Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 1185 от 03.07.2012г. по т. д. № 959/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1361/ 14.12.2011г. по т. д. №2087/2010г. на Софийски градски съд, ТО-15 състав, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 71 ТЗ на Столична община срещу касатора за признаване на членствени права и е признато, че общината притежава 7 162 акции, всяка една с номинална стойност 2 лева от капитала на [фирма], София.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът, Столична община, оспорва основателността на жалбата без да излага конкретни съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 05.10.2001г. на Общото събрание капиталът на акционерното дружество-касатор е увеличен чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1.40 лева на 2 лева, като в двугодишния срок от вписването на решението за заплащане на пълния размер на записаните акции Столична община не е заплатила разликата в номиналната стойност на притежаваните от нея 7162 акции, което не е направено и в едномесечния срок, даден с предупреждението за изключването. Въпреки, че акционерът не е направил вноските в посочените срокове и е обнародвано в Държавен вестник предупреждение за изключване, решаващият състав е достигнал до извода, че в случая с изтичането на срока по чл. 189, ал. 2 ТЗ не се е погасило субективното право на общината на членство в акционерното дружество, даващо основание на дружеството да обезсили и унищожи акциите, притежавани от ищеца, тъй като едномесечното предупреждение изхожда не от Съвета на директорите, а от изпълнителния директор. Според въззивния съд, съгласно устава, е възложено управлението на дружеството на един изпълнителен член на СД, но е предвидено, че действията му следва да са в изпълнение на решения на Съвета на директорите. По аргумент, че уставът предвижда правомощие на СД да предлага на Общото събрание намалянето на капитала, до което води изключването на акционерите, е прието, че за да иницира публикуване на предизвестието по чл. 189, ал. 2 ТЗ в Държавен вестник, изпълнителният директор е следвало да разполага с решение на СД за това, каквото не е налице. Сочи се, че липсата на такова решение опорочава действията на изпълнителния директор, а от там и валидността на предупреждението, като те не могат да бъдат санирани чрез последващото решение на ОС за обезсилване на акциите, тъй като то няма обратно действие. Направен е изводът, че липсата на елемент от фактическия състав води до ненастъпване на правния ефект на предупреждението – прекратяване на членственото правоотношение на Столична община в акционерното дружество - касатор.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: „1. Кой е овластен по смисъла на Търговския закон да иницира производството по отправяне на предизвестие на основание чл. 189, ал. 2 ТЗ - Общото събрание на акционерите, С. на директорите, изпълнителният директор или всеки заинтересован от изпълнението на задължението на акционерите за вноски?; 2. Настъпват ли предвидените в чл. 189, ал. 3 ТЗ правни последици при обявено по надлежен ред / в ДВ, респективно - в търговския регистър/ предизвестие до акционерите на основание чл. 189, ал. 2 ТЗ, ако предизвестието е отправено от изпълнителния директор в качеството на овластен да представлява и управлява дружеството?; 3. Последващото решение на Общото събрание на акционерите за намаляване на капитала в резултат на изключването на акционери на основание чл. 189, ал. 3 ТЗ може ли да бъде прието за потвърждение на извършените действия от изпълнителния директор на основание чл. 189, ал. 2 ТЗ - отправяне на предупреждение за изключване на акционер?”. Сочи се, че въпросите са решавани в противоречие с практиката на ВКС, като във връзка с така наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се представя решение № 75 /31.05.2010г. по гр. д. № 538/2009г., на ВКС, II ТО, както и решение № 342/ 02.07.2007г. по т. д. № 36/2008г. на ВКС, II ТО, постановено по отменения ГПК /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Касаторът се позовава и на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като развива съображения, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради липсата на изрична регламентация и на съдебна практика относно изискванията и лицето, което следва да отправи предизвестието по чл. 189, ал. 2 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Формулираните от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, във връзка с компетентността за отправяне на предупреждение по чл. 189, ал. 2 ТЗ, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл. 71 ТЗ, и обуславят изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да признае качеството на акционер на Столична община е, че изпълнителният директор е иницирал публикуване на предизвестието по чл. 189, ал. 2 ТЗ в Държавен вестник без решение за това на Съвета на директорите, което опорочава валидността на предупреждението. С оглед на това, съдът приема, че е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.

Въз основа на представените с жалбата два съдебни акта не се доказва наличието на първите релевирани от него допълнителни основания - по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В решение № 75/ 31.05.2010г. по гр. д. № 538/2009г., на ВКС, II ТО, е даден отговор на въпроса, че при взето решение на общото събрание за прилагане на последиците по чл. 189, ал. 3 ТЗ, отмяната му по реда на чл. 74 ТЗ не е положителна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на иск по чл. 71 ТЗ от засегнатия акционер. Въпросът не е идентичен с този, разрешен в атакувания съдебен акт относно органа, който е компетентен да отправи предупреждение по чл. 189, ал. 2 ТЗ, поради което не се доказва наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Второто решение на ВКС, посочено от касатора, също не съдържа отговор на поставения въпрос, тъй като касае хипотеза на изключване на съдружник в ООД, а не на акционер, какъвто е настоящият случай, поради което не би могло да обоснове наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Налице е, обаче, последното релевирано от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване - по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика и наличието на неяснота на разпоредбите относно отправянето на едномесечното предизвестие по чл. 189, ал. 2 ТЗ за изключване на акционерите, налага преодоляването им по тълкувателен път.

Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК

, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос:

„Кой орган е компетентен да отправя писмено едномесечно предупреждение по чл. 189, ал. 2 ТЗ?”.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 286,48 лева / при 7162 бр. акции с номинал от 2 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение 1185 от 03.07.2012г. по т. д. № 959/2012г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора, [фирма], София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 286,48 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.