Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] и [фирма], подадена чрез общ процесуален представител - адв.М.Т., против определение № 129 / 14.01.2013 год. по ч. т.д.№ 58 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е отменено постановеното по гр. д.№ 102 / 2012 год. от Хасковски окръжен съд определение № 82 / 07.08.2012 год. в частта, в която със същото, като последица на уважен отвод за местна подсъдност на спора, на основание чл. 108 ал. 1 вр. с чл. 104 ГПК, производството по предявените от Л. Б. Г. срещу [фирма] и [фирма] искове е прекратено пред Хасковски окръжен съд и делото изпратено на приетия за компетентен, като съд по седалището на ответниците -Софийски градски съд, Жалбоподателите оспорват правилността на определението с довода, че въззивният съд не е имал основание да мотивира отмяната на определението по подсъдността с процесуална нередовност на молбата за възстановяване на срок за отговор на исковата молба, инкорпориращ отвода за местна подсъдност, тъй като на основание чл. 66 ал. 2 вр. с чл. 64 ГПК, уважаващото молба за възстановяване на срок определение не подлежи на обжалване, Представено е изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК, при формално заявени всички хипотези на разпоредбата, Доколкото произнасянето на въззивния съд е мотивирано с процесуална нередовност на молбата за възстановяване на срок и отговора - недоказана представителна власт на подалото ги лице адв.М. Д., пълномощникът подал частната касационна жалба е заявил, че потвърждава подаването им,

Ответната страна - Л. Б. Г. - оспорва частната жалба като нередовна от името на [фирма], предвид липсата на представителна власт на адв.М. Т. за подаването й и представляването на търговеца, твърдейки че оттеглянето на упълномощаването й е депозирано още в първоинстанционното производство, По отношение жалбата на [фирма] твърди необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но като изходяща от [фирма] е нередовна. С молба вх.№ 5 / 02.01.2013 год., депозирана по гр. д.№ 102 / 2012 год. на Хасковски окръжен съд, но приобщена в преписката по ч. т.д.№ 54 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, представляващият [фирма], вписан в търговския регистър управител И. С. е заявил, че оттегля / доколкото лицата се легитимират с пълномощни по делото / упълномощаването на адв.М. Д. и адв. М.Т. и категорично заявява, че не потвърждава извършените по делото от същите до момента процесуални действия / доколкото са налице данни за оттегляне на упълномощаването им и от предходния управител на дружеството Ж.-Н. М. Ю. Ю. /, С разпореждане № 326/ 30.01.2013 год. Зам. Председателя на Пловдивски апелативен съд е оставил частната касационна жалба без движение за представяне доказателства за представителната власт на адв.М Т., С молба вх.№ 1443 / 21.02.2013 год. същата е заявила, че не може да представи такива, но по същество оспорва представителната власт на управителя И. С., по съображения за незаконосъобразно взето решение от ОС на дружеството за избора му като управител, Вписването в търговския регистър е меродавно за преценка на лицата, осъществяващи законно представителство по отношение на дружеството, Доводите на пълномощника навеждат на интерес от производство по чл. 74 ТЗ, но и в този случай конститутивният ефект на решението би породил действие единствено занапред,

Следователно, частната касационна жалба на [фирма] следва да се върне, на основание чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал. 2 т. 2 вр. с чл. 261 т. 2 ГПК, поради недоказана представителна власт на подалото я от името на дружеството лице.

Частната жалба на [фирма], по отношение която не е спорна представителната власт на подалия я пълномощник – адв. М.Т., по преупълномощаване от адв.М Д., упълномощен от представляващия и към момента [фирма] управител - Б. Д., в частта в която се атакува произнасянето на въззивния съд по отмяна на определението за прекратяване на производството пред Хасковски окръжен съд и изпращането му по правилата на местната подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл. 284 ал. 3 т. 1 вр. с чл. 122 ГПК подлежи на касационно обжалване, при обосноваване основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускането му,

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК страната е формулирала процесуалноправен въпрос със следното съдържание: „ Не следва ли при констатиране извършването на процесуални действия от лице без представителна власт, съдът да съобщи на страната за същите и да й определи срок, в който да заяви потвърждаването или отричането им? „, Така зададеният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не е включен в предмета на спора, тъй като въззивният съд не е отговорил отрицателно, напротив е основал съображенията си на позитивен отговор на същия, в съответствие с ясната в тази насока нормативна уредба и непротиворечива константна съдебна практика, с оглед което и такъв отговор не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неправилност на първоинстанционното определение, Мотивите за това са свързани с преценката му, че независимо от необжалваемостта на позитивно определение по възстановяване на срок, съгласно чл. 66 ал. 2 ГПК, процесуалната редовност на молбата за възстановяване на срок е обстоятелство, преценимо по отношение наличието на редовно заявен отвод за местна подсъдност, обуславящ произнасянето на първоинстанционния на основание чл. 108 ал. 1 вр. с чл. 104 ГПК, Този релевантен за изхода на спора въпрос / макар да го е навела като касационен довод / страната не е формулирала, а съгласно преждепосоченото ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС правомощие на настоящия състав е единствено да конкретизира и уточни, не и да формулира въпроса вместо страната, Посоченият от страната въпрос вероятно, макар и нелогично, касае другия й касационен довод, във връзка с който предявилият частната касационна жалба пълномощник / с неоспорена по отношение [фирма] представителна власт и оборена такава по отношение [фирма] /, е заявил потвърждаване действията на пълномощника адв.М. Д., подал молбата за възстановяване на срок и отговора на исковата молба. Това потвърждаване действията на един нередовно представляващ страната от друг нередовно, а дори и редовно представляващ същата пълномощник / досежно [фирма] / няма каквито и да било правни последици – валидиращо действие има само потвърждаването от представляваното лице, а и да би имало е неотносимо към произнасянето на въззивния съд, което следва да е предмет на поставения правен въпрос, Дори да би бил зададен надлежно и в съответствие с изричния й касационен довод, страната не обосновава допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК / впрочем не ги обосновава и по зададения от същата ирелевантен въпрос /: не е посочена задължителна съдебна практика, с която произнасянето на въззивния съд се явява в противоречие / т. 1. /, нито казуална такава, установяваща противоречива съдебна практика в отговор на релевантния правен въпрос / т. 2./, нито е обосновал необходимост от тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, по която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване като неправилна такава или подлежаща на осъвременяване, с оглед развитието на обществените условия и изменение на законодателството, съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частната жалба на [фирма] против определение № 129 / 14.01.2013 год. по ч. т.д.№ 58 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната му част, като нередовна, на основание чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал. 2 т. 2 вр. с чл. 261 т. 2 ГПК.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд,

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната жалба на [фирма] против определение № 129 / 14.01.2013 год. по ч. т.д.№ 58 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната му част,

Определението по частната жалба на [фирма] не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: