ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 449

София, 10 май 2016 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1033 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2592/21.12.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1959/2015, с което е отменено частично решение № 1877/19.03.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 1461/2014, като е уважен до размера на 12.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 04.02.2011 г.

Недоволен от решението е касаторът П. на Р. Б., представляван от прок. Т. П. от С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава в противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 302/04.10.2011 на ВКС, I. ГО по гр. д. № 78/2011, решение № 29/05.03.2012 на ВКС, I. ГО по гр. д. № 170/2011, решение № 130/13.04.2011 на ВКС, I. ГО по гр. д. № 951/2010 и решение № 2301/16.12.2013 на ВКС, I. ГО по гр. д. № 3090/2013.

Ответникът по жалбата Г. Д. Д. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, като е взел предвид броя на повдигнатите обвинения, естеството и продължителността на търпяната репресия, без да определя вреди от наказателно преследване над разумния срок,...