Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2900 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ, Агенцията) срещу Решение № 426/29.12.2021 г. на Административен съд (АС) – В. Т. постановено по адм. дело № 388/2021 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № ОСПД-74/02.06.2021 г. изпълнителния директор на БАБХ и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приета и обсъдена фактическа обстановка, както и че не са взети предвид аргументите му изложени в писмената му защита. Сочи, че решението е постановено и без да е посочена практика на съда, която да е в подкрепа на постановения съдебен акт. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се остави в сила Заповед № ОСПД-74/02.06.2021 г. изпълнителния директор на БАБХ, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и направените пред първата инстанция командировъчни разходи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. П..

Ответникът по касация – М. Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Ч..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.

Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия състав на АС-В. Т. е била Заповед № ОСПД-74/02.06.2021 г. изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 16, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10, и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните (УПБАБХ) във връзка с допусната техническа грешка в Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г., считано от 14.04.2020 г. е поправена Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г. като текста: „Държавният служител да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност, сума в размер на 604,00 лв.“ е заменен със: „Държавният служител да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност в размер на 325,00 лв.“. В т. 2 на заповедта е разпоредено надвзетите суми над 325,00 лв. по Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г. да се удържат от заплатите на държавния служител, заемал длъжността.

За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че същата е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на БАБХ, като орган по назначаването на служители в администрацията на агенцията, в рамките на неговата компетентност, но в противоречие с материалния закон. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 3 и чл. 72 ЗДСл. е изложил съображения, че ако допълнителното възнаграждение на жалбоподателката (сега ответник по касация) е бил определено в размер по-голям от този, изчислен съгласно изискванията по чл. 16, ал. 3 ЗДСл., то това не е техническа грешка. Посочил е, че дори основата за изчисляване на допълнителното възнаграждение да е взета погрешно (вместо 50 на сто от минималния размер на основната заплата да е начислен 50 на сто от друга основа), както се посочвало в писменото становище на ответника, то размерът на получаваното възнаграждение е определен в нарушение на нормативните разпоредби на закона, което по никакъв начин не се включва в понятието „фактическа грешка“. Издаденият в нарушение на нормативни разпоредби индивидуален административен акт не може да се поправи по реда на 62, ал. 2 АПК.

Приел е, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е изложил съображения, че е следвало да се образува ново административно производство, с уведомяване на жалбоподателката и предоставяне на гаранции за упражняване на правата ѝ в административния процес. При липсата на друга регламентация в ЗДСл. е посочил, че е следвало да се приложи общия ред, предвиден в АПК за оттегляне, респ. за изменение на влезли в сила административни актове.

Решението е неправилно.

Основателно в касационната жалба се сочи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приета и обсъдена фактическа обстановка, както и че не са обсъдени аргументите му.

Във фактическите установявания на съда липсват констатации на базата на каква основа е определено възнаграждението от 604,00 лв., което със Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г. е разпоредено да получава д-р М. Г. за изпълнение, при условията на вътрешно съвместителство, на функциите на началник отдел „Здравеопазване на животните“. По делото от страна на ответника са представени два броя заверени копия на „Класификатор ОДБХ – Териториални звена на централна администрация от 01.01.2020 г.“, Таблица № 1. Същите не са обсъдени и взети предвид от страна на съда, като в тази връзка не са обсъдени изложените от ответника доводи за тяхното значение. Излагането на фактически констатации от касационната инстанция за първи път в касационното производство е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК. Не е установено от съда дали тези таблици са част от по-голям документ или са самостоятелен такъв. Не е установено какъв е минималният размер на основната заплата предвидена за длъжността изпълнявана по съвместителство от д-р Г. и съобразно това какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение на основание чл. 16, ал. 3 ЗДСл.

При липсата на легално определение в ЗДСл. на понятието „техническа грешка“ следва да се приеме, че техническа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване. Техническата грешка визирана в чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е очевидна фактическа грешка по чл. 62, ал. 2 АПК. Тя може и следва да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Поправянето ѝ обаче предполага разкриване на вече формираната действителна воля на органа, а не изменение на разрешението на конкретния случай. При липсата на установявания на съда какъв е минималният размер на основната заплата за незаетата длъжност „началник отдел „Здравеопазване““ не би могла да се провери правилността на извода му, че в случая не се касае за техническа грешка. Съдът е следвало да установи този факт и съобразно останалите събрани по делото доказателства, вкл. посоченото в докладната записка на и. ф. директор на ОДБХ – В. Т. и резолюциите върху същата, да обоснове извод за наличието или липсата на техническа грешка в процесния случай, т. е. да изложи съображения каква приема, че е действителна воля на административния орган и дали има разминаване с нейното външно изразяване.

По делото не са събрани доказателства дали издателят на оспорваната заповед е компетентен да я издаде, както е приел решаващият съд. О. З. № ОСПД-74/02.06.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ е подписана при условията на заместване от главния секретар на БАБХ, доколкото за това е налице отбелязване върху самата заповед, на когото правомощията са възложени, пак съобразно отбелязването върху самата заповед, със Заповед за възлагане № РД-11-917/12.05.2021 г. По делото липсва както заповедта за заместване – Заповед № РД-11-917/12.05.2021 г., така и доказателства, че на 02.06.2021 г. изпълнителният директор на БАБХ е отсъствал и е имало необходимост да бъде заместван.

Съгласно чл. 4 от УПБАБХ Българската агенция по безопасност на храните се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието, храните и горите. В чл. 6, ал. 4 УПБАБХ е предвидено, че при отсъствие изпълнителният директор се замества от определен от него с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник изпълнителен директор. Върху процесната заповед е отбелязано, че е подписана от главния секретар при условията на заместване. Липсата на Заповед № РД-11-917/12.05.2021 г., като доказателство по делото, е пречка да се прецени дали действително за заместник на изпълнителния директор на БАБХ е бил определен главния секретар на БАБХ и на какво основание.

За пълнота на изложението с оглед соченото от касатора, че съдът не бил посочил съдебна практика в подкрепа на постановеното от него решение следва да се отбележи, че непосочването в обжалваното решение на съдебна практика не е касационно основание, а и съдебната практика не е задължителна по административните дела. Отделно от това в подкрепа на становището си, че заповедта е законосъобразна, касаторът също не сочи съдебна практика.

Поизложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане ще следва да се събере като доказателство Заповед № РД-11-917/12.05.2021 г. и се извърши преценка дали органът издал заповедта е бил компетентен да го направи. Ще следва да се съберат и доказателства, вкл. чрез съдебно-счетоводна експертиза, ако съдът не притежава необходимите специални знания и да се направят съответните фактически установявания, за това какъв е минималният размер на основната заплата предвидена за длъжността изпълнявана по съвместителство от д-р Г. – началник отдел „Защита на животните“, съобразно това какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение на основание чл. 16, ал. 3 ЗДСл., на базата на каква основа е определено възнаграждението по Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г. и съобразно това да се изложат съображения дали е налице техническа грешка.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 426/29.12.2021 г. на Административен съд – В. Т. постановено по адм. дело № 388/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА