Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 2922 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба на [Фирма 2], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район "Приморски", ул. "Ян Палах" № 10, представлявано от управителя И. Г., чрез процесуален представител – адв. В. С. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу решение № 1705/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1300/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № З-ЦУ-2023/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), обективираща волеизявление за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" по подадено от [Фирма 2] заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-2124.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът мотивира основна защитна теза за неправомерно постановен отказ от предоставяне на заявеното финансиране чрез средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Излага твърдения за неправилност на извода на съда за несъответствие на [Фирма 2] с приложимите критерии за допустимост по процедурата с аргумент, че дружеството, видно от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), е реализирало високи обороти в периода 2017 - 2019 г. и е отчело значителен спад през 2020 г.; разполага с материални активи и парични средства, заплаща редовно публичните си задължения, както и тези към доставчици и служители, а на крайния финансов резултат са повлияли извършените през годините инвестиции. Мотивира становище, че условията за допустимост по процедурата, включително и най-вече тези, послужили като основание за постановяване на процесния отказ, са в противоречие с целта на закона, състояща се в подпомагане на малки и средни предприятия (МСП), които са засегнати от въведените на територията на Р. Б. (РБ) временни противоепидемични мерки. Счита, че оценяването на предложенията по предвидения ред при съобразяване с тези критерии е явно дискриминационно спрямо предприятията, регистрирани преди 01.10.2020 г., и поставя в по-благоприятно положение тези, чиято правосубектност е възникнала след тази дата. Аргументира допуснато от административния орган и от съда нарушение на основни принципи в административния процес, а именно – на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9 АПК, и на обективната истина, регламентиран в чл. 7 с. з. По изложените съображения е формулирано искане за отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт и изпращане на преписката на компетентния административен орган за произнасяне по подаденото заявление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на НАП, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Х. А., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. В писмени бележки от 16.05.2022 г., претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на [Фирма 2] против Заповед № З-ЦУ-2023/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, обективираща волеизявление за отказ от предоставяне на БФП по ОПИК 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" на [Фирма 2] по заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-2124.
За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че [Фирма 2] е подало заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-2124, съдържащо искане за предоставяне на БФП по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Към заявлението е приложена декларация съгласно Приложение 1 към Условията за кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 (Условията за кандидатстване и изпълнение/УКИ) – "Декларация, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение", като същата е попълнена във всичките й части, а именно – Раздел I – "Декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 7 от ПМС № 176/2016 г.", Раздел II – "Декларация, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и изпълнение", Раздел III – "Декларация за съгласие за предоставяне на данни от Националния статистически институт (НСИ) на НАП и Управляващия орган (УО) по ОПИК 2014 - 2020 по служебен път", Раздел IV: "Декларация за нередности", Раздел V "Декларация за съгласие данните на кандидата да бъдат използвани от НАП", Раздел VI "Декларация за финансовите данни", както и Приложение № 5 към Условията - "Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП)".
При извършена служебна проверка за допустимост на подаденото заявление с peг. № BG16RFOP002-2.095-2124 и за съответствие с Условията за кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 е установено, че не е изпълнена т. 7 от Условията по т. 11.1 "Критерии за допустимост на кандидатите", регламентираща изискване към средните предприятия да не са в затруднено положение по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (Регламент № 651/2014 г.) към 31 декември 2019 г. Проверката е базирана на следните критерии:
Условие 1: (резерв от последващи оценки(код 05300) + резерви(код 05400) + натрупана печалба (загуба) от минали години(код 05500) + текуща печалба/загуба(код 05600)) 0 и:
Условие 2: 0,5 * (записан капитал(код 05100)+ премии от емисии(код 05200)) Абсолютна стойност на сумата(резерв от последващи оценки(код 05300) + Резерви(код 05400) + Натрупана печалба/загуба от минали години(код 05500) + Текуща печалба/загуба(код 05600).
В подадения от [Фирма 2] в НСИ счетоводен баланс за 2019 г., са посочени следните статистически данни:
Резерв от последващи оценки: 0; Резерви: 0; Натрупана печалба (загуба) от минали години: - 1554; Текуща печалба (загуба): - 99; Записан капитал: 5; Премии от емисии: 0.
Прилагайки ги към горната формула, административният орган е стигнал до извод, че по Условие 1 резултатът е под 0 и е получен както следва: 0+0-1554-99= - 1653 0, а по Условие 2 крайната стойност е отрицателна величина, формирана по следния начин: 0. 5*(5 + 0) = 2, 5 Абсолютна стойност (-1653)=1653.
Направените изчисления са дали основание на изпълнителния директор на НАП да формулира решаващ извод, че записаният капитал на [Фирма 2] е намалял с повече от половината в резултат на натрупана загуба от минали години, поради което и във връзка с описаните отрицателни финансови резултати дружеството е било в затруднено положение към 31 декември 2019 г. Следователно поради несъответствие с т. 7 от т. 11.1. УКИ е отказано исканото финансиране.
За изясняване на спорни по делото обстоятелства са допуснати две съдебни експертизи.
От заключението по ССчЕ, изготвено от вещото лице Кунева, се установява, че "Зебрано" ЕООД отговаря на критериите за "средно" предприятие, самостоятелно и заедно със свързаните предприятия "Зебрано 1" ООД и "Спаркъл груп" ЕООД. Констатирано е, че според обявения счетоводен баланс към 31.12.2019 г. "Зебрано" ЕООД е генерирало загуба с натрупана загуба към 31.12.2019 г. от минали години от – 1 554 000 лева, посочена с код 05500 и е отчело текуща загуба за 2019 г. с код 05600 от – 99 000 лева, което според експерта е показател за затрудненото положение на дружеството. В случай, че бъдат взети предвид печалбите на другите две свързани дружества от минали години и текущите им печалби, то крайният общ резултат за собствения капитал отново е изчислен като отрицателна величина. Собственият капитал за периода 2008 г. – 2019 г., с изключение на 2017 г., също е отрицателна величина. В отговор на поставения въпрос вещото лице дава заключение, че дружеството жалбоподател не отговаря на критериите, посочени в т. 18 от Регламент (ЕС) N9 651/2014, т. к. неговият записан акционерен капитал е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. В заключението се съдържат данни и за заплатените за 2018 г. и 2019 г. данъчни задължения.
По искане на жалбоподателя е допусната повторна ССчЕ, изготвена от вещо лице Г. Д.. От заключението се установява, че в отчетите за приходите и разходите са представени нетни приходи от продажби, както следва: към 31.12.2017 г. - 2 539 000 лева, към 31.12.2018 г. - 2 626 000 лева, към 31.12.2019 г. - 2 743 000 лева и към 31.12.2020 г. - 1 181 000 лева. Според вещото лице спадът вследствие на ограниченията, наложени от пандемията COVID-19, дава основаниe за кандидатстване по оперативната програма. Експертът е установил, че текущите финансови резултати са: печалба за 2017 г. и загуби за 2018, 2019 и 2020 г., както и че собственикът на дружеството е декларирал намеренията си при нужда да подкрепи дружеството с оборотни средства. Формулиран е извод, че за изследваните четири години дружеството е разполагало с материални активи и с парични средства, изплащало е задълженията си към държавата, доставчици и персонал до края на 2019 г. текущо, след въведените мерки през 2020 г. има частични забавяния по обслужването им. Изложени са данни относно платените данъци и осигуровки за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. По данни от НАП към 31.12.2019 г. дружеството жалбоподател е нямало задължения, а към момента на проверката задълженията при публичен изпълнител са в размер на 41 890, 23 лева. В заключението се сочи, че придобитите дълготрайни материални активи от дружеството в периода от 2016 г. до 2020 г., са в размер на 168 000 лева, а за същия период са направени инвестиции като текущ ремонт и материални активи в размер на 86 000 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил релевантните разпоредби от ЗУСЕСИФ, приложимите подзаконови нормативни актове и специфичните правила за разглежданата процедура по подбор. Приел е, че описаните от изпълнителния директор на НАП факти и обстоятелства обосновават припознатото основание за постановяване на отказ от предоставяне на исканата БФП. Налице са и двете условия от методиката за определяне на едно дружество като предприятие в затруднено положение по смисъла на Регламент 651/2014 г., като изчисленията, инкорпорирани в обжалваната заповед, са базирани на съответстващи на обективната истина и потвърдени от изготвените по делото две експертизи статистически данни относно собствения и записания капитал на [Фирма 2].
По тези съображения и при извод за ирелевантност на доводите, свързани с размера на заплатените през годините данъци и задължения към частни лица, съдът е отхвърлил жалбата против атакувания отказ от предоставяне на БФП.
Решението е правилно.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.
Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация не от общите разпоредби на Г. Т. ЗУСЕСИФ, а от утвърдените от изпълнителния директор на НАП въз основа на изричната законова делегация по чл. 26б, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. (ЗМИДВИППП) и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ пакет документи, в т. ч. Условията за кандидатстване и изпълнение. По правната си природа документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ представляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК – имат еднократно правно действие, важимо само за конкретната процедура, за която се отнасят, създават права и вменяват задължения на неопределен брой лица. С влизането им в сила те стават задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган. В този смисъл и доколкото по делото не се съдържат данни за тяхното съдебно оспорване, те са обвързващи за всички участници в процедурата.
Преди всичко и в отговор на възражението на касатора за противоречие на Условията за кандидатстване и изпълнение с целта на закона, следва да се посочи, че обхватът на настоящата съдебна проверка е очертан със сезиращото първостепенния съд волеизявление, което инкорпорира искане за отмяна на постановения отказ от предоставяне на исканата БФП, а не оспорване на Условията. Следователно и законосъобразността на последните не може да бъде преценявана в образуваното производство.
Видно от преамбюлната част на Условията за кандидатстване и изпълнение, достъпни на интернет страницата на оперативната програма: https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/288fcf25-8f13-46c8-ae1e-441cf7977241, финансовата подкрепа в настоящата процедура по подбор има за цел подпомагане на малки и средни предприятия, които са били засегнати от временните противоепидемични мерки, въведени на територията на Р. Б. със заповеди № РД-01-626/27.10.2020 г., № РД-01-655/13.11.2020 г., № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01-718/18.12.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. С оглед своевременното постигане на заложената цел е предвидено подборът на заявленията да включва единствено проверка на административното съответствие и допустимостта, без да се извършва техническа и финансова оценка, какъвто етап представлява задължителна част от процедурата, провеждана по общия ред, регламентиран в ЗУСЕСИФ. Съгласно т. 21 "Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа" УКИ подборът се основава на принципа на финансиране, основано на нуждите – съответствие с основните предизвикателства пред бизнеса/икономиката, като за финансиране се предлагат тези заявления, които отговарят на критериите за подбор (оценка на административното съответствие и допустимост), до изчерпване на финансовия ресурс по схемата. По аргумент от т. 22 "Критерии и методика за подбор на заявленията", подборът ще се извършва съгласно Критерии и методология за подбор на заявленията – Приложение № 2 към УКИ (Критериите), като предмет на тази проверка ще бъдат следните четири групи обстоятелства: 1) дали заявлението се отнася за обявената схема за набиране на заявления; 2) дали са налице всички документи, представени и попълнени съгласно изискванията, посочени в т. 24 УКИ, 3) дали въз основа на Формуляра за кандидатстване и представените документи е налице съответствие с критериите за подбор, както и 4) дали кандидатите отговарят на изискванията за краен ползвател.
По делото не е спорно, че т. 11.1.7 от Условията за кандидатстване и изпълнение поставя изискване към предприятията, които могат да се дефинират като "средни" по смисъла на приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване), да не са в затруднено положение по смисъла на чл. 2, т. 18 Регламент 651/2014 г. Регламентирано е проверката на кандидатите (и на ниво група) да се извършва предварително и в съответствие с определението за затруднено положение по чл. 2, 18 Регламент 651/2014 г. въз основа на декларирани от кандидатите данни в раздел 6 "Декларация за финансови данни" към Приложение № 1 към Условията.
В посочения раздел от декларацията е предвидено да се декларира, че съответното средно предприятие към 31.12.2019 г. не е в затруднено положение, т. е. не е акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции, кооперация или друго дружество съгласно Приложение I от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Директива 2013/34/ЕС) (освен ако не е МСП, което съществува по-малко от три години), чийто записан акционерен капитал е намалял с повече от половината поради натрупани загуби и при приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството), не се стига до отрицателен кумулативен резултат, който надхвърля половината от записания акционерен капитал на дружеството.
В Условията е посочено, че във връзка с установяване истинността на декларираните обстоятелства НАП може да извършва служебни проверки чрез информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика – МониторСтат, поддържана и управлявана от НСИ, по отношение на следните документи: 1) Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. (ако е приложимо), 2) Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. (ако е приложимо).
В случая, видно от находящия на л. 11 от първоинстанционното дело счетоводен баланс на [Фирма 2] към дата 31.12.2019 г., записаният капитал на дружеството е в размер на 5 000 лева, а собственият капитал (посочен в раздел А) - в размер на 1 648 000 лева, от които: премии от емисии (т. II), резерв от последващи оценки (т. III) и резерви (т. IV) с нулева стойност, натрупана печалба (загуба) от минали години (т. V) в размер на -1 554 000 лева и текуща печалба (загуба) – 99 000 лева. От ангажираната по делото доказателствена съвкупност се установява и че дружеството към 31.12.2019 г. е разполагало с материални запаси, парични средства, заплащало е своевременно своите данъчни и други задължения, извършило е редица инвестиции.
Предвид застъпените пред първостепенния съд, а и пред касационната инстанция, защитни тези, спорът по делото се свежда до съставните части на собствения капитал. По-специално, в контекста на съображенията, изложени от касатора, е спорно дали данъчните задължения, инвестициите, паричните средства и материалните запаси представляват елементи от собствения капитал, респ. дали игнорирането на стойностите им от административния орган е довело до неправилен краен извод за несъответствие на кандидата с условието, визирано в т. 11.1.7 УКИ.
Необходимостта от унифициране на счетоводната отчетност на ниво Европейски съюз (ЕС) е възникнала още през 1978 г., когато е приета Четвърта директива на Съвета от 25 юли 1978 година, на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (78/660/ЕИО) (консолидирана версия, в сила от 01.07.2013 г. до 11.07.2013 г.) (отм., в сила от 12.07.2013 г.) (Четвърта директива). Малко след това, с оглед настъпилите промени в регулираните обществени отношения и хармонизирането на уредбата в унисон с тези изменения, е приета Седма директива на Съвета от 13 юни 1983 година, на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (83/349/ЕИО) (консолидирана версия, в сила от 01.07.2013 г. до 18.07.2013 г.) (отм., в сила от 19.07.2013 г.) (Седма директива).
В съобщение на Комисията, озаглавено "Акт за единния пазар", прието през април 2011 г., е предложено опростяване на горепосочените две директиви, условно назовавани в практиката "директиви на счетоводството" (Виж Съображение 1 от Директива 2013/34/ЕС). Отчетена е възникналата необходимост от намаляване на административната тежест при представянето на изискуемата финансова информация, по-специално за малките и средните предприятия (МСП). За задоволяване на припознатите нужди е приета Директива 2013/34/ЕС. Съгласно чл. 9 от същата в счетоводния баланс и в отчета за приходите и разходите позициите, посочени в приложения от III до VI, се представят отделно в посочения ред, като е допустимо по-подробно подразделяне на тези позиции при условие, че се спазва предписаната структура. В текста на същата разпоредба е посочено, че държавите членки могат да изискват такова подразделяне, посочване на междинни суми или добавяне на нови позиции.
Директивата е акт на законодателните органи на ЕС, който подлежи на транспониране от съответната държава членка. В случая за територията на РБ това е сторено с приемането на НАЦИОНАЛНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) - Приложение към Постановление на Министерски съвет № 46 от 21.03.2005 г., обн., ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 3 от 12.01.2016 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 15 от 19.02.2019 г. (НСчетС/Стандартите).
Съгласно т. 1.1. от СС 1 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., изм. и доп., бр. 3 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) от НСчетС този стандарт се прилага при изготвяне на финансовите отчети с общо предназначение и определя формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет. По аргумент от т. 1.3. НСчетС финансовите отчети са структурирано представяне на информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на предприятието, представена като: а) активи; б) пасиви; в) собствен капитал; г) приходи; д) разходи и е) парични потоци. Според предписанието на т. 11.1. разделите, групите и статиите в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите се посочват отделно и в поредността, определена за съответната форма. Отклонение от посочената в този стандарт структура за съответната форма не се допуска, с изключение на случаите, посочени в т. 11.2 и 11.3.
Следователно националната регламентация, въвеждаща изискванията на европейските регулации в сферата, предвижда образец на счетоводния баланс, изготвян от МСП, отклонения от който се допускат единствено при наличие на изрично предвидени в т. 11.2 и т. 11.3 Стандартите хипотези, каквито в случая не се установяват, а не се и твърдят.
Съгласно т. 13 счетоводният баланс се състои от две основни части – актив и пасив. Активът се разделя на следните категории и подкатегории: Раздел А: Записан, но невнесен капитал, Раздел Б: Нетекущи активи, Група I: Нематериални активи, Статия 1: Продукти от развойна дейност, Статия 2: Концесии, патенти, лицензии, търговски марки, програмни продукти и други подобни права и активи, Статия 3: Търговска репутация, Статия 4: Предоставени аванси и нематериални активи в процес на изграждане, Група II: Дълготрайни материални активи, Статия 1: Земи и сгради, в т. ч.:- земи;- сгради, Статия 2: Машини, производствено оборудване и апаратура, Статия 3: Съоръжения и други, Статия 4: Предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане, Група III: Дългосрочни финансови активи, Статия 1: Акции и дялове в предприятия от група, Статия 2: Предоставени заеми на предприятия от група, Статия 3: Акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия, Статия 4: Предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени предприятия, Статия 5: Дългосрочни инвестиции, Статия 6: Други заеми, Статия 7: Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност, Група IV: Отсрочени данъци, Раздел В: Текущи активи, Група I: Материални запаси, Статия 1: Суровини и материали, Статия 2: Незавършено производство, Статия 3: Продукция и стоки, в т. ч.:- продукция;- стоки, Статия 4: Предоставени аванси, Група II: Вземания (вземанията със срок на получаване над една година се посочват отделно за всяка статия), Статия 1: Вземания от клиенти и доставчици, Статия 2: Вземания от предприятия от група, Статия 3: Вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия, Статия 4: Други вземания, Група III: Инвестиции, Статия 1: Акции и дялове в предприятия от група, Статия 2: Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност, Статия 3: Други инвестиции, Група IV: Парични средства, в т. ч.: - в брой; - в безсрочни сметки (депозити) и Раздел Г: Разходи за бъдещи периоди
От своя страна, пасивът се състои от следните категории и подкатегории: Раздел А: Собствен капитал, Група I: Записан капитал, Група II: Премии от емисии, Група III: Резерв от последващи оценки, Група IV: Резерви, Статия 1: Законови резерви, Статия 2: Резерв, свързан с изкупени собствени акции, Статия 3: Резерв съгласно учредителен акт, Статия 4: Други резерви, Група V: Натрупана печалба (загуба) от минали години, в т. ч.: - неразпределена печалба - непокрита загуба, Група VI: Текуща печалба (загуба), Раздел Б: Провизии и сходни задължения, Статия 1: Провизии за пенсии и други подобни задължения, Статия 2: Провизии за данъци, в т. ч. отсрочени данъци, Статия 3: Други провизии и сходни задължения, Раздел В: Задължения (задълженията със срок на погасяване до и над една година се посочват отделно за всяка статия и за раздела като цяло), Статия 1: Облигационни заеми с отделно посочване на конвертируемите, Статия 2: Задължения към финансови предприятия, Статия 3: Получени аванси, Статия 4: Задължения към доставчици, Статия 5: Задължения по полици, Статия 6: Задължения към предприятия от група, Статия 7: Задължения, свързани с асоциирани и смесени предприятия, Статия 8: Други задължения, в т. ч.: - към персонала; - осигурителни задължения; - данъчни задължения и Раздел Г: Финансирания и приходи за бъдещи периоди, в т. ч.:- финансирания; - приходи за бъдещи периоди.
При така очертания нормативно установен обхват на собствения капитал, административният орган правилно е съобразил като относими към формиращите крайната му стойност елементи единствено параметрите на записания капитал, премиите от емисии, резервите от последващи оценки, резервите, вкл. законови и такива, свързани с изкупени собствени акции, резерви съгласно учредителен акт и други резерви, както и натрупаната печалба (загуба) от минали години, в т. ч.: - неразпределена печалба - непокрита загуба, и текущата печалба (загуба) за годината. Всички доводи, свързани с надлежното изплащане на публичните задължения към държавата, своевременното плащане на работни заплати на служители, наличие на материални активи и вземания, парични средства и инвестиции, са неотносими към крайния извод на изпълнителния директор на НАП, т. к. това са категории, ирелевантни за формирането на собствения капитал, а именно стойността на последния е подлежащо на установяване с оглед хипотезата на чл. 2, т. 18 Регламент 651/2014 г. обстоятелство. По тази причина са ирелевантни и изложените данни в двете заключения по назначените съдебно-счетоводни експертизи относно размера на данъчните задължения и фактът на тяхното погасяване от [Фирма 2], гр. Варна. Съдът и издателят на атакувания административен акт, противно на изложените от касатора съображения, не са извършили нарушение на принципите, визирани в чл. 7 и чл. 9 АПК, а правилно са съобразили обхвата на административната и съдебната проверка.
Правилно са извършени и изчисленията, инкорпорирани в оспорения отказ. Безспорно собственият капитал, бидейки отрицателна величина от – 1 648 000 лева, надхвърля половината от записания акционерен капитал и в този смисъл дефинира предприятието като такова, поставено в "затруднено положение" по смисъла на чл. 2, т. 18 Регламента.
Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, за съответствие на кандидата с приложимите условия за допустимост, аргументирано с доказан спад в оборота за 2020 г. Едно от условията за допустимост на кандидатите в разглежданата процедура действително е същите да са отчели спад в оборота си за 2020 г. То обаче съществува паралелно с и независимо от анализираната в атакувания административен акт отрицателна предпоставка предприятието да не е в затруднено положение към 31.12.2019 г.
Изложеното от фактическа и правна страна налага извод за законосъобразност на атакувания отказ от предоставяне на БФП. Следователно, отхвърляйки жалбата против оспорения административен акт, решаващата инстанция е постановила съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила.
В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.
Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила е бланкетно, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като "Зебрано" ЕООД бъде осъдено да заплати на НАП (администрацията, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт), сумата от 100,00 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждание за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1705 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1300/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА [Фирма 2], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район "Приморски", ул. "Ян Палах" № 10, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, бул. "К. Д. № 52, разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА