Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. „Единство“ /н/ против решене № 270/14.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. т.д. н.№ 300/2017 г., с което е потвърдено Решение № 120/12.07.2017 г. на Плевенския ОС, постановено по т. д.№ 129/2016 г. по описа на същия съд. С първоинстанционното решение по чл. 630 ал. 2 ТЗ във вр. чл. 711 ТЗ „Производствено търговска и земеделска кооперация „Единство“ с. Маличка, О. Л, Област П., с председател И. А. А. е обявена в несъстоятелност, дейността й е прекратена, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, същият е лишен от правото да се разпорежда с него и да го управлява, прекратени са правомощията на органите на длъжника и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му. В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивния акт.

В срока за отговор на касационната жалба синдикът на „П. Единство“ В. С. С. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивнно решение на Великотърновския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателна молбата на синдика по чл. 630 ал. 2 ТЗ. Счел е, че продължаването на дейността на кооперацията след откриването на производството по несъстоятелност с решение от 17 май 2017 г. на Плевенския окръжен съд би увредило масата на несъстоятелността. Нередовното водене на търговските книги на длъжника е съчетано с липсата на съдействие към синдика и неизпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 640 ТЗ. Съдът е приел за установено, че през дълъг период от време, предхождащ откриването на производството по несъстоятелност длъжникът не е обявявал по надлежния ред финансовите си отчети и не е подавал годишни данъчни декларации, в кооперацията не е водена необходимата счетоводна документация и това затруднява издирването и уточняването на имуществото на кооперацията, управлението на текущите дела и изпълнението на задълженията на синдика по чл. 658 ТЗ. Н. на дължимото съдействие на синдика и на съда по несъстоятелност е станало причина и за непровеждането на първото събрание на кредиторите. Кооперацията развива дейност като арендатор на земеделски земи и получава добиви от реколта, за които липсва счетоводна отчетност. Липсва яснота за приходите от търговска дейност и начина на разпределянето им. След образуването на производството по несъстоятелност по молба на кредитора „Б.“ Е. кооперацията е преотдала под наем ползуваните от нея 6834,283 дка земеделска земя на свързано с нея лице по смисъла на ДР на ТЗ и по делото липсват данни относно евентуално плащане на дължимата наемна цена.

Въззивният съд е заключил, че продължаването на дейността на кооперацията по описания начин – без счетоводна отчетност, при липса на съдействие от страна на представляващия към упражняващия надзор синдик и в грубо нарушение на правилата на чл. 635 ал. 1 ТЗ – несъмнено би увредило масата на несъстоятелността. Публичните задължения, както и задълженията към кредитора-ищец не са погасени, поради което според състава на апелативния съд е налице хипотезата на чл. 630 ал. 2 ТЗ за обявяване в несъстоятелност до изтичането на срока за предлагане на план за оздравяване на кооперацията.

Въпросът за зависимост на следващите етапи от производството по несъстоятелност от висящност на съдебното решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ не е въведен като част от предмета на спора пред Великотърновския апелативен съд с въззивната жалба на длъжника, поради което не е обсъждан и не е обусловил решаващата му воля и изхода на делото. Същият е свързан с допустимостта на обжалваното решение, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, включително и във фазата на селектиране на касационните жалби, поради което зададеният от жалбоподателят първи въпрос относно допустимостта на решението по чл. 630 ал. 2 ТЗ, постановено при висящо производство по обжалване на решението по чл. 630 ал. 1 ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност, следва да бъде обсъден. В практиката на ВКС се приема, че разпоредбите на чл. 630 ал. 1 и ал. 2 ТЗ са ясни и ненуждаещи се от тълкуване с цел развитие на правото и при неприключило производство за обявяване на длъжника в неплатежоспособност поради обжалване на решението по чл. 630 ал. 1 ТЗ нестабилизираният съдебен акт не е пречка за начало на осребряване и провеждане на същинската фаза по принудително удовлетворяване на кредиторите ако са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 630 ал. 2 ТЗ, респ. на чл. 710 ТЗ, съответно производството не може да бъде спряно до стабилизиране на обявителното решение. Същото има незабавно действие и е годна предпоставка за начало на осребряването. Пречка за развитието на несъстоятелността би възникнала само при отмяна на решението по чл. 630 ал. 1 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност.

Вторият въпрос – относно критериите за очевидна вероятност за увреждане масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 630 ал. 2 ГПК и субективната преценка на съда за тях е теоритичен. Той е от значение за възприемане на фактическата обстановка и за правилността на обжалваното решение а не за изхода на спора по конкретното дело.

Според разясненията в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изведеният от касатора правен въпрос трябва да е обусловил изводите на съда по предмета на спора. В случая формулираният въпрос е зададен в контекста на оплакването за незаконосъобразност и необоснованост на правните изводи на въззивния съд относно неблагоприятната прогноза за дейността на длъжника, чието продължаване очевидно би било вредно за кредиторите и би довело до намаляване масата на несъстоятелността. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК. Последните не са обект на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Непосочването на правен въпрос от значене за изхода на спора по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания от касатора. Независимо от горното тези основания също не са налице. Съдът е изследвал обективни обстоятелства, значими за постигането на целите по чл. 607 ТЗ, за да установи, че състоянието на длъжника се влошава и води до липса на възможности за оздравяване на предприятието му, а продължаването на дейността е безсмислено и вредно за кредиторите. Решението му не е постановено в отклонение от трайно установената практика на ВКС по чл. 630 ал. 2 ТЗ.

Жалбоподателят не е развил съображения за неточно тълкуване на приложими правни норми или необходимост от осъвременяване на съдебна практика, формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба.

Неоснователно е и позоваването на касатора на очевидна неправилност на въззивния акт.

В случая не е налице видимо тежко нарушение на закона, нито явна необоснованост на обжалваното решение. Квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК е обусловена от наличието на съществен порок, изразяващ се в грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика, довело до постановяването на неправилен въззивен акт. При неточно тълкуване и прилагане на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или на Съда на АС допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. В хипотезата на евентуална необоснованост, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, от обикновени грешки при прилагане правилата на логическото мислене и каузалните връзки между явленията порокът би бил основание за достъп до касационен контрол единствено по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о. на основание чл. 288 ГПК във вр. чл. 613а ал. 1 ТЗ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 270/14.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в. т.д. н. № 300/2017 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: