ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734

гр. София, 17.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2152/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №8322/21.03.2025г. на С. Р. И. ЕООД, чрез адв. И., срещу решение №260/12.03.2025г., постановено по в. гр. д. №1815/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено като процесуално недопустимо /постановено срещу ненадлежен ответник/ решение №1824/20.05.2024г., поправено с решение №3028/08.08.2024г., постановени по гр. д. №14577/2021г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е формулиран въпрос относно процесуалната легитимация на етажната собственост като ответник по иск за възстановяване на разходи за ремонт на общи части, предявен на основание чл. 48, ал. 6 вр. ал. 5 ЗУЕС. Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи такава, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по касация Етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от управителя К. К. ООД, чрез адв.Б., оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване, като моли такова да не бъде допускано. Независимо от горното, излага и становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При произнасянето по допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според твърденията на ищеца „С. Р. И. ЕООД, дружеството и неговият законен представител - Х. Ф. Д. Т., са собственици на три обекта в сграда в режим на етажната собственост с адрес: [населено място] [улица], построена в поземлен имот с идентификатор [№] , като ищецът е собственик на апартаменти №13 и ап. №17, на 5-ти жилищен етаж, а законният представител на дружеството - Х. Ф. Д. Т. е собственик на жилище №15 в същата сграда. В средата на 2016г. в посочените обекти започнали сериозни и постоянни проблеми, свързани с влага и силни наводнения, идващи от покрива на сградата, което наложило извършването на ремонт на същия, като направените от ищеца разходи възлизали общо на сумата от 12 069,20 лв., а съобразно разпоредбата на чл. 48 ЗУЕС отговорността за ремонт на общите части следвало да се понесе от етажната собственост на сградата, след приспадане на задълженията на Х. Ф. Д. Т..

Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Счита, че етажната собственост не е легитимирана да отговаря по иска, а за извършените разходи отговорността следва да се търси от отделните етажни собственици, които се явяват обикновени другари, като се е позовал на разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС съгласно която, при невъзстановени разходи за ремонт на собственик, той разполага с иск срещу останалите собственици.

Първоинстанционният съд е осъдил етажната собственост на жилищна сграда в [населено място], [улица], изградена в поземлен имот с идентификатор [№], представлявана от управителя К. К. ООД да заплати на „С. Р. И. ЕООД /с предишно наименование Топ дъ топ Билд ЕООД/ на основание чл. 48, ал. 6, вр. ал. 5 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10578,65 лв., представляваща стойността на разходите за платен от ищеца ремонт на обща част - покрива на сградата, която сума подлежи на възстановяване или прихващане от дължимите от ищеца вноски по чл. 50 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като процесуално недопустимо, след като е приел, че е постановено срещу ненадлежна страна.

Въззивният съд е констатирал, че с протоколно определение от 24.01.2023г. районният съд е указал на ищеца да уточни срещу кого е предявил иска: срещу етажната собственост, представлявана от управителя или срещу отделните етажни собственици, доколкото с молба от същата дата е поискал назначаване на математическа експертиза, която да установи каква сума дължи всеки отделен собственик съобразно притежаваните от него идеални части. Уточнение на исковата молба не е последвало, като едва с молба от 13.06.2023г. ищецът е заявил, че претендира заплащане от етажните собственици всеки съобразно своите идеални части от общите части на сградата, оставащите 87.65 %, но без да посочи и индивидуализира кои са лицата, нито кой от тях каква идеална част от общите части на сградата притежава. В последното открито заседание, проведено на 20.02.2024г., процесуалният представител на ищеца, в хода по същество, е поискал разходите за ремонта да бъдат възстановени на ищеца от всички живущи, според притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Въззивният съд е съобразил, че в първоинстанционното производството не е последвала индивидуализация на ответниците, като решението е постановено не срещу отделните етажни собственици, а срещу самата етажна собственост.

Преди насрочване на производството в открито съдебно заседание, окръжният съд е оставил исковата молба без движение, с указание ищецът да отстрани недостатъците в същата, като посочи срещу кого предявява иска си, а именно срещу етажната собственост или срещу отделните етажни собственици, в който случай следва да индивидуализира всеки един от тях.

С молба от 07.10.2024 г. ищецът е посочил, че искът е предявен срещу всеки един от етажните собственици на сградата, в режим на етажна собственост, с изключение на Х. Ф. Дьо Т., но не е индивидуализирал същите с посочване на имена и адреси. В съдебното заседание, проведено на 12.02.2025г., ищецът, чрез процесуалния си представил адв. И., изрично е заявил, че ответниците по предявените от дружеството ищец искове са етажните собственици в етажната собственост.

С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че постановеното от първостепенния съд решение срещу етажната собственост, а не срещу отделните етажни собственици на сградата в режим на етажна собственост, е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник. Съобразил е, че според изричните изявления на ищеца, искът е насочен не срещу етажната собственост, а срещу отделните етажни собственици, в какъвто смисъл е и нормата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС.

Въззивният съд се е позовал на задължителните разяснения в т. 5 от ТР №1 от 9.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, според които когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото, следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.

По тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник, който не разполага с пасивна процесуална легитимация, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за конституиране на надлежния ответник, като на ищеца бъдат дадени изрични указания за индивидуализиране на ответниците съобразно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.

Във връзка с наличието на основанията по чл. 280 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Поставеният от касатора въпрос относно пасивната легитимация на ответника по предявен иск за заплащане на направените от ищеца като етажен собственик разноски за ремонт на общи части на жилищна сграда в режим на етажна собственост, осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е обуславящ за изхода на конкретния спор. По него обаче не се установява наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не сочи практика на ВКС, на която въззивният акт да противоречи.

По този въпрос не се установява и наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът само е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е аргументирал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая, касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Доколкото в изложението на основанието липсва обосновка кои закони са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени в тази насока, то настоящият състав счита, че липсва основанието по т. 3 за допускане на касационно обжалване.

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че разрешението на въззивния съд е в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 48 ЗУЕС, съдържащ общите правила за разпределение на разходите, необходими или направени за ремонт на общите части сграда в режим на етажна собственост. С оглед изложеното в исковата молба и установените в хода по делото факти се налага извода, че ищецът е извършил необходим ремонт по см. на §1 от ДР на ЗУЕС, разходите за който нито са били гласувани от ОС на ЕС, нито са му били възстановени от ЕС, предвид което предявеният от него иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, според който, ако разходите, извършени от собственик /за ремонт на обща част/, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, но според съдебната практика процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. При противоречие между обстоятелствена част и петитум, е налице нередовност на исковата молба, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК / в този см. решение №61/13.06.2014 г. по гр. д. №3306/2013г., решение № 326 от 07.11.2014г. по гр. д. №4010/2013г./ Т.е. дори да се приеме, че принципно управителят на ЕС може да представлява етажните собственици, то с оглед конкретната претенция, уточнена от ищеца, искът следва да бъде предявен срещу всеки от етажните собственици, тъй като според чл. 47, ал. 3 ЗУЕС, разходите, направени за ремонт на общите части се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, в какъвто смисъл е и разрешението на въззивния съд.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Не се установява и очевидна неправилност на решението, тъй като това е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Направеният от съда извод досежно пасивната легитимация на ответниците по иска по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС съответства както на цитираната разпоредба, така и на константната практика /решение №363/24.2025г. по гр. дело №2148/2024г. на ВКС/ по неговото приложение, според която извършените от етажен собственик разходи за необходим ремонт на покрива се възстановят от останалите етажни собственици съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части.

В обобщение – не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на спора, разноски за касатора не се следват, но той следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. с еврова равностойност 511,29 евро.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №260/12.03.2025г., постановено по в. гр. д. №1815/2024г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА С. Р. И. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 9, ап. БА 38, да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от управителя К. К. ООД, сумата от 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро, представляваща евровата равностойност на заплатения адвокатски хонорар от 1000 лв. за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: