ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183

С., 19.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 5647/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. Т. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. П. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, от 10.06.2014г. по в. гр. д. № 9531/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 38 с-в, от 20.05.2013г. по гр. д. № 18388/2012г., с което е отхвърлен предявеният от К. С. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ.

Ответникът по касация [фирма] [населено място], в подадения писмен отговор от пълномощника адв. Д. М., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да отхвърли предявения от К. С. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ, въззивният съд е приел, че изложените от ищцата фактически твърдения за наличие на трудово правоотношение между нея и ответника не намират опора в събраните по делото писмени доказателства. Представения по делото договор за посредничество от 04.02.2012 г., сключен между ответника като посредник и ищцата като изпълнител не е трудов, а граждански, по силата...