ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№479

[населено място], 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 123 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

„Геме билд“ ЕООД чрез лице с юридическа правоспособност Я. И. обжалва определение № 24 772/05.12.2025 г. по в. ч.гр. д. 8438/25 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба вх. № 18-00-55 от 16.07.2025 г. по описа на Агенция по вписванията, подадена от „Геме билд“ ЕООД срещу определение № 779 от 11.07.2025 г. по описа на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ да се впише Удостоверение по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ за преобразуване чрез вливане по заявление вх. № 58876 от 11.07.2025 г.

Твърди наличие на противоречие с нормите на чл. 263 и, ал. 6 от ТЗ и чл. 263 в от ТЗ.

Подчертава, че удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ не представлява акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, нито акт, който може да бъде приравнен на някой друг от предвидените в чл. 4 б. „б-з“ ПВ.

Освен това било налице противоречие с чл. 264 от ДОПК, който текст разглеждал единствено прехвърлянето и учредяването на вещни права. В случая на вливане ставало въпрос за универсално правоприемство. Целта на удостоверяването с удостоверение по чл. 264 от ДОПК била да се гарантира събирането на тези задължения, с напускането на патримониума на длъжника на недвижимото имущество или обременяването му с вещни тежести, би се оказало компрометирано, каквато опасност преобразуването чрез вливане предпоставяло, доколкото и след преобразуването със същото имущество ще продължи да отговаря за същите задължения приемащото дружество, съгласно чл. 263 и, ал. 2 от ТЗ.

Удостоверението за данъчна оценка в случая на вливане се представяло само с оглед определяне на таксата.

Твърди наличие на съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Съдът не бил изложил доводи и съображения по оплакванията на частния жалбоподател. Единствено бил направил констатация, че не са налице предпоставките за извършване на исканото вписване.Моли да се отмени определението на въззивния съд. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните основания за допускане на касационно обжалване и формулира следните правни въпроси:

Излага съображения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидно било, че преминаването на права при вливане не ставало с вписването в Имотен регистър на удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ, ставало с вписване на вливането в Търговския регистър. При липса на вписване на прехвърляне в Имотен регистър нямало законово основание да се прилага чл. 264 от ДОПК.

Поставя следните правни въпроси:

1. Представлява ли вписването на Удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ вписване на прехвърляне на собственост върху недвижим имот или това вписване само удостоверява настъпилото правоприемство? Мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в определение № 60 085 от 21.06.2021 г. по ч. гр. д. 1404/21 г., ВКС, I ГО, както и мотивите към Тълкувателно решение 7/25.04.2013 г. по т. д. 7/12 г., ОСГТК на ВКС.

2. Важи ли изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 от ДОПК за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляем имот, в случаите на преобразуване чрез вливане на търговско дружество? Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно с разрешението съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 218 от 15.07.2020 г. по ч. т.д. 828/20 г. , I ТО на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, от легитимирана да обжалва определението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на съдията по вписванията към СРС, постановено по заявление вх. № 58 876/11.07.2025 г., подадено от „Геме билд“ ЕООД, правоприемник“ за вписване на удостоверение за вписване по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ, извършено преобразуване чрез вливане на преобразуващото се дружество. Съдията по вписванията е отказал да впише удостоверението, тъй като няма описани в него недвижими имоти, не е представена нотариално заверена декларация с описани в нея недвижими имоти от собственика на същите, не била представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, било представено копие на договор за преобразуване чрез вливане, без описание на имотите, не бил представен заверен баланс на дружеството. Според представената данъчна оценка имало задължения за данъци и такси за имота в размер на 182 522,29 лв. Отразено е, че държавна такса в размер на 11 959,38 лв. е внесена по сметка на Агенция по вписванията и прехвърлителя.

Въззивният съд е бил надлежно сезиран с частна жалба срещу така постановения акт на съдията по вписванията и за да остави без уважение същата, е приел, че констатациите на съдията по вписванията са обосновани. Доводите на частния жалбоподател, че не са заплатени дължимите за имота данъци, с оглед представеното удостоверение за данъчна оценка. Приети са за неоснователни доводите на касатора, че това изискване на закона не съществува. Прието е, че тълкуването с определение по ч. т.д. 828/20 г. на ВКС, I ТО е постановено при предходна редакция на чл. 264 от ДОПК.

Прието е, че дължимите за имота данъци не са заплатени. Подчертано е значението на чл. 265 от ДОПК, предвиждащо солидарна отговорност на съдията по вписванията.

Настоящият съдебен състав намира, че допускането на касационно обжалване на определенията, подлежащи на обжалване пред ВКС, е предвидено в закона, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, като основанията за допускане на касационно обжалване са предвидени в чл. 280 от ГПК.

Соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК изисква да се установи това основание, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на : прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на определението.

Частният жалбоподател с поставения втори правен въпрос е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос затова предвижда ли правната норма на чл. 264, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, изискване условията, предвидени в тази норма да се прилагат и спрямо предвиденото в закона – вписване съгласно чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията, на удостоверение на основание чл. 263 в от ЗТРЮЛНЦ относно осъществено вливане на търговско дружество е правният въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че установеното наличие на данъчни задължения в удостоверението за данъчна оценка на недвижимия имот, спрямо който следва да се извърши вписване на основание чл. 4 л от Правилника за вписванията, е пречка да бъде извършено исканото действие. Този извод е обусловил изхода на делото като е оставена без уважение частната жалба и съответно искането за извършване на посоченото в заявлението вписване.

Даденото разрешение от въззивния съд е в отклонение от трайната практика по приложение на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в хипотезата когато се иска вписване на удостоверение по чл. 263 в от ТЗ, на основание чл. 4 л от Правилника за вписванията. Съгласно задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. 7/12 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС, цитираното от касатора определение на ВКС, постановено, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, № 218 от 15.07.2020 г. по ч. т.д. 828/20 г., ВКС, I ТО, удостоверението за вливане, на основание чл. 263 в от ТЗ, издадено след вписване в търговския регистър на вливане на търговско дружество, не е акт за прехвърляне на право на собственост. Вписването на това удостоверение е предвидено, че подлежи на вписване на основание чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията изрично, без да има прехвърляне на право на собственост. Тълкуването на чл. 264, ал. 1 от ДОПК в посоченото определение на ВКС е в съответствие с приетото тълкуване на чл. 263 в от ТЗ с Тълкувателно решение 7/25.04.2013 г. по тълк. д. 7/12 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че при преобразуването на търговско дружество чрез вливането на капитала е налице универсално правоприемство между двете дружества. Изброените хипотези в чл. 264, ал. 1 от ДОПК (прехвърлянето, учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, извършването на непарични вноски с недвижими имоти, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя за липса на данъчни задължения, мита, задължителни осигурителни вноски) са относно преминаване на право на собственост или учредяване на тежести върху недвижими имоти. Наличието или липсата на така посочените публични задължения се удостоверява с данъчната оценка за имота. В закона също така е предвидено, че когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочени задължения, действията по прехвърляне и учредяване, могат да се извършат след заплащането на задълженията или ако длъжникът декларира, че е съгласен тези вземания да се погасят със сумата, която трябва да получи срещу прехвърлянето и купувачът - приемателят внесе сумата в бюджета. С оглед логическото тълкуване на нормата и като се вземе предвид правната същност на вливането, ВКС е приел, че целта на удостоверяването е да се гарантира събирането на публичните задължения, което с отчуждаването или обременяването на недвижимия имот, би се оказало застрашено. При вливането капиталът на преобразуващото се дружество става капитал на приемащото дружество, съответно преминават и права, и задължения, съответно публичните задължения принадлежат на дружеството, правоприемник, то отговаря за тях с цялото си имущество, включително и с цялото преминало имущество на вливащото се дружество. Задълженията на вливащото се дружество се поемат от приемащото дружество, като то отговаря за тези задължения, на основание чл. 263и, ал. 2 от ТЗ.

Съгласно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение 7/25.04.2013 г. по тълк. д. 7/12 г. на ОСГТК на ВКС, вписването на отчуждаването на недвижими имоти се вписва в книгите по вписванията, въз основа на удостоверение за вливане по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ, което се представя за вписване в съответния регистър. Правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, включващ акт от частното право и вписването в търговския регистър. На удостоверението съгласно чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ е придадено от законодателя правно значение като е предвидено вписването му в закона съгласно чл. 263и, ал. 6 от ТЗ по реда на чл. 4л от Правилника за вписванията. Вливането настъпва с вписване в търговския регистър, като вписването на удостоверението по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ има значение за оповестяване на акта на вливане, промяната на субекта, което оповестяване е прието от законодателя за значимо. Предвиден е специален ред за вписване съгласно Правилника за вписванията, така както се вписват и актовете за прехвърляне на недвижими имоти или учредяване на вещни тежести върху недвижими имоти. Настъпващото правоприемство между вливащото се дружество и дружеството-правоприемник е прието от законодателя за правно значимо и поради това е въведено нормативно изискване да се оповести преминаването на правата, промяната в субекта и поради това е постановил нещо различно от общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат актове за прехвърляне на вещни права недвижими имоти и учредяване на вещни тежести върху недвижими имоти. Оповестяването на приемството чрез вливане е необходимо с оглед преминаването на права в друг субект, които права имат за предмет недвижим имот и всяко прехвърляне по отношение на недвижим имот, което е предвидено в закона, би подлежало на вписване. Въпреки използвания ред, като при прехвърляне на недвижими имоти, вписването на удостоверението по чл. 263 в от ТЗ не може да бъде приравнено на вписване съгласно чл. 4, б. „а“ или чл. 4, б. „б-з“ от ПВ. То само удостоверява настъпило приемство и поради това е предвидено, че подлежи на вписване по силата на изрична норма от закона – чл. 4, б. „л“ от ПВ, вр. чл. 263 и, ал. 6 от ТЗ.

Поради това следва да се приеме, че законодателят не е поставил изискване за представяне на удостоверение за данъчна оценка при вписването на основание чл. 4 б. „л“ от ПВ вр. чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ.

Следва да се вземе предвид, че нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, може да се тълкува само стриктно, тъй като е данъчна норма, създаваща задължения за своите адресати, тя не може да се тълкува разширително. След като в самата норма на е предвидено да се представят доказателства за липса на данъчни задължения за имота при вписване на удостоверението по чл. 263 в от ТЗ , по реда на чл. 4 б. „л“ от ПВ, то не съществува такава нормативно изискване.

Даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие на тълкуването на чл. 264, ал. 1 от ДОПК при искане за вписване на удостоверение по чл. 263в от ТЗ, по реда на чл. 4 б.“л“ от ПВ, така както е изразено в практиката на ВКС. Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК и да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Предвид този извод, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по искането за вписване на удостоверението по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ, на основание чл. 4, б. „и“ от ПВ.

Не съответстват на изискванията на закона съображенията, изложени от съдията по вписванията.

Удостоверението по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ отразява настъпилото вливане между праводателя и правоприемника-търговски дружество, то не удостоверява прехвърляне на права на собственост или други вещни права. Представена е декларация от управителя на заявителя „Геме билд“ ЕООД по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ за истинност на заявените обстоятелства.

Поставеното изискване за представяне на договора за преобразуване чрез вливане с описание на недвижимите имоти, също не представлява нормативно изискване.Представен е дружествен договор за вливащото се дружество „Вендерелл 2024“, вливащо се дружество в дружеството правоприемник и заявител в производството „Геме билд“ ЕООД.

Липсва соченото основание за нормативното изискване на заверка на баланса. Баланс е представен към 07.07.2025 г. за вливащото се дружество „Вендрелл 2024“ ЕООД, подписан от изготвилото го лице и ръководителя на дружеството.

Установено е, че държавна такса е внесена.

Предвид изложените съображения следва да се отмени обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на съдията по вписванията и да се постанови вписване на удостоверение по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ в.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24 772/05.12.2025 г. по в. ч.гр. д. 8438/25 г. по описа на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 24 772/05.12.2025 г. по в. ч.гр. д. 8438/25 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 11.07.2025 г. на съдията по вписванията при СРС по заявление вх. № 58 876/11.07.2025 г.

ДА СЕ ВПИШЕ по заявление на „Геме билд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] вх. № 58 876/11.07.2025 г. Удостоверение за вписване по чл. 263 в, ал. 1 от ТЗ на вливане на преобразуващото се дружество „Вендрелл 2024“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] в правоприемник „Геме билд“, ЕИК[ЕИК].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: