ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375

София, 13 април 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1207 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 14103 от 21.12.2015г. на К. Т. К., Т. И. К. и К. К. К., тримата чрез адвокат Н. Н. от АК П. срещу въззивно решение № 534 от 06.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 632/2015 г. на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 729/18.05.2015 г. по гр. д. № 5975/2014 г. на Районен съд Плевен, с което са уважени исковете за имуществени и неимуществени вреди, съответно в размер на 3006 лева и 12000 лева, на основаниe чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба. Според касатора този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 361/26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1476/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

...