Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 2885 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Белбултранс“ ЕООД, гр. Симитли, чрез адв. Л., срещу Решение №1962 от 15.11.2021 година на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело №609/2020 година.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Белбултранс“ ЕООД, гр. Симитли срещу акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, чието заплащане е обективирано с квитанция № 20BG005730X36658247, издадена от главен специалист в Териториална дирекция Югозападна, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ГКПП – Илинден към Агенция „Митници“ на 19.06.2020 година.

Касационният жалбоподател, „Белбултранс“ ЕООД, гр. Симитли, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не бил обсъдил в мотивите си всички допустими и относими доказателства, събрани по делото, което се е отразило на обосноваността на съдебния акт. Неправилно не бил установил допуснатите в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебния акт не били обсъдени обстоятелствата, че водачът е бил заставен да заплати таксата, за да премине републиканската граница, без да му бъде обяснена другата възможност за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Първата инстанция не била определила правилно предметът на делото, доколкото квитанцията за заплащане на таксата не представлява оспорения индивидуален административен акт. Сочи, че по делото не е налице представен индивидуален административен акт в писмена форма, което се явява основание за незаконосъобразност на същия, предвид че чрез същия се задейства държавна принуда. Не била доказана и компетентността на издателя на акта. Ако се декларират данни в информационна система, кое е лицето което ги декларира. Административният орган не бил провел административното производство преди издаване на оспорения акт. Налице било разминаване между датата на издаване на акта и датата на извършване на нарушението, което не е коментирано от съда. На водача на тежкотоварния автомобил не била изяснена възможността за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и по този начин е бил заставен да заплати таксата. Всички доказателства във връзка с издаването на оспорения акт били събрани в хода на съдебното производство, а не в хода на административното такова, което е основание за отмяна на акта. По делото били представени доказателства, за заплатени тол такси за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г., които съдът не е обсъдил, като по този начин не са отчетени относимите факти и обстоятелства, водещи до различни правни изводи от изведените от съдебния състав. Административният съд не бил изследвал целта на акта, а според касаторът същия не преследва целта на закона, тъй като с него се нарушават всички принципи на закона. По отношение размерът на компенсаторната такса, се твърди, че същият бил несъразмерен, спрямо размера на заплатената тол такса. Тези обстоятелства, обосновавали нарушаването на чл. 146, т. 5 АПК, което съдът не бил изследвал. Неправилен бил и изводът на съда за материална законосъобразност на акта. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за вида на акта. Твърди, че съгласно чл.59, ал.3 от АПК устни административни актове се издават само когато това е предвидено в закон. В случая такова предвиждане в специален закон липсвало. Ако волеизявлението за заплащане на компенсаторна такса има характер на едностранно властническо разпореждане, което да създава финансово задължение, същото следвало да бъде в нарочна писмена форма. Доколкото обаче в случая, чл.10, ал.2 от Закона за пътищата говорел за „освобождаване от административнонаказателна отговорност“, същият институт принадлежал към административнонаказателното право и предполагал установено административно нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, главен специалист в Териториална дирекция Югозападна, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ГКПП – Илинден към А. М. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка, Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на „Белбултранс“ ЕООД, гр. Симитли срещу акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, чието заплащане е обективирано с квитанция № 20BG005730X36658247, издадена от главен специалист в Териториална дирекция Югозападна, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ГКПП – Илинден към Агенция „Митници“ на 19.06.2020 година.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

На 19.06.2020 година пътно превозно средство (ППС) – тежкотоварна композиция, състояща се от влекач, марка “Volvo”, модел „FM”, с рег. № [рег. номер] и прикачено към него полуремарке, марка “Wielton”, с рег. № [рег. номер], собственост на „Белбултранс“ ЕООД, с общ брой пет оси, се е движело по маршрут от Р. Б. в направление излизане от територията на страна на ГКПП – Илинден. След извършена проверка от страна на служителите от Агенция „Митници“ на пункта, в Електронната система за събиране на пътни такси се установило, че въпросното ППС е регистрирано в системата чрез бордово устройство, предоставено от Национален доставчик на услуги „Интелигентни трафик системи“, като за същото имало подадена тол декларация, но декларираната категория ППС над 12 тона с три оси е по-малка от заснетата - ППС над 12 тона с 5 оси, поради което е отчетен като нарушител.

Предвид установеното нарушение, водачът на процесното ППС е запознат с констатацията от извършената проверка и е уведомен за възможността да заплати компенсаторна такса или да му бъде съставен АУАН. Водачът е заплатил определената компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, за което е издадена представената по делото квитанция. Предвид извършеното от водача плащане АУАН не е съставен.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е приета и приобщена като доказателствен материал.

От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е мотивирал извод за законосъобразност на същия.

Изводът на съда е правилен.

В хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса.

Размерът на таксите по чл. 10, ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 10б, ал. 5 ЗП се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - чл. 10, ал. 6 ЗП.

Съгласно чл. 10, ал. 10 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. В следващата ал. 11 е предвидено, че Агенция „Пътна инфраструктура” оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси.

Изграждането и функционирането на посочената по-горе смесена система, както и на Електронната система за събиране на пътни такси е регламентирано в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с Постановление № 285 на Министерския съвет от 10.12.2018 г. на основание чл. 10, ал. 7 ЗП. Съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Съгласно следващата ал. 2 Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Електронната система за събиране на тол такси събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва платената пътна мрежа, като тол данните се събират и обработват по реда на тази наредба. В ал. 3 от същия член на наредбата се предвижда, че въз основа на получените декларирани тол данни Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Електронната система за събиране на тол такси определя изминатото разстояние от пътя и пътните участъци, за които се дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я начислява на задължения субект по реда на тази наредба.

Производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не изискват съставяне на АУАН или друг изричен акт в писмена форма от длъжностно лице, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна такса, нейния размер и последиците от незаплащането й – съставяне на АУАН. Установяването на неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗП и изчисляването на размера на дължимата компенсаторна такса се извършват чрез посочената по-горе електронна система от длъжностно лице при Агенция „Пътна инфраструктура”, което съгласно чл. 167а, ал. 2 ЗДвП се определя от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”. Правомощията на контролните органи от Агенция „Пътна инфраструктура” във връзка с установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3–3в са регламентирани в чл. 167а, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностни лица използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. Съгласно т. 3 длъжностните лица осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно т. 4 предоставят възможност за картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно т. 7 проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж. Съгласно т. 8 съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3–3в.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3–3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

При така установената законова регламентация оплакванията по отношение формата на акта се явяват неоснователни, защото създадената електронна система, не предполага издаване на административен акт. Система, с оглед въведените й параметри засича движене на ППС без заплатена тол или винетна такса или съответно заплатена, но в друг размер такава и при отчитане конкретното нарушение, предпоставя съставянето на АУАН или заплащането на компенсаторна такса.

Съгласно чл. 189е, ал. 2 ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността на заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП.

АУАН се съставя в случаите, когато лицето откаже да плати компенсаторната такса, а когато плащането е извършено след съставяне на АУАН, законодателят предвижда, че наказателно постановление не се издава и производството се прекратява - чл. 189е, ал. 6 ЗДвП. Законодателят предвижда също така, че плащането на компенсаторната такса има за правна последица освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност - чл. 189е, ал. 6 ЗДвП.

В случая неизпълнението на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е безспорно установено. От жалбоподателя не са представени доказателства за опровергаване на истинността на доказателствата за броя на осите на процесното ППС, относими към процесното нарушение. Видно от представения по делото доказателства безспорно ППС-то се е движило с общ пет оси, а не декларираните три по време на преминаване през стационарната контролна точка 10051, находяща се в района на [населено място], общ. Правец. По отношение оплакването за непропорционалност на определената такса следва да се има предвид, че компенсаторната такса няма характер на административно наказание, поради което ЗАНН не се прилага при определяне на размера й. Размерът на компенсаторната такса е определен в съответствие с чл. 28, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. Посочената разпоредба от тарифата предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, водачът на пътно превозно средство с българска регистрация, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса за товарен автомобил над 12 т. с 4 и повече оси в размер на 750 лв.

Необосновани са оплакванията, че съдът не е определил правилно предмета на делото. Видно от мотивите и диспозитива на съдебния акт, в същите се сочи, че представената квитанция обективира извършеното плащане.

Аргументите, че плащането не е извършено доброволно, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са изложени във връзка с допустимостта на оспорването на административния акт и по-точно във връзка с въпроса относно наличието на годен предмет на обжалване, а този въпрос вече е безпротиворечиво решен в съдебната практика по аналогични случаи. В настоящия случай доброволното плащане е пречка за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и провеждане на административнонаказателно производство, съответно за защита срещу акта, с който приключва това производство, но не и за оспорване на процесния административен акт.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1962 от 15.11.2021 година на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело №609/2020 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Особено мнение на докладчика по делото Мирослава Георгиева

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ М. Г.

Не споделям становището на мнозинството за правилност на обжалваното съдебно решение при следните съображения от правна страна:

1. Липсва изясняване на предмета на спора и вида на правоотношението:

1.1. От мотивите на съдебния акт не става ясно кой е предметът на спора и в зависимост от това, кои са страните по правоотношението.

1.2. Съдът е приел, че "актът, предмет на разглеждане в настоящото производство е обективиран в процесната квитанция приложена към делото". Процесната квитанция обаче е доказателство за заплащане на компенсаторната такса, а не за определянето й. Заплащането е извършено пред главен специалист в Териториална дирекция Югозападна, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ГКПП – Илинден към Агенция „Митници“, за което последният е издал квитанция. В същото решение съдът едновременно с това е приел и че жалбата е срещу акт за определяне на компенсаторната такса. В този смисъл, не става ясно, дали предметът на спора е актът за определяне на компенсаторна такса или събирането й от длъжностни лица на Агенция "Митници". Правилното определяне на предмета на спора е от съществено значение, тъй като процедурите по определяне на компенсаторна такса и събиране на същата от длъжностни лица на Агенция "Митници" са различни процедури, като в тях участват различни компетентни органи/лица.

1.3.В действителност, установяването на неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗП и изчисляването на размера на дължимата компенсаторна такса се извършват чрез посочената по-горе електронна система от длъжностно лице при Агенция „Пътна инфраструктура”, което съгласно чл. 167а, ал. 2 ЗДвП се определя от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

След като процедурата по установяване на неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗП и изчисляването на размера на дължимата компенсаторна такса от една страна не съвпада включително и с оглед правомощията на компетентните органи, с тази по събиране на същата такса, предметът на спора: т. е. дали се оспорва определянето или събирането на таксата предпоставя различен предмет на делото, различно правоотношение, различна процедура и различни страни в процеса.

Фактът, че размерът на компенсаторната такса се определя чрез автоматизирана електронна система от длъжностно лице определено от УС на АПИ поставя въпроса защо ако предмет на спора е определената компенсаторна такса, като ответник по делото е конституиран главен специалист в Териториална дирекция Югозападна, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ГКПП – Илинден към Агенция „Митници“, който е издал квитанцията за плащане на таксата (тоест не е определил, а единствено събрал същата).

1.4. Оскъдната нормативна регламентация създава трудности при правоприлагането. Непълнотите в специалните закони налагат попълването им с приложими разпоредби от общите закони. Правилното приложение на общия закон обаче е предпоставено от изясняване на правоотношението. В тази насока, липсва изясняване дали правоотношението е по възникване на финансово задължение и съответно доброволното/принудително изпълнение на същото или административнонаказателно, предпоставено от административно нарушение и представляващо основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Неизясняването на предмета и правоотношението са пречка за правилното отговаряне на възраженията на касатора в насока: Ако правоотношението е на възникване на финансово задължение, как възниква то? Ако правоотношението е по издаване на едностранно властническо волеизявление от административен орган, кой е органът, който е волеизявил и как се преодолява изискването на чл. 59, ал.3 от АПК устните административни актове да се издават само ако е предвидено в специален закон? Кой в случая е този закон? Ако правоотношението е по освобождаване от административнонаказателна отговорност, как се доказва установеното административно нарушение, представляващо основание за заплащане на компенсаторната такса?

1.5. Доколкото в случая се касае за контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10, което се осъществява от длъжностни лица на Агенция "Митници" и нормативната забрана по чл. 10е, ал.2 от ЗП по отношение на ППС за напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт, правомощията на длъжностни лица на Агенция "Митници" по събиране на компенсаторните такси и задържане на превозните средства с неплатени такива, не представляват правомощия по определянето им. Органите компетентни да определят размера на таксата нямат правомощия да задържат на граничния пункт ППС с неплатена компенсаторна такса, поради което и възражението е неотносимо към предмета "акт за определяне на компенсаторна такса".

1.6. Ако предмет на спора обаче е събирането на компенсаторна такса от длъжностни лица на Агенция "Митници", за което се издава квитанцията, също стои въпросът какъв е характерът на това правоотношение и дали по повод осъществяването му се извършват действия по събиране и задържане или се издават актове, както и какъв е реда за съдебен контрол върху тях?

Предвид това, че всички тези спорове не са изяснени от първоинстанционния съд, решението му е неправилно.