ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633

Гр.С., 20.09.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през двехиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д.N.612 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. О. Х. срещу решение №.5722/3.08.17 по г. д.№.2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав - в частта, с която, след отмяна на реш.№.II-55-309/30.06.16 по г. д.№.35119/13 на СРС, ГО, 55с., предявения от касатора иск с правно основание чл. 215 ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 973евро до 2998,13евро - командировъчни разходи за периода 27.10.11-29.02.12г.

Ответната страна [фирма] не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че претенцията за заплащане на командировъчни разходи за процесния период над сумата 973 евро е неоснователна, тъй като всички дължими такива са били платени. За да достигне до този извод е приел, че ищецът е работил по трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателя на длъжност „шофьор международни превози“, впоследствие прекратен; за срока на договора е бил командирован с 6 заповеди – в които са отразени суми, имащи характер на служебен аванс – и впоследствие са съставени отчетни листове за всички разходи, предоставения аванс и...