ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408

София, 25.04.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5757 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Й. като процесуален представител на Е. Й. Г. от [населено място], област Д., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 24.VІІ.2015г. по в. гр. д. № 278/2015г.

Ответникът по касационната жалба П. на РБ не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 24.VІІ.2015г. ВАС по въззивна жалба само на ищеца е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 10.ІІІ.2015г. по гр. д № 2905/2014г. в отхвърлителната му част за разликата над 1750лв. до 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за съответната част от обезщетението за забава - по претенцията по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, в частта, с която изцяло е отхвърлен искът по чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ за обезщетение в размер на 37500лв. за неимуществени вреди от мярката за неотклонение „задържане под стража” от 05.ХІІ.2008г., ведно с обезщетение за забава, и в частта за разноските.

Въззивният съд е приел за установено, че по дознание № 6198/1998г., преобразувано в ДП № 1347/2005г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 НК за извършено на 03.ІХ.1998г. престъпление...