ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376

София, 13.04.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1099 по описа за 2016г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.М. като процесуален представител на М. Х. К. от С. срещу въззивното решение на СГС от 17.VІІ.2015г. по гр. д. № 12239/2013г.

Ответниците по касационната жалба П. на РБ, СО район И., С. о., както и заинтересованите страни П. А. В. от [населено място], С. А. Д. от С. и Е. Д. Х. от С. не са подали отговор по реда на чл. 287 ал. 1ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 14.VІ.2013г. по гр. д № 22643/2012г., с което е оставена без уважение молбата на М. Хр.К. за обявяване смъртта на брат й А. Х. К. на основание чл. 14 ЗЛС и чл. 549 и сл. ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че след посочената от молителката дата на смъртта на А. К. – 30.VІ.1986г., той е бил задържан в поделения на МВР и има полицейска регистрация като извършител на криминални престъпления. Молителката носи доказателствената тежест да докаже по несъмнен начин датата на смъртта на А. К., за което са допустими всички доказателствени средства – писмени и гласни, което тя не е сторила, включително не...