ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191

Гр.С., 20.02.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.6779 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.303/19.06.2014г. по г. д.№.444/14г. на Окръжен съд Плевен - с което решение №.217/10.02.14г. по г. д.№.4674/13г. по описа на Плевенски районен съд е потвърдено в частта, с която дружеството е осъдено да плати на Б. Н. В. на основание чл. 128 КТ и чл. 245 КТ 5339,72лв. трудово възнаграждение за периода м. 10.11г.-м. 03.13г., ведно със законната лихва считано от 3.09.13г. до окончателното заплащане, и 436,85лв. лихви за периода 25.11.11г.-3.09.13г., и частично отменено в частта за разноските.

Ответната страна Б. Н. В. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение и лихви за процесния период са основателни и е потвърдил обжалваното решение, с което те са уважени. Препратил е към мотивите на първата инстанция – с които подробно са обсъдени приложените писмени доказателства, в това число и от ответника, и приетата експертиза - установяващи наличието на трудово правоотношение между страните и неизпълнение на...