Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Х. чрез адв.И. М. срещу решение № 191 от 24.11.15г., постановено по в. гр. дело № 461/15г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 228 от 2.07.15г. по гр. дело № 625/14г. на Окръжен съд - Добрич.С него са отхвърлени кумулативно съединените искове, предявени от същата страна против А. Т. А. по чл. 45 ЗЗД, за сумата 27 300 лв –обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, резултат от неполучаване на възнаграждение както председател на П.”Й. Й.”с.И. за периода от 13.09.09г.- 22.03.13г.,и за сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК,без конкретна обосновка.Поставени са следните въпроси:1.когато правомощията на длъжностно лице са възникнали чрез избор и същото е предявило иск за отговорност от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от физическо лице, което му е причинило вреда от виновните си действия, следва ли ищецът да доказва договорната връзка на ищеца с юридическото лице, което го е оправомощило; 2.за да се определи наличието на причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, следва ли да се доказва договорната връзка на ищеца с юридическото лице.Приложена е съдебна практика.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата А. Т. А. счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1-т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното:На 22.03.09г. е проведено извънредно общо събрание на П.”Й. Й.”с.И. по реда на чл. 16 ал. 4 ЗК – по искане на 1/3 от член-кооператорите, на което за председател на кооперацията е избран ищецът по делото Н. Х.,което обстоятелство е вписано.На 28.03.09г. е проведено редовно годишно отчетно събрание на кооперацията, на което е взето решение за изключване на новоизбрания председател Н. Х. като член -кооператор.По предявени по реда на чл. 58 ЗК от член-кооператори искове за отмяна на решенията на ОС от 22.03.09г. е образувано гр. д.№ 65/09г. на РС-Ген.Т.,по което е допуснато обезпечение чрез спиране изпълнението на всички решения, взети на това събрание, впоследствие отменено с определение № 183/23.04.09г. по гр. д.№ 359/09г. на ОС-Добрич.Производството по гр. дело № 65/09г. е прекратено.Решението за изключване на ищеца като член-кооператор, взето на редовното заседание на 23.03.09г. също е оспорено по исков ред по гр. дело № 83/09г. на ГТРС,по което е допуснато спиране на изпълнението.С влязло в сила решение от 4.12.14г. обжалваното решение на ОС е отменено и членственото правоотношение между Х. и кооперацията е възстановено занапред. На 16.12.09г. като председател на кооперацията е вписан ответникът А. А. – след заличаване в регистъра на ищеца Х.,осъществено въз основа на решение за избора му от ОС на 13.09.09г.С влязло в сила на 8.11.13г. решение № 73 по т. дело № 11/12г. на Д. е признато за установено, че вписаното решение от 13.09.09г. е несъществуващо, на основание чл. 29 от Закона за търговския регистър.С влязло в сила решение № 29/16.06.11г. по нахд № 166/11г. на ГТРС е установено, че общо събрание не е било провеждано, а протоколът за провеждането му е неистински документ, съставен от А. в съучастие с лицето Р. И. – престъпление по чл. 308 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 НК,за което е признат за виновен, като на основание чл. 78а ал. 1 НК и чл. 2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба”.На 23.02.13г. е взето легитимно решение за избор на нов председател на кооперацията – ответникът А. А. и е извършено вписване в търговския регистър на 14.03.13г.

При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – не е доказана причинно –следствена връзка между противоправното деяние и претендираните вреди, които да са настъпили вследствие отстраняването на ищеца от длъжността председател поради изготвяне на неистински документ и осъщественото въз основа на него вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър.Прието е, че ищецът не е доказал с писмени доказателства, че е приел избора си и е започнал реално да изпълнява задълженията си по трудово или гражданско правоотношение от датата на избора – 22.03.09г. до датата на съставяне на неистинския протокол –13.09.09г. Прието е още, че този факт не се установява и от свидетелските показания, а назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирала, че през процесния период ищецът не е получавал заплата, което опровергава твърденията му за реално встъпване в длъжността.Направен е извод, че след като правоотношението между ищеца и кооперацията не е възникнало, не може да бъде прекратено поради действията на ответника по съставяне на цитирания протокол.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.

Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Посочените по касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 45 ЗЗД.Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай - ППВС № 7/1959г.Приложените към касационната жалба решения на СГС са относно доказателствената тежест, която е за ищеца да установи чрез главно доказване фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. В разглеждания случай предявените искове са отхвърлени, защото по делото не е доказана причинната връзка между противоправното поведение на ответника, изразяващо се в изготвяне на неистински документ и осъщественото въз основа на него вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър, и претендираните от ищеца вреди. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 1650 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 191 от 24.11.15г., постановено по в. гр. дело № 461/15г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА Н. Д. Х. от [населено място], [улица, адрес] да заплати на А. Т. А. от [населено място].Т., [улица] сумата 1650 лв /хиляда шестстотин и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.