Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Н. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 2883 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 срещу решение № 2 от 12.01.2022 г. по адм. д.№ 550/2021 г. на Административен съд Добрич, с което е отменено негово решение за определяне на финансова корекция № МРД-СД-01-59 от 25.10.2021 г. на О. Ш. в размер на 10 % от всеки допустим разход по договор № Д-23/29.01.2021 г., с изпълнител "Венера" ООД, на стойност 265 813, 16 лева без ДДС.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна е представила писмено становище. Претендира разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че РУО не е конкретизирал коя от хипотезите на чл. 70, ал. 7 от ЗОП приема за нарушена и кои от общо сочените нарушения към коя от хипотезите на разпоредбата се отнасят. В акта се съдържат твърдения, че определената методика не дава възможност за реално сравняване и обективно оценяване на офертите, както и достатъчна и пълна информация за начина на определяне на оценката, но не са подведени конкретно под хипотезата на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗОП. РУО е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП, но в мотивите към акта не е посочено кое от описаните фактически обстоятелства попада в хипотезата на тази норма.

От съдържанието на методиката за оценка не може да се направи извод, че използваните понятия и изрази са неясни и субективни. Всяка методика за комплексна оценка е средство, което позволява на възложителя да избере офертата, която му дава оптималното съотношение качество/цена. Именно затова изискванията към методиката се оценяват в контекста на предмета на поръчката и на цялата документация за нейното провеждане. Определенията „адекватна“, „подходящи и съобразени“ са употребени в обичайния им смисъл и нямат самостоятелно значение при описване на надграждащите характеристики, поради което сами по себе си не водят до неяснота на методиката. РУО ги е извел извън контекста и съдържанието на техническите подпоказатели и спецификата на предмета на поръчката, чиито характеристики и обем са определени в техническата спецификация и количествено – стойностната сметка, приложени към документацията за участие. В случая подходящи методи и механизми за временно строителство и организация на строителната площадка са тези, които са съобразени с видовете СМР, подходящ начин за комуникация между фирмените експерти и представителите на възложителя са тези, които са съобразени със спецификата на дейностите, гарантират добра координация и не допускат неизпълнение или забавяне на конкретните задачи, а адекватна организация е тази, която обезпечава наличието и взаимовръзката между квалифицираната работна ръка на участника на всяко място и във всеки момент с оглед на изпълняваните видове СМР. Неправилно в акта е прието, че дефинирането на определението „гъвкава“ не дава достатъчно информация при какъв количествено измерим набор от средства за реакция ще се приеме, че е осигурена „гъвкава схема за доставка и съхранение на строителните материали и оборудване“. Предложеното от възложителя тълкуване - „описание, което предлага богат набор от средства за реакция в дадена ситуация“, не означава количествено измерим, а разнороден набор от ефективни средства, приложими във всякакви ситуации и моменти, поради което липсата на количествен показател не представлява неясен критерий, водещ до субективно определяне на оценката, както незаконосъобразно е преценил административният орган.

неправилно и незаконосъобразно твърдяните в акта нарушения на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и чл. 30, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП са квалифицирани като нередност по смисъла на т. 9.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Посочената точка определя като нередност липсата на достатъчно описание на критериите за възлагане или тяхната тежест, като според графа втора „Описание на нередността и примери“ нередността касае случаите, в които „нито в публикуваното обявление за обществена поръчка, нито в документацията за поръчката са описани достатъчно критериите за възлагане или тяхната тежест“. От изложените фактически основания в оспореното решение е видно, че РУО не е установил липса, сочеща на недостатъчно описание на критериите за възлагане и на тяхната тежест в обявлението или документацията за поръчката. В мотивите към акта е посочено, че определената методика е неясна и субективна и не дава възможност за реално сравняване и обективно оценяване на офертите, получаването на точки не е обвързано с предварително зададени обективни критерии и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията, което няма пряко отношение към липсата на описание на критериите за възлагане и тяхната тежест. В решението е прието, че методиката за оценка не дава ясни указания и не осигурява достатъчна и пълна информация на кандидатите и участниците за начина на определяне на оценката, но това е относимо към т. 11, б. „а“ и б. „б“, а не към т.9.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Липсата на пояснения или указания какво следва да съдържат използваните понятия или изрази не е равнозначно на недостатъчно описание на критериите за възлагане, а още по-малко на тяхната тежест. Решението е правилно.

Правилно съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно и са налице основанията за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Обосновано е приел, че от възложителя община Шабла не е утвърдена методика за оценка на офертите в процедурата по възлагане на обществената поръчка по чл. 20, ал. 3 ЗОП с предмет – „Строителномонтажни работи на обект „Морски клуб в УПИ ХІІІ, кв. 9 по ПУП – ПР на СО Кария“, която да противоречи на разпоредбите на чл. 70, ал. 7 ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП, както незаконосъобразно е прието от ръководителя на Управляващия орган. Този извод на съда е правилен, понеже на първо място категорично е установил, че от ръководителя на Управляващия орган не е конкретизирано коя от хипотезите на чл. 70, ал. 7 ЗОП приема за нарушена и кои от общо сочените нарушения към коя от хипотезите на разпоредбата се отнасят, което не може да се преодолее от съда чрез тълкуване на волята му и допълнително мотивиране на издадения административен акт в хода на съдебното производство.

На второ място, в решението на ръководителя на Управляващия орган въобще не е описано кое от възприетите фактически обстоятелства попада в хипотезите на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, поради което с неизлагането на конкретни мотиви се ограничава правото на защита на възложителя и е невъзможно за съда да прецени дали действително е нарушена забраната на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, и така допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

На следващо място, обосновано е прието от съда, че използваните изрази - „адекватна“, „подходящи и съобразени“, „гъвкава“ в методиката за оценка са употребени в обичайния им смисъл и нямат самостоятелно значение. Същите не са неясни и субективни, и не водят до субективно определяне на оценката за възлагането на обществената поръчка, въз основа на икономически най-изгодната оферта, определена по критерий оптимално съотношение качество/цена въз основа на цената и качествени показатели, съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП, поради което методиката за оценка не е утвърдена в противоречие с чл. 70, ал. 7 ЗОП, вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и не е налице нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, както в обратния смисъл незаконосъобразно е прието от ръководителя на Управляващия орган.

На последно място, правилно административният съд в съдебното решение е приел, че твърдените в решението на ръководителя на Управляващия орган нарушения на чл. 70, ал. 7 ЗОП и чл. 30, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП незаконосъобразно са квалифицирани като нередност по смисъла на т. 9.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции. В случая, след като от ръководителя на Управляващия орган не е установена липса, сочеща на недостатъчно описание на критериите за възлагане и на тяхната тежест в обявлението или документацията за поръчката, а е приел методиката за оценка за неясна и субективна, която не дава възможност за реално сравняване и обективно оценяване на офертите, то сочената нередност е относима към т. 11, б. „а“ и б. „б“, а не към т. 9. 2 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, поради което е налице неправилната правна квалификация на нередността, което съставлява нарушение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, както е сторено от съда.

При тези данни по делото административният съд, като е приел по жалба на община Шабла за незаконосъобразно процесното решение на ръководителя на Управляващия орган на "Програма за морско дело и рибарство" 2014 – 2020 г. за определяне на финансова корекция и го е отменил е постановил съдебното си решение в съответствие с приложимите правни норми.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение постановено от Административен съд – Добрич, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 12.01.2022 г. по адм. д.№ 550/2021 г. на Административен съд Добрич.

Осъжда Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на О. Ш. разноски по делото в размер на 1560 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА