Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК.

С определение № 1117 от 23.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № А- 416 от 1.10.2010 г. по гр. д. № 556 от 2010 г. на Окръжен съд, [населено място] с което е изменено решение № 47 от 14.05.2009 г. на Панагюрския районен съд, постановено по гр. д № 70 от 2009 г. и е допусната делба на първият етаж от двуетажната жилищна сграда, а са отхвърлени исковете за делба на дворното място, стълбището, избения етаж и лятната кухня по касационната жалба на П. И. Ч. по следните въпроси: следва ли съдът при постановяване на решението да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК; има ли правна възможност въззивният съд да се произнася относно основателността на иска за делба след като подадената от ответната страна въззивна жалба е само досежно допустимостта на иска за делба, а не до неговата основателност; следва ли съдът при произнасяне по допускане на делбата на недвижим имот да се съобразява с приложените по делото доказателства, нямащи качеството на нотариален акт; следва ли да се изключат от делбата прилежащите към процесния етаж идеални части от общите части на сградата. Касаторката подържа, че в частта, с която е отхвърлен иска за делба решението е неправилно като са налице всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

И. С. Ч. действащ чрез пълномощника си адвокат С. И. Д., който е назначен за негов особен представител на ответника оспорва касационната жалба.

Ответника К. С. Ч. не е взел становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна

страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

При постановяване на решението са обсъдени приложените доказателства и становищата и възраженията на страните като съдът ги е преценил по вътрешно убеждение, което е в съответствие с изискването на чл. 12 ГПК. В съответствие с чл. 235, ал. 1 ГПК е основал своето решение на основание фактите по делото.

Решението е по първата фаза на допускане на делбата, която е поискана от П. И. Ч. съсобственик на имот, който е придобит от нея и синовете й по силата на наследствено правоприемство й от покойният й съпруг С. И. Ч., починал на 4.10.2004 г. П. И. Ч. е собственик на

1/2

ид. ч. от този имот защото тя и покойният й съпруг са го придобили в имуществена общност през време на брака си. Имота за който е поискана делба е първият етаж, ситуиран в двуетажна жилищна сграда,- западен близнак, изградена в дворно място, цялото с площ от 647 кв. м. за което е отреден У.. ...... от кв....... по плана на [населено място], заедно с избен етаж, заедно със самостоятелно стълбище, заедно с лятна кухня от 35 кв. м. След смъртта на С. Ч. имота се притежава в съсобственост както следва: П. Ч. е с квота 4/6 ид. ч. а синовете от брака й с наследодателя И. и К. Ч. с квоти по 1/6 идеална част, Въззивният съд е допуснал делба на първият етаж от сградата, отчитайки, че дворното място представлява обща част по предназначение, Задължително прилежащи към първият етаж са и съответните идеални части от общите части на постройката. За стълбището е отхвърлил иска за делба именно защото то представлява обща част по естеството си като акцесорно право следва съдбата на главната вещ и самостоятелно не подлежи на делба. Правилно е отхвърлил иска за делба на дворното място, което е обща част по предназначение и обслужва и двата жилищни етажа, ведно с лятната кухня.

Не така обаче стои въпроса с избеният етаж, включващ складови помещения и лятната кухня, която е включена в н. а. №. ....., т....., рег. №. ...., н. д. №......... от. ........ г., чиято доказателствена сила не е оборена. По делото е безспорно, че първият етаж е съсобствен между страните, а вторият етаж е изключителна собственост на И. Ч.. Складовите помещения в избения етаж са обособени и с оглед предназначението си принадлежат към жилищата, поради което биха могли да бъдат обект на делба, така, че всеки от собствениците на етажи да получи съответно прилежащо избено помещение.

Действително по действащият Гражданско процесуален кодекс е въведено така нареченото ограничено въззивно производство което се рамкира от въведените във въззивната жалба основания. В конкретният случай обаче правилно е било преценено, че тези основания касаят основателността на иска, а не неговата допустимост, поради което и постановеното решение съответства на рамкираните обстоятелства в в въззивната жалба.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА

решение № А- 416 от 1.10.2010 г. по гр. д. № 556 от 2010 г. на Окръжен съд, [населено място] в

ЧАСТТА

с която е отхвърлен иска за делба на избения етаж и лятната кухня и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ДЕЛБА

на лятна кухня и избен етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда,- западен близнак, изградена в дворно място, цялото с площ от 647 кв. м. за което е отреден У.. ........ от кв....... по плана на [населено място] при квоти: П. Ч. - 4/6 ид. ч. и И. и К. Ч. по 1/6 идеална част. .

ВРЪЩА

делото на Панагюрския районен съд за извършване на делбата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: