Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 3019 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение №22/10.01.2022 г. по адм. дело №2142/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово уведомително писмо №02 -160 -2600/2366 от 06.08.2019 г. в частта, с която на "Ес Ви Пи" ООД, с. Паничери, община Хисаря, е отказано финансово подпомагане в размер на 36 879, 19 лева по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2016 г. по направление "Биологично растениевъдство" и е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу писмото, присъждане на направените по делото разноски, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответникът по касационна жалба, чрез процесуален представител, подържа писмено становище за оставяне на решението в сила и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с решение №8968/02.08.2021 г. по адм. дело №4038/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменено първото първоинстанционно решение, постановено по оспорване на същия административен акт - а именно решение №244/05.02.2021 г. по адм. дело №2757/2019 г. на АС - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за събиране и обсъждане на относими към правния спор доказателства и излагане на мотиви относно изброени в решението относими към правния спор въпроси. АС е изложил мотиви, че оспорената част от уведомителното писмо е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. АС е приел, че относно основанията за отказ за финансово подпомагане е обвързан с влязлото в сила решение на ВАС, според което основанията са наддеклариране и неспазване на базови или други изисквания, но от съдържанието на писмото не става ясно кои базови или други изисквания не са спазени. За уведомителното писмо за двойно заявени площи не са представени доказателства да е изпратено на заявителя. Единственото уведомително писмо, за което има доказателства за получаването му от дружеството е за констатирани несъответствия, описани в приложения контролен лист, но в него също няма посочени неспазени конкретни базови или други изисквания. До извод в обратната насока не води и позоваването на административния орган на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания", тъй като същата е приета през 2017 г. и е неприложима към предходната кампания - 2016 г. Съдът е изложил доводи, че от доказателствата е видно, че дружеството - жалбоподател е спазило базовите изисквания по чл.26, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Между страните няма спор, че културата е "резене", чийто минимален срок на преход е 2 години, а в случая кампания 2016 г. е четвърта и културата отново е заявена за "в преход". Нормата на чл.13, ал.3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., регламентира, че агроекологични плащания за преход се предоставят за срокове, ненадвишаващи минималните срокове за преход по чл.36 на Регламент на Комисията (EO) №889/2008, като последният текст фиксира само минималните срокове, но не и максималните . В случая липсват каквито и да е било мотиви защо не е бил приложен по - дълъг преходен период, поради което атакуваният акт е постановен в нарушение на чл.36 Регламент на Комисията (EO) №889/2008 във връзка с чл.2, б."з" от Регламент (EO) № 834/2007, дефиниращ понятието "преход". Решението е правилно.
Основните касационни оплаквания са свързани с продължителността на периода на "преход", като по делото няма спор, че е изтекъл минималният предвиден срок по чл.36, пар.1 Регламент на Комисията (EO) №889/2008, но както правилно е посочил в съда в пряко приложимия и с приоритет пред националното право регламент липсва максимален срок на "преход". Цитираната норма на регламента препраща и към правилата за осъществяване на биологично производство по Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производствосрокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Обоснован е изводът на АС, че немотивираният отказ на финансиране единствено поради изтичане на минималния регламентиран срок на "преход" за процесната култура по чл.36, пар.1 Регламент на Комисията (EO) №889/2008 е в нарушение на пряко приложимото право на ЕС. Настоящият съдебен състав споделя и всички изложени от АС доводи за неприложимостта на приетата през 2017 г. Методика към предходни приемането й кампании, поради което и на основание чл.221, ал.2 изр. последно АПК същите не следва да бъдат повтаряни. Отделно от това следва се има предвид, че с влязло в сила решение № 2340/14.03.2022 г. по адм. дело №6554/2021 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е оставено в сила решение № 4822 от 15.04.2021 г., постановено по адм. д. № 9587/2020 г. по описа на Върховния административен съд, обявяващо нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед №РД 09-235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1350 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ, което настоящия състав намира, че не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №22/10.01.2022 г. по адм. дело №2142/2021 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски по делото на "Ес Ви Пи" ООД, с. Паничери, община Хисаря, ул. "П. К." №28.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА