Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: И. С. Т. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 2982 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалба, първата подадена Аркус АД със седалище гр. Лясковец, чрез адв. Д. Ц. и втората от Комисията за защита от дискриминация(КЗД), чрез процесуален представител юрк. Г., срещу решение № 431 от 12.01.2022г., постановено по административно дело №164/2021г. от Административен съд В. Т. с което е отменено Решение №184/08.02.2021г. на КЗД и преписката е върната за ново разглеждане, съгласно задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

В касационната жалба на Аркус АД се навеждат твърдения, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилност на изводите на АС за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред КЗД. По подробно развити доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД.

В касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация се твърди, че решението е неправилно и необосновано. В производството КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство и е обсъдила всички представени доказателства. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира разноски за заплатена държавна такса, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В представен по делото писмен отговор Аркус АД, изразява становище за основателност на касационната жалба на КЗД.

Ответниците Т. Т., С. Д. и М. А., в представен по делото писмен отговор, оспорват касационните жалби на Аркус АД и на КЗД с доводи за неоснователност. Искат оставяне на решението в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационните жалби доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба от активно легитимирана страна срещу неблагоприятен за нея индивидуален административен акт.

За да отмени обжалваното пред него решение на КЗД, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената от закона форма и при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. На първо място, съдът е счел, че решението е постановено без участие на надлежна заинтересована страна - Националния осигурителен институт, предвид оплакванията на жалбоподателите, които са свързани с преценката на категорията труд, полаган от тях, и предвид чл.33, ал.5, т.4 и т.6 от КСО, съгласно които НОИ осигурява контрол за спазване на осигурителното законодателство, както и, че е налице изрично искане от Аркус АД за конституиране на НОИ като страна в производството.

На следващо място е прието, че в решението на КЗД липсва анализ на твърденията на жалбоподателите, че са в сравнимо сходно положение с работници на Аркус АД, работещи като [заличен текст], преди 06.04.2016г., като претендират еднакво третиране и същите права, поради еднаквите условия на труд и сходните резултати от полагания труд към 30.03.2016г. Според съда, тези твърдения и уточнения са направени с молба от 24.07.2020г., както и писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателите, но не са обсъдени в мотивите на оспореното решение.

Следващото процесуално нарушение възприето от съда е, че въпреки направеното искане, КЗД не е допуснала техническа експертиза и допускане на свидетели, без да изложи каквито и да е мотиви за това в нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.1, чл.56, ал.1, т.3 ЗЗДискр. и чл.35 и чл.36 АПК.

Последното процесуално нарушение установено от съда е, че отговора на Арсенал АД е бил оспорен от жалбоподателя, като КЗД е решила, че го приема за сведение и няма да го цени като доказателствено средство, но в същото време е формирала част от решаващите си изводи, именно въз основа на този документ, който изцяло е кредитиран в решението. По тези съображение, съдът е отменил решението на КЗД и върнал делото като преписка за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, а именно: следва да бъде конституиран като заинтересовано лице - НОИ, на което се предостави възможност за участие в производството; следва да се съберат относимите към спора доказателства ( не се посочва какви); след приключване на производството съставът на КЗД следва да издаде мотивирано решение, като обсъди всички относими към спора факти и изложи мотиви, относно всички доводи на жалбоподателите.

Решението е правилно като краен резултат.

Настоящият съдебен състав не споделя решаващия извод на АС - В. Т. че в административната фаза на производството КЗД е допуснала нарушение при определяне кръга на заинтересованите лица, което е довело до постановяване на решението, без участие на надлежна заинтересована страна - Националния осигурителен институт. В жалбата на Т. Т., С. Д. и М. А. до Комисията за защита от дискриминация, недвусмислено е формулирано оплакване за по - неблагоприятно третиране от страна на техния работодател Аркус АД гр. Лясковец във връзка с осъществяване на трудовите им функции и по - конкретно отказ да ги третира като изпълняващи длъжността [заличен текст] вместо посочените в трудовите договори и анекси копиршлайфист, шлифовчик и др. КЗД е сезирана с редовна жалба, по която на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от АПК служебно следва да конституира страните в административното производство и да ги уведоми за започването му. В случая КЗД е конституирала Аркус АД като ответник, за който се твърди в жалбата, че е допуснал дискриминация спрямо жалбоподателите и правилно не са конституирани други заинтересовани лица в производството, включително и НОИ, поради липсата на твърдения в жалбата за по - неблагоприятно третиране от страна на други лица и в частност НОИ. Позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл.33, ал.5, т.4 и т.6 от КСО за задължително участие на НОИ в производството ред КЗД е неправилно. На първо място производството пред КЗД има за предмет оплакванията за неравно третиране, както съдът така и КЗД не са компетентни да определят категорията труд на жалбоподателите. Посочените разпоредби от КСО от страна на съда, регламентират общите правомощия на Националния осигурителен институт, включително и осъществяването на контрол по спазването на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности, както и плащането на пенсии, обезщетения и помощи по КСО и др. Образуваното пред КЗД производство не е с такъв предмет, а касае единствено осигуряване на равенство в третирането и ефективна защита срещу дискриминацията. Ето защо Националния осигурителен институт не е заинтересована страна в производството пред КЗД и правилно не е била конституирана. На следващо място в изпълнение на правомощията си по чл.40, ал.2 от ЗЗДискр. Комисията осъществява контрол по прилагане и спазване на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенството в третирането, какъвто е предмета на спора. При осъществяване на правомощията си в съответствие с разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗДскр., КЗД е изискала и събрала информация от трети неучастващи в производството страни, включително са приобщени писмо на НОИ до изпълнителния директор на Арукс АД и констативен протокол на ТП на НОИ - С. З. Обстоятелството, че НОИ е изразявал становище по повдигнатите от жалбоподателите въпроси и пред други органи, както и, че преценката за категоризиране на труда при пенсиониране се извършва от съответните органи по пенсионно производство в ТП на НОИ не ги прави заинтересована страна в производството пред КЗД, което има за предмет единствено осигуряване на равенството в третирането и ефективна защита срещу дискриминация. С оглед на горното указанията на АС - В. Т. за конституиране като заинтересовано лице на Националния осигурителен институт и осигуряване на участието му в производството са неправилни.

Обоснован е изводът на съда, че Комисията е постановила решението си без да обсъди твърденията на жалбоподателите за неравно третиране, които са от съществено значение при отговора на въпроса за наличието или липсата на такова неравно третиране. Няма спор, че в първоначалната жалба на лицата, като лица сравнители са били посочени работници от Арсенал АД - Казанлък, изпълняващи същите трудови функции, но с уточняваща молба от 24.07. 2020г. в изпълнение на указанията, именно на КЗД за конкретизиране на оплакванията им, е уточнено изрично, че жалбоподателите твърдят, че са в сравнимо сходно положение с работниците от Аркус АД, гр. Лясковец, работещи като [заличен текст] преди 06.04.2016г., като претендират същото третиране и същите права, поради еднаквите условия на труд и сходните резултати от полагания труд към 30.06.2016г.

Безспорно е, че тези твърдения, не са разгледани в оспореното решение на КЗД, както и не са събрани доказателства в тази връзка и по - конкретно, относно лицата посочени за сравнители - работници от Арукс АД, осъществяващи трудови функции на длъжността [заличен текст] преди 06.04.2016г. Правилни са изводите на съда, че не е обсъден основен довод на жалбоподателите, че са били дискриминирани спрямо други работници в самото предприятие Аркус АД, което представлява съществено процесуално нарушение и препятства осъществяване на контрол за законосъобразност на решението. Настоящата инстанция споделя тези изводи на АС - В. Т. поради което не е необходимо да ги преповтаря.

Правилни са изводите на съда за допуснато от КЗД нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.1 и чл.56, ал.1, т.3 от ЗЗДискр., поради недопускане до разпит на поисканите от жалбоподателите свидетели. Преди да ги изслуша, Комисията няма как да прецени дали ще допринесат за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по образуваната преписка, като с това нарушение е осуетена възможността за пълнота на проучването. Правилна е преценката на съда и относно позоваване в мотивите на оспореното решение на доказателство, което сама е изключила от доказателствения материал по делото.

Предвид факта, че по преписката нито в хода на проучването, нито в проведените заседания съставът не е събрал доказателства относно твърденията за неравно третиране на жалбоподателите спрямо работници от Аркус АД, гр. Лясковец, работещи като [заличен текст] преди 06.04.2016г., правилно първоинстанционния съд е отменил административният акт и е върнал преписката на КЗД за да се произнесе по всички отправени към нея искания.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Ответниците по делото не са претендирали разноски, поради което независимо от изхода на делото такива не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №431 от 12.01.2022 г., постановено по административно дело № 164/2021 г. от Административен съд София - В. Т.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА