О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 736

София 17.02.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3978 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Й. И. П., К. И. П., П. П. П. и Р. П. П. всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 161 от 4.06.2025г. по в. гр. д.№ 253 по описа за 2025г. на ОС С. З. с което е отменено решение № 979 от 19.11.2024г. по гр. д.№ 2206/2022г. на РС С. З. и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от тях искове за осъждане на „Агроинвест-МЖ“ ООД да им заплати на основание чл. 200 КТ, суми от по 26 000лв.,представляващи част от цялата претенция от по 200 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.06.2020г.,при която е настъпила смъртта на наследодателя им П. П. П., ведно със законната лихва от 22.06.2020г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е възприел механизма на настъпване на установената като трудова злополука, посочен в постановеното решение по н. о.х. д.№ 90/2022г. на ОС С. З. с което е признат за виновен В. Д. Д. за това, че по непредпазливост на 22.06.2020г. е причинил смъртта на П. П., чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляващ източник на повишена опасност – извършване на превоз и товаро -разтоварни работи на земеделска продукция със земеделска техника в нарушение на точно посочени законови разпоредби и в решението по т. д.№ 1150/2021г. на ОС С. З. постановено по предявен иск на настоящите ищци срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗАД „ОЗК-Застраховане/, където е определено обезщетение за неимуществени вреди в полза на всеки един от настоящите ищци в размер на по 130 000лв., с изключение на Й. И. П., за която е определено 140 000лв., при прието съпричиняване от 50% /след което застрахователят е осъден да им заплати съответно по 65 000лв. и за Й. П. - 70 000лв./ Приетият механизъм на трудовата злополука е следният: на 22.06.2020г., пострадалият който се е намирал в стопанския двор в [населено място], с цел да помогне на Д. за разтоварване на продукцията, се е качил на товарното ремарке, прикачено към управлявания от него трактор. Тракторът е потеглил рязко с вече вдигнато ремарке и П. е бил притиснат между ремаркето и издаденият бетонен трегер. Получил е тежки наранявания, вследствие на което е починал. Доколкото страните по настоящето дело са били и страни по т. д.№ 1150/2021г. на ОС С. З. което е приключило с влязъл в сила съдебен акт, въззивният съд е приел, че силата на присъдено нещо на постановения съдебен акт обвързва, на основание чл. 297 ГПК, страните досежно: установеният механизъм за настъпване на трудовата злополука, причинната връзка между настъпването й и последвалата смърт, както и относно определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди. Преценил е, че в настоящето производство на преценка подлежи само наличието на съпричиняване и неговия размер. Крайният извод на съда е, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Това е така, защото той е заемал длъжността „пазач невъоръжена охрана“ и съгласно длъжностна характеристика за тази длъжност - не се предвижда осъществяване на товаро-разтоварни дейности. По делото няма ангажирани доказателства, сочещи на пострадалия да е било изрично разпоредено извършването на такава дейност. При тези обстоятелства, качвайки се по своя инициатива на ремаркето, пострадалият П. е осъзнавал, че нарушава правилата за безопасност и че застрашава своето здраве. Работейки на територията на склада, той е бил добре запознат както с ограничената му площ, така и с ограничените възможности за маневриране в него. Самият той е бил професионален водач на МПС /работил е в градския транспорт, където е управлявал тролей, а по-късно е бил и тракторист/ и като такъв се презумира, че е бил запознат и с правилата за безопасност при работа с транспортни средства. Познавайки възможностите и габаритите и на трактора, и на ремаркето, от една страна и на склада – от друга, той съзнателно е пренебрегнал и нарушил всички правила и норми за безопасност, надявайки се че инцидент няма да настъпи или че той ще може да го предотврати. Въззивният съд е преценил наличие на висока степен на самонадеяност и лекомислено пренебрегване на правила, оценяйки приноса на пострадалия на 50%, приемайки че до злополука нямаше да стигне, ако П. беше изпълнявал стриктно своите функции на безопасно от трактора разстояние.

Касаторът, в представеното към касационната жалба изложение, първо се позовава на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с твърдения за неправилно приложение на закона и нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата относно приетата „груба небрежност“ на пострадалия. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя въпросите: 1. Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и при формирането му допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила?, 2.Възможно ли е съдът да постановява решението си въз основа на предположения, без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото?, 3. Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?, 4. Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено поради приета груба небрежност от пострадалия, в хипотеза на направено от ответника общо възражение за съпричиняване, различно от приетото от съда?, 5. Длъжен ли е работодателят да инструктира работниците и да създаде безопасни условия на труд за изпълнение на възложената работа и може ли да се вмени груба небрежност на работниците при поставяне на условия за изпълнение на работа без осигуряване на елементарни безопасни условия и инструкции?, 6. При липса на подчертано субективно отношение на пострадалия за нарушаване на правилата на труда, приложима ли е хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ или за това е достатъчно всяка нарушение на правилата за безопасност?, 7.Налице ли е груба небрежност или е налице обикновено съпричиняване при липса на доказателства за знание от страна на пострадалия, че е възможно настъпването на неблагоприятни последици и едновременно с това наличие на конкретна представа как да ги предотврати?, 8. За да е налице допринасяне по чл. 201, ал. 2 КТ длъжен ли е ответникът да докаже съзнавана небрежност от страна на пострадалия с установяване на факта, че пострадалият е предвиждал настъпване на неблагоприятен резултат и че е имал представа как да го предотврати или е достатъчно установяване на нарушение на правилата за безопасност на труда от пострадалия?, 9. Налице ли е груба небрежност когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Агро инвест-МЖ“ ООД [населено място], представлявано от управителя Ж., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита че с влизането в сила на решението по т. д.№ 1150/2021г. на ОС С. З. претендираните в настоящето производство вреди вече са обезщетени и пострадалите не могат да получат двойно обезщетение за тях. Позовава се на приетото в т. 1 от ТР № 1/23.12.2015г. по т. д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Подробно обсъжда всеки един от поставените въпроси и счита, че те не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика от въззивния съд. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 160лв., реалното извършване на които установява с представени списък, договор за правна защита и процесуално представителство от 6.08.2025г., фактура № 1343 от 6.08.2025г. и платежно нареждане.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото относно нито един от поставените от касатора въпроси не са налице посочените специални основания по чл. 280 ГПК, а за част от поставените въпроси – не са налице изискванията за надлежно общо основание за допустимост.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото нито един от поставените въпроси не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Въпросите могат да се разделят на две групи: Първата /въпроси №1-2/ е свързана с задълженията на съда във връзка с формиране на вътрешното убеждение и начинът на формиране на правните изводи, а втората /въпроси № 3-9/ – с грубата небрежност.

Относно първата група въпроси: Въззивният съд е дължи разглеждане на спора по същество, поради което е длъжен да установи фактите, да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, а други да игнорира. Анализът трябва да бъде осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна да почива на приложимия закон, логическите и житейски правила. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 12). Фактическите изводи трябва да се извеждат последователно, при съобразяване с последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и в случая това е направено.

Относно грубата небрежност:

Обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ може да се намали, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност, т. е. когато се установи, че е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В такава хипотеза /за да е ясно какво да е намалението/, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на неговият принос. Във връзка с поставения от касатора въпрос с № 4 следва да се посочи, че във всеки случай преценката за степента на допринасяне за трудовата злополука е конкретна и се извършва от съда – въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства. Съдът следва - с оглед установеният механизъм на настъпване на злополука - да съобрази всички релевантни за настъпването й факти и обстоятелства, включително и поведението на работодателя, като решаващо значение имат фактите, във връзка със създадената от него организация на работа и именно такъв е бил подходът на въззивния съд. Работодателят дължи доказване на възражението си за съпричиняване и в случая е прието, че то е установено до размер на 50%. Касаторът с поставените въпроси с № 3, 6, 7 и 8, оспорва правните изводи на въззивния съд както относно доказването на съпричиняването, така и за наличието на установено субективно отношение на пострадалия за нарушаване на правилата на труда, но същите не подлежат на проверка в настоящето производство по допустимост.

Въпроси с № 5 и 9 не отговорят на изискванията за надлежно общо основание за допустимост, разяснени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд. Това е така, защото видно от изложените мотиви – въззивинят съд е посочил, че за длъжността, която е заемал пострадалия „пазач невъоръжена охрана“/ съгласно длъжностна характеристика/ не се е предвиждало осъществяване на товаро-разтоварни дейности, поради което и работодателят не е дължал инструктаж за начина на осъществяването му и не е било предмет на изследване създаването на такива условия за безопасност на труда. Относно изискванията за условията за безопасност на труда, свързани с осъществяваната от пострадалия длъжност съгласно задълженията, предвидени за длъжността „пазач невъоръжена охрана“, няма спор, че нарушения от страна на работодателя не са допуснати.

Не е налице специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобен порок, в случая не се установява.

С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл. 78 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, който в случая са в размера на 5 160лв., равни на 2 638 евро. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност, по което съдът следва да се произнесе. В случая настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, преценена съобразно вида и предмета на спора и най-вече с оглед конкретното производство, което е по чл. 288 ГПК, където се преценява единствено наличието или не на точно посочени в закона предпоставки за допустимост, съобразно обема на положения труд, изразяващ се в изготвяне на отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание и без съобразяване на нови факти и доказателства, съобразявайки и постановеното решение по дело С- 438/22 на СЕС, като счита, че следва да се намалят до размер на 700евро.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 4.06.2025г. по в. гр. д.№ 253 по описа за 2025г. на ОС С. З.

ОСЪЖДА Й. И. П., К. И. П., П. П. П. и Р. П. П. всички с адрес за призоваване: [населено място], [улица], офис ... да заплатят на „Агроинвест-МЖ“ ООД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица] № ..., представлявано от управителите Ж. и Ж. сумата от 700 евро /седемстотин евро/ направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.