ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 66София, 25.03.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВАЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 1658/2019г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хранителни стоки” АД, [населено място] срещу решение № 392 от 18.02.2019 г. по в. гр. д. № 1638/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-3 състав решение № 7627 от 15.11.2017 г. по гр. д. № 20047/2014 г. досежно уважените искове на „С.-73” ООД, [населено място] срещу дружеството-касатор, съответно: иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 64, том І, рег. № 00989, дело № 71/1999 г. на нотариус М.В, поради евикция на купувача и частичен иск с правно основание чл. 82 във връзка с чл. 190, ал. 2 ЗЗД за сумата 30 000 лв., като част от сумата 226 831.54 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди поради евикция.

Касаторът поддържа, че по отношение на иска за разваляне на процесния договор за продажба въззивното решение е недопустимо поради недопустимост на този иск, тъй като при осъществена евикция договорът за продажба се счита развален по право. Освен това, в касационната жалба са изложени подробни съображения и за неправилност на акта, свързани с давността за погасяване на вземането за обезщетение за вреди от развалянето на договора за продажба поради евикция, както и с размера на това обезщетение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил множество въпроси, като единият от тях е свързан именно с оплакването му за недопустимост на...