Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. А. ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВ. В. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 2959 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по касационна жалба на М. И. от гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адв. М. – Вълчева, против решение № 651 от 22.12.2021г. по адм. дело № 476/2021г. на Административен съд – гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. И. и А. И. против заповед № 18 – 5060 от 10.05.2021г. на началника на Службата по геодезия, кадастър и картография (СГКК) – гр. Плевен, с която е отказано да се измени кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Плевен състоящо се в заличаване на самостоятелни обекти идентификатори № 56722.659.835.1.4, № 56722.659.835.1.5, № 56722.659.835.1.6 и № 56722.659.835.1.7 /за офиси/ и нанасяне на тяхно място на самостоятелен обект идентификатор № № 56722.659.835.1.8 /жилище, апартамент/ в сграда с идентификатор № № 56722.659.835.1, като собственици в КР на новия обект следва да се запишат П. П. и А. Р..

В касационната жалба се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода за приложимост на чл. 53а ал. 2 ЗКИР като неотносим към спора, тъй като твърди, че не се касае за съединяване на обекти на един и същи собственик, поради представени доказателства, че сградата и самостоятелните обекти на втория етаж в нея са в идеална съсобственост. Навежда съображения за неправилно отразяване на обектите в КК при създаването й като офиси. Твърди и че съдът не е изследвал въпросът как и на какво основание при липса на одобрен проект спорните обекти са нанесени като самостоятелни в КК. Излага съображения и за евентуална нищожност на документа за собственост върху идеални части от обектите на А. Р., възразила срещу изменението на КККР, поради липса на права на собственост на праводателя й П. П.. Иска оспореното решение да бъде отменено с произтичащите от това последици. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Н. на СГКК – гр. Плевен, А. И., Г. Гаич, Д. П., К. П., С. П., Р. П., А. Р., не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Плевен е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че отказът е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като не се установява наличието на законовите предпоставки за одобряване на изменение в КККР със съединяване на нанесените като самостоятелни обекти в сграда в едни общ такъв. Посочил е, че със заявлението на М. И. и А. И. е поискано съединяване на четири самостоятелни обект в сграда и образуването от тях на един нов самостоятелен обект в сградата, като това изменение се извършва на основание чл. 53а т. 2 ЗКИР без издаване на заповед, като такова искане следва да бъде направено съобразно посочената разпоредба от всички съсобственици на самостоятелните обекти, които се съединяват. Приел е, че в случая това условие не е налице, тъй като един от съсобствениците не само не е изразил съгласие, но и изрично се възразил срещу исканото изменение. Посочил е, че съгласно чл. 60 ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г. при изменение в случаите на чл. 53а т. 2 ЗКИР и съсобственост на обектите, предмет на изменението, заявлението се подава от всички съсобственици или се придружава от нотариално заверена декларация за изрично съгласие, каквито в случая не са представени. Приел е и че фактът, че от СТЕ, приета по делото, не е установено, че обектите са били преустроени по законово предвидения ред, е неотносимо към това производство и не се отразява на крайния извод за наличие на основания за отказ за изменение на КККР. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно като краен резултат.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена след установяване на всички собственици на имотите, засегнати от изменението, на които е осигурена възможност за участие в производството и които имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Неотносимо към това производство е наведеното в касационната жалба възражение за евентуална нищожност на нотариалния акт, с който А. Р. се легитимира като съсобственик на идеални части от самостоятелните обекти в сграда, за които е поискано изменение на КККР. Нито административният орган, нито административният съд имат правомощие да се произнасят досежно валидността на титулите за собственост. В случая административният орган е обвързан с представения документ за собственост, за който не се твърди и не са налице данни да е бил отменен по предвидения за това ред.

Правилен и в съответствие със закона е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Не е спорно по делото, че заявителките в административното производство и другите заинтересовани лица в него са съсобственици на поземления имот идентификатор № 56722.659.835 и сградата в него с идентификатор № 56722.659.835.1, съответно на обособените и нанесени в КК четири самостоятелни обекта на втория етаж на същата с крайни цифри № 4, 5, 6 и 7, съответно е правилен изводът на съда, че не се установява спор за собственост. Искането за изменение в КККР е за съединяване на четирите самостоятелни обекти на втория етаж на сградата с предназначение за офиси в един общ такъв с проекто идентификатор № 56722.659.835.1.8 с предназначение за жилище, като заявлението за изменението е подадено само от двама от съсобствениците, а именно жалбоподателките в първата инстанция.

При тези факти административният съд правилно приема, че постановеният от органа отказ да измени КККР съгласно представения проект е в съответствие с материалния закон. Чл. 2 ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от закона и чрез геодезически измервания.

В случая предпоставките, предвидени в цитираните разпоредби като основание за изменение на КККР не са изпълнени, тъй като липсват данни за промени в данните за самостоятелни обекти с идентификатори № № 56722.659.835.1.4, № 56722.659.835.1.5, № 56722.659.835.1.6 и № 56722.659.835.1.7 /за офиси/, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, които да обосноват съответно изменението. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 КИР е неприложима, тъй като визира случаите на съединяване на имоти, предприета със съответен акт с вещно - правен ефект, вписан в службата по вписванията по аргумент от чл. 52, ал. 2 ЗКИР. Такъв документ не е представен. Следва да се посочи и че е неприложима и специалната хипотеза, касаеща изрично самостоятелни обекти в сгради, а именно чл. 53а т. 3 ЗКИР, според която „Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при: т. 3 нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура“, като разпоредбата изисква да е настъпило изменение, което в случая да се изразява в съединяване на вече отразените като самостоятелни обекти в един общ със съответно променено предназначение, което изисква съответен технически проект, одобрен по предвидения ред, с оглед установяване, че обектът съответства на изискванията на ЗУТ. Съгласно чл. 17 ал. 3 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г. „Очертание на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се определя приоритетно от: 1. одобрен инвестиционен проект; 2. граници, описани в документ за собственост и измервания на място“. В случая не е представен инвестиционен проект, който да обоснове извод за наличието на съществуващ в сградата единен жилищен обект на втория етаж. Не се посочва и да е бил изработен такъв. Съответно при липса на доказателства за промяна в данните, записани в КККР при одобряването й, не са налице основания за изменение, още повече при липса на съгласие и противопоставяне на част от съсобствениците на исканото изменение. По тези съображения е правилен извода на пръвонистнационния съд, че не са били налице предпоставките за изменение на КККР, съответно за законосъобразност на оспорения отказ.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 651 от 22.12.2021г. по адм. дело № 476/2021г. на Административен съд – гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА