ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185

гр. София, 03.05.2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 571 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу решение № 215/26.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 458/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 423/16.11.2017 г. по гр. дело № 813/2015 г. на Хасковския окръжен съд (ХОС) и е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу А. Н. А. и Т. А. М., иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОПДНПИ отм. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран правният въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ отм.,...