба, молбата е допустима / ТР №6/13 г. ОСГТК, т. 14/ и отчасти основателна.От представеното по делото пълномощно се установява, че претендираното адв. възнаграждение от 772 лв. е платено в брой от молителя за защита срещу касационната жалба. При липса на разграничение в молбата и в...