ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8 София, 07.01.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 2964 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предложение първо ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на А. С. срещу Разпореждане от 09.09.2019г. по в. т.д.№ 369/2018г. на Великотърновския АС. С него е върната като недопустима, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК подадената касационна жалба, насочена срещу постановеното по делото решение, с което е потвърдено решението по т. д.№ 93/2017г. на ОС Габрово за уважаването на предявения иск с цена 9 600лв. и осъждането на А. С. в качеството й на синдик на „Мира 2000”ЕООД, гр.Плевен/н/ да заплати на основание чл. 663, ал. 3 ТЗ на „ПИБ”АД обезщетение за причинена щета в размер на исковата сума.

С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като неправилно. Поддържа се, че предмет на касационната жалба е решението по евентуалния иск, с който е ангажирана деликтната отговорност на синдика, този иск не се отнася до търговска сделка, а е за заплащане на обезщетение за вреди. Аргументирано е, че искът не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 356, ал. 1 ГПК, синдикът няма качеството на търговец, а за ищеца претенцията не произтича от търговската му дейност.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Частната жалба е допустима, но е неоснователна.

С обжалваното разпореждане е върната като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК подадената касационна жалба след преценката, че...