Производство по чл. 308 ГПК.

С решение на Върховния касационен съд, ІVг. о. № 849 от 07.07.2010г. по гр. д. № 5063/2008г. на основание чл. 303, т. 4 ГПК е отменено решение на Върховния касационен съд, І г. о. № 174 от 28.03.2008г. по гр. д. № 641/2006г. като противоречащо на решение № 768 от 09.01.2004г. на ВКС, І г. о. по гр. д. № 434/2003г., решение на СГС, ВК, ІV-а отд. от 07.03.2003г. по гр. д. № 1932/2002г. и решение на СРС, ГК, 61 състав от 17.01.2002г. по гр. д. № 5739/1996г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС.

При новото разглеждане жалбоподателките А. Т. и К. Т. претендират да бъде уважен предявения от тях иск по чл. 108 ЗС и отхвърлен насрещния иск на ответниците.

Ответниците Е. О. и С. О. чрез процесуалния си представител молят да бъде отхвърлен иска за собственост и уважен насрещния иск, предявен от тях.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното:

Отмененото решение на ВКС е било постановено също след отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б.”г” ГПК на влязло в сила решение от 22.12.1999г. по гр. д. № 368/1999г. на С. градски съд, оставено в сила с решение от 21.05.2002г. по гр. д. № 1818/2001г. на С. апелативен съд и с решение № 2209 от 13.05.2004г. по гр. д. № 2063/2002г. на Върховния касационен съд, І.г. о. С тези решения е бил отхвърлен предявения от А. А. Т. и К. А. Т. против Е. О. и С. О. иск по чл. 108 ЗС относно апартамент в[населено място], на бул. „Ал.С.” № 20, вх.В, ет. 5, ап. 35. В отменителното решение по чл. 303, т. 4 ГПК е прието, че с оглед предходната отмяна на решенията по иска за собственост като неправилни, то като правилни следва да се считат решенията по спора за делба, в които се приема, че собственици на имота са А. и К. Т.. Посочено е, че следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на решението по делбата и разясненията относно придобивната давност и нейното спиране по време на висящността на спора за делба, което не е сторено от състава на Върховния касационен съд, разгледал спора след отмяната. Дадени са указания при новото разглеждане съдът да се произнесе както по исковата молба на А. и К. Т. срещу С. и Е. О., така и по насрещния установителен иск за собственост на О. срещу Т..

Съобразно горните указания настоящият състав дължи произнасяне по иска за собственост на А. и К. Т., както и по насрещния иск на С. и Е. О. против А. и К. Т. за установяване собствеността върху имота и осъждане на ответниците да престанат да оспорват собствеността.

Установено е от фактическа страна, че спорният имот е бил собственост на К. Д. Т., починала през 1977г., която е баба на ищците А. и К. Т.. С нотариално завещание от 15.02.1975г. наследодателката е завещала имота на внучките си. През 1982г. ид. ч. от имота е актувана като държавна собственост на основание чл. 20, ал. 3 от ЗБГ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО) отм. и във връзка Указ от 1974г., с който са лишени от българско гражданство родителите на А. и К. - А. Т. и Й. Т.. С договор от 29.12.1984г. тази 1/2 ид. ч.от имота е продадена от държавата на ответниците О.. Те са предявили иск за делба на имота през 1985г. и с решение от 20.06.1986г. по гр. д. № 14998/1985г. на СРС имотът им е възложен на основание чл. 288, ал. 2 ГПК отм., В това производство ответниците А. и К. Т. са били призовани по реда на чл. 50 ГПК отм., но не им е назначен представител съгласно изискването на чл. 50, ал. 2 ГПК отм., През 1996г. А. и К. Т. са подали жалба срещу решението по допускане на делбата и с решение от 20.06.1996г. на С. градски съд по гр. д. № 810/1996г. по пътя на инстанционния контрол е отменено решението по допускане на делбата и е върнато делото за ново разглеждане поради допуснатите процесуални нарушения при представителството им в процеса. При новото разглеждане трите инстанции са отхвърлили иска за делба като са приели, че Орозови не са съсобственици на имота. Те са придобили ид. ч. от държавата, която не е била собственик, тъй като имотът не е принадлежал на лицата на които е отнето българско гражданство и поради това не е имало основание за одържавяването му. Относно другата 1/2 ид. ч., която им е била възложена по делбеното дело е прието, че не е могла да бъде придобита на оригинерно основание - изтекла давност, тъй като по време на висящността на процеса за делба давност не тече – чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗЗД.

Настоящият иск за собственост е предявен от А. и К. Т. на 29.12.1998г. докато е било висящо делото за делба. Ответниците С. и Е. О. от своя страна са предявили насрещен установителен иск за установяване своето право на собственост върху имота и осъждане ответниците да преустановят оспорването на собствеността им.

Съобразно изяснената фактическа обстановка и дадените указания в отменителното решение относно правилността на решенията по делбеното дело, настоящият състав приема следното:

Претенцията за собственост на А. и К. Т. е основателна. Апартаментът на бул.”С.” № 20 е бил собственост на тяхната баба К. Д. Т. по силата на договор за покупко-продажба от 1937г. /в нотариалния акт е посочена като К. Г. Г./. Имотът е представлявал лична собственост на наследодателката, тъй като съпругът й И. Т. е починал през 1963г. преди въвеждане на съпружеската имуществена общност със СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) от 1968г. След нейната смърт имотът е преминал в патримониума на двете ищци по силата на направеното в тяхна полза нотариално завещание. Държавата не се легитимира като собственик на от имота на основание чл. 20, ал. 3 от ЗБГ отм., тъй като бащата на ищците, на когото е отнето българското гражданство, не е бил собственик на конфискуваната част. Собственичката К. Т. е била жива към 1974г. и синът й А. Т. не е притежавал дял от имота включително и по наследство от баща си. С оглед на това при извършената продажба на 1/2 ид. ч. с договора от 29.12.1984г. ответниците Е. и С. О. са договаряли с несобственик и не са могли да придобият вещни права върху имота. Възражението им за придобиване по давност е неоснователно. Делото за делба е висящо от 1985г., когато е заведено от Е. и С. О., до окончателното му приключване през 2004г. с решението на Върховния касационен съд от 09.01.2004г. по гр. д. № 434/2003г. Съгласно чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. При предявен иск за делба, това означава, че докато трае процеса, в който се установява налице ли е съсобственост и между кои лица, не може да тече давност в полза на един съсобственик спрямо друг. Без значение е в случая, че в полза на ответниците О. е било постановено решение за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК отм., тъй като решението по допускане на делбата е било отменено впоследствие с решение на С. градски съд от 20.06.1996г. и е призната висящност на спора в първата фаза на делбата. Следователно по отношение на половината от имота, която те са придобили от държавата, т. е. от несобственик, но без да знаят това, владението им се явява добросъвестно и давностният срок за придобиването й е започнал да тече от сключване на договора за продажба на 29.12.1984г., но е спрял със завеждането на делото за делба на 15.11.1985г. Относно другата ид. ч. от имота, която те са придобили в резултат на възлагателното решение през 1986г., давностният срок за придобиването й би следвало да е десетгодишен, но той изобщо не е започнал да тече, тъй като висящността на делбения процес в целия период от 1985г. до 2004г. е пречка за това.

Поради изложеното следва да се уважи ревандикационния иск на А. и К. Т.. Предявеният насрещен иск от Е. и С. О. се основава на придобиването на имота по давност и предвид гореизложеното се явява неоснователен.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. О. ЕГН [ЕГН] и Е. П. О. ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], бул.”А. С.” № 20, вх.В, ет. 5, ап. 35, със съдебен адрес:[населено място], [улица], ет. 2, адв. К. Р., че А. А. Т. и К. А. Т., двете живущи в Ш., представлявани от пълномощника си в страната адв. Р. К. с адрес:[населено място], [улица], са собственици на следния недвижим имот: апартамент в[населено място] на бул.”А. С.” № 20, във вход В, на петия етаж, а именно апартамент № 35, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 94,63 кв. м., при съседи: ул.”Л.”, стълбище и тераса, ап. 36, ап. на Г.П. и Г., заедно с принадлежащото му таванско помещение с площ 12,70 кв. м., при съседи: ул.”Л.”, коридор, таван на Н. Т. и таван на С. В., както и с избено помещение с площ 8,78 кв. м., заедно и със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС С. И. О. и Е. П. О. да предадат на А. А. Т. и К. А. Т. владението върху описания имот.

ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. О. и Е. П. О. против А. А. Т. и К. А. Т. за установяване правото им на собственост върху гореописания недвижим имот и за осъждане на ответниците да преустановят оспорването на собствеността им, като неоснователен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.