6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15

гр. София, 06.01.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

К. Г

при секретаря. .............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 863 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Риск инженеринг“АД, [населено място] срещу решение № 305/21.12.2018г. по в. т.д. № 262/2018г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 190/20.11.2017г. по т. д. № 39/2016г. на Окръжен съд Добрич и е отхвърлен предявеният от „Риск инженеринг“АД, [населено място] против „Ая“ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 250000 лв., претендирана като максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договор от 28.06.2012г. за изработка на линия за производство на пелети.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът „Ая“ООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 28.06.2012г. между страните е сключен договор, по силата на който ищецът –...