РЕШЕНИЕ

№ 19

гр.София 02.02.2011г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 1788/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд с определение № 340/26.03.2010 г. е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 108/2009 г. само в частта, с която иска на Н. Н. Щ. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу А. Б. М. е отхвърлен за разликата над 177,83/2134 ид. ч. от имот № 018007 по картата на землището на местност „Гайдарица”,[населено място].

Повдигнатият правен проблем е за реда, по който се констатира недостойнството за наследяване. Той е съществен за спора, тъй като въззивният съд е отхвърлил частично иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, понеже е приел, че обещания за продажба имот се притежава в собственост от наследниците на Б. П. Ф.. Обещателят по договора А. М. е негова дъщеря. Той има и син П. П., който, обаче с влязла в сила присъда е признат за виновен в умишленото убийство на наследодателя. Съдът е приел, че са налице формалните изисквания на чл. 3, ал. 1, т. „а” ЗН, но обявяването на недостойнството не може да стане в съдебно производство, без участието на П. П.. Поради това и не е приложил последицата на чл. 3, б. „а” ЗН.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че нормата на чл. 3, б.”а” ЗН е императивна и не зависи от желанието на заинтересувана страна да се позове на...