Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № № 225 / 20.07.2012 год. по т. д.№ 336 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 396 / 14.03.2012 год. по т. д.№ 1761 / 2011 год. на Окръжен съд – Варна в частта, в която със същото са отхвърлени предявените от ЕТ „ З. - З. С. „ против касатора обективно кумулативно съединени частични искове, квалифицирани от съда като искове с правни основания чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД и [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, съставляваща част от продажната цена на бар – аперитив „ Р. „, находящ се в к. к. „ К. и Е. „, придобит от ищеца по договор за продажба, чрез търг с тайно наддаване и при предварително разрешение по чл. 21 от ЗППДОбП отм. на А., както и сумата от 48 000 лв., съставляваща част от разликата между продажната цена на имота и пазарната му стойност към момента на премахването му като незаконен строеж, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, от предявяването на исковата молба до окончателното им заплащане, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 289 ТЗ злоупотреба с право и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила: неразгледани възражения на ответника, релевантни за изхода на спора, като относими към приложението на чл. 193 ал. 2 ЗЗД - продавачът не отговаря за недостатъци на вещта, които са били известни на купувача при продажбата, както и относно определяне размера на дължимото обезщетение ; уважаване на исковете на основание, невъведено от ищеца - намерение за увреждане от страна на продавача, в който смисъл се твърди неправилно приложение на чл. 289 ТЗ по спора, Формално се сочи и необоснованост на решението,

Ответната страна - ЕТ „ З. - З. С. „ оспорва касационната жалба, като намира че формулираните в изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК въпроси са фактологични, по правилността на формираните от въззивния съд изводи въз основа на конкретните обстоятелства и доказателства по спора и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, Анализира всяко от приложените от касатора решения - задължителна и казуална съдебна практика, като обосновава неотносимост към формулираните въпроси, с резервата за фактологичната характеристика на последните - не са свързани с тълкуването на материална или процесуалноправна норма, обусловила решаващите изводи на въззивния съд,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,

По допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът е предявил искове за обезщетяване на вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко-продажба, сключен с ответника за недвижим имот - снек – бар „ Р. „, сделката за което е обективирана веднъж в писмен договор от 07.12.2000 год., на основание проведен на 01.12.2000 год. търг с тайно наддаване, при предварително получено разрешение по чл. 21 от ЗППДОбП отм. от А., за разпореждане с обекта като обособена част от Д. на продавача и втори път - в нотариален акт № 110, том ІІ, нот. дело № 408 / 2 000 год. на Нотариун Б. В. рег. № 124 на НК, с район на действие Варненски районен съд, В писмения договор е включено и разпореждане с правото на строеж, каквото разпореждане нотариалният акт не съдържа, Обезщетението за вреди и пропуснати ползи, квалифицирано от първоинстанционния и въззивния съд като дължимо на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, се претендира с оглед последващото премахване на придобитата постройка, като незаконен строеж, при наведено неизпълнение и на задължение по чл. 15 от писмения договор - за достоверност на информацията в тръжната документация, дължимо от продавача – ответник, Ищецът, обаче, визира като пълно неизпълнение на сключения договор за покупко - продажба именно „ събарянето на постройката „, позовавайки се на недобросъвестност на продавача, предвид разпореждане с вещ, за чийто недостатък е бил в известност към момента на покупко-продажбата, Ищецът претендира връщане на платената по сделката продажна цена и в обезщетение - разликата между същата и пазарната стойност на имота към момента на премахването му, съответно претендирани по частични искове,

Ответникът е противопоставил възражения свързани с приложението на чл. 193 ал. 2 ЗЗД, твърдейки че купувачът е бил в известност за липсата на разрешение за строеж, тъй като считано от 1998 год. е наемател в имота, като първоначално наетият обект е съставлявал постройка от 38 кв. м., Съответно ответникът твърди, че самият ищец е извършил пристрояване и подобрения, привеждайки имота във вида, в който е бил предмет на сключената покупко-продажба / 175,32 кв. м. застроена площ /, предвид което следва да е бил в известност за липсата на разрешение за строеж относно пристроеното, Позовава се на липсата на идентичност между премахнатата постройка / сочейки писмени доказателства за 275 кв. м. застроена площ, достигната с действия на ищеца в периода 2001 – 2005 год., вкл. след опожаряване на обекта / и продадената такава, поради което и обезщетението за пропуснати ползи от пазарната стойност на последната според него надхвърля дължимия размер на обезщетението, в случай на основателност на иска досежно останалите предпоставки за уважаването му,

Въззивният съд, за да уважи предявените искове е възприел дадената от първоинстанционният съд квалификация на искове по чл. 79 ал. 1 и чл. 82 ЗЗД, като видно от мотивите е възприел за ирелевантно формулирането на самостоятелни петитуми - за връщане на цената и за заплащане обезщетение, съизмеримо с разликата между същата и действителната пазарна стойност на обекта към момента на премахването му, Възприел е, че чрез исковете се ангажира договорната отговорност на ответника, на основание писмения договор от 07.12.2000 год. / сключването му в нотариална форма намира ненужно, на основание пар. 12 ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП отм., но не е обосновал решението си в съответствие с предмета на разпореждането съгласно писмения договор – вкл. и вещното право на строеж, за разлика от сделката сключена в нотариална форма, в която разпореждане с вещното право на строеж няма, Приел е за доказано неизпълнение на задължението на продавача, съгласно чл. 15 от договора, съгласно който продавачът носи отговорност за пълнотата и достоверността на информацията, съдържаща се в тръжната документация / предвид съдържанието на правния анализ изготвен за стартиралата предходно приватизационна процедура /, поради което следва да отговаря и в случай на „ нереализиране правото на собственост „ на купувача, в който смисъл съдът е изтълкувал клаузата на чл. 16 от договора, предвиждаща, че при нереализиране правата на купувача, продавачът носи отговорност за всички претърпени от същия „ разходи, щети, лихви, пропуснати ползи „, макар да не е договорен конкретен размер или начин на остойностяване на вредите, респ. неустойка, Приел е за доказано, че в периода 1998 – 2000 год. ищецът е извършил пристрояване на обекта, но не е счел за възможно установяване при извършването му незаконност на пристроявания обект, тъй като собственик, респ. инвеститор по смисъла на ЗУТ до момента на продажбата е ответникът, След сключването на договора въззивният съд е отрекъл установимо от доказателствата последващо пристрояване, формално позовавайки се на направен от съдебно – техническата експертиза извод за идентичност на обекта - предмет на продажбата и премахнатият / експертизата работила в производство по обезпечаване на доказателства по чл. 207 и сл. ГПК, преди премахването му /. Съдът е отхвърлил възражението, че вредите са претърпени и от бездействието на ищеца, тъй като строежът - предмет на покупко - продажбата е бил узаконим по реда на пар. 184 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн, ДВ бр. 65 от 2003 год., най - късно до 26.01.2004 год., приемайки че незнанието на купувача за незаконността на строежа изключва правни последици от бездействието му за узаконяване на постройката, Действително съдът е коментирал недобросъвестност в поведението на продавача и с оглед предприети след сключването на договора за покупко - продажба негови действия - по иницииране и фактическо премахване на незаконната постройка, цитирайки чл. 289 ТЗ / злоупотреба с право /, както и чл. 63 ал. 1 ЗЗД – задължението всяка от страните да изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора, Обосноваване приложението на нормата с оглед релевантните съгласно правното основание на исковете фактически състави, предпоставящи упражняване на права и задължения в предметния обхват на конкретния договор, спрямо санкционирано поведение на ответника след сключването му, както и в обосноваване приложението на нормата с оглед конкретно право на продавача, произтичащо от сключения договор, което и по смисъла на чл. 289 ТЗ да е упражнил недобросъвестно – с намерение да увреди купувача, въззивният съд не е изложил,

В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът формулира въпроси, обособени в две групи, които и за нуждите на произнасянето могат да бъдат прегрупирани, както следва: 1 / По приложението на чл. 289 ТЗ / п. 1,4,5 и 6 от първата група / ; 2 / По въпроса относно дължимата от купувача грижа за проверка на вещта при закупуването й - п. 2 и 3 от първата група и п. 2 / дублиращ напълно п. 2 от предходната / ; 3 / По определяне обхвата и размера на дължимото обезщетение / втората група въпроси /, конкретизирани в съответствие с правомощието на настоящата инстанция съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, както следва: п. 1 - допустимо ли е присъждане на собственика, в обезщетение за премахването му, пазарната стойност на незаконен строеж ; п. 3 и п. 5 - съставлява ли пропусната полза, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на сключен договор за покупко-продажба, по смисъла на чл. 82 ЗЗД, пазарната стойност на вещта – предмет на продажбата, още повече към значително по-късен момент спрямо сключването на договора ; п. 4 – по приложението на чл. 83 ал. 1 ЗЗД / в аспект на неузаконяването на постройката по реда на пар. 184 ал. 2 ПЗР на ЗУТ след закупуването й / - изключване отговорността на продавача предвид обстоятелства за които и кредиторът е отговорен ; п. 6 - присъдима ли е пазарната стойност на вещта, в обезщетение за пропуснати ползи, след като ответникът не е доказал дори намерение за продажба,

Първата група въпроси – по приложението на чл. 289 ТЗ, вкл. в аспект на процесуално нарушение на съда, за обосноваване изводите си с наличие на „ злоупотреба с право „, без въвеждането му от ищеца в предмета на спора - не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Макар съдът да е навел съображения за недобросъвестност на продавача, доколкото ги е свързал с последващи сключването на договора за покупко – продажба действия на продавача по премахване на незаконния строеж и не е изложил релевантни съображения за отнасяне установената недобросъвестност към наведените от ищеца фактически състави, не може да се приеме, че изводът му за злоупотреба с право / неясно кое с оглед основанието и предмета на договора / се явява решаващ за изхода на спора, Такъв решаващ извод е приетото неизпълнение на задължението по чл. 15 от сключения на 07.12.2000 год. договор и тълкуването на клаузата на чл. 16 от същия, като уреждаща по волята на страните договорна отговорност за тотална обезвреда, покриваща настоящата хипотеза.

Втората група въпроси настоящият състав приема, че като касаещи обхвата на дължимата от купувача, съгласно чл. 63 ал. 1 ЗЗД, грижа при изпълнение задължението му за проверка на вещта, съгласно чл. 194 ЗЗД и с оглед отговорността на продавача за недостатъци, се явява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК - включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда, тъй като същият е приел, че заявлението на продавача за наличие на разрешение за строеж е било достатъчно и макар да не е цитирал нормата на чл. 193 ал. 2 ЗЗД и изобщо не е разгледал предявените искове като такива по чл. 196 ал. 1 вр. с чл. 195 ал. 2 ЗЗД, по същество е приел, че същата е неприложима в конкретния случай, тъй като купувачът не е знаел, но не е бил и длъжен да извърши проверка относно това обстоятелство, В този смисъл, релевантен към правните изводи на съда е въпроса по приложението на чл. 193 ал. 2 ЗЗД относно това за кои недостатъци продавачът не отговаря - само за тези, които са били известни на купувача или и за тези, за които същият е могъл да узнае, в който смисъл следва да се конкретизират въпросите на касатора по п. 2 и п. 3 от първата група, Въпросът, обаче, не е зададен с позоваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК, нито такъв се явява обективно обоснован с приложените решения - казуална съдебна практика, общо посочени по всички формулирани в изложението въпроси от първата група,

Третата група въпроси - п. 1,3,4,5 и 6 - са фактологично обусловени и не предпоставят еднозначен отговор по тълкуването и прилагането на чл. 82 ЗЗД, доколкото обхвата на вредите и пропуснатите ползи / п. 5 /, подлежащи на обезщетяване, вкл. характеристиката им на пряка и непосредствена последица от увреждането, предвидима, съгласно чл. 82 пр. първо ЗЗД / въпрос п. 3 / или непредвидима, съгласно чл. 82 пр. второ ЗЗД, в случай на недобросъвестност на длъжника, респ. доказването му / въпрос п. 6 /, е всякога обусловим от вида и съдържанието на неизпълнението, съответно от съдържанието на дължимата от длъжника престация, от своя страна обусловено от основанието на договора, Предвид това, макар да са включени в предмета на спора и съдът да е обосновал решаващи извод, свързани с определяне обхвата на подлежащите за обезщетяване пропуснати ползи, то последното е в резултат на конкретната му преценка за осъществяване релевантните факти: неизпълнение, претърпени вреди и пропуснати ползи и причинна връзка между същите, Действително съдът не е изложил мотиви относно причинността между неизпълнението на ответника, с приетото съгласно чл. 15 от договора съдържание и претендираната пропусната полза, респ. по предвидимия характер на същата, съизмерима с пазарната стойност на имота към момента на последващото му премахване като незаконен, Последното, обаче, съставлява съществено процесуално нарушение - немотивиране, във връзка с което касаторът също не е формулирал процесуалноправен въпрос, П. 4 от втората група въпроси по изложението - дължи ли се обезщетение за вреди, които не са резултат от противоправно поведение на длъжника, а следствие на странични допълнителни фактори, обусловени от бездействието на длъжника - съдържа вътрешно противоречие и неконкретизираност, Бездействието на длъжника, в периода на което е настъпил друг, опосредяващ увреждането факт, в случай че самото бездействие не е противоправно, е ирелевантно и въпросът би се отнесъл до това отговаря ли длъжника в случай, че увреждането се явява в причинна връзка с обективно настъпили обстоятелства, за които никоя от страните не носи вина, който е ирелевантен за предмета на спора, Впрочем точно в отговор на такъв въпрос е и представената от касатора казуална съдебна практика: реш.№ 61 / 25.04.1995 год. по гр. д.№ 810 / 1994 год. на V г. о. на ВКС, в което като страничен фактор, обусловил вредата, са съобразени инфлационните процеси в страната, либерализация на цените, забавено строителство, но не по вина на страните по договора / и реш. № 62 / 01.06.1965 г. по гр. д. № 36 / 1965 год, на ОСГК / касаещо и въпроса за пазарната стойност на имота, приета като неподлежаща на обезщетяване, като непредвидима последица от неизпълнението, по смисъла на чл. 82 пр. първо ЗЗД, но при евикция - чл. 189 ЗЗД /, В този смисъл последното решение не би могло да обуслови идентитет с процесното, предпоставящ извод за противоречива съдебна практика по въпроса, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, Въпросът по п. 1 - присъдимата в обезщетение пазарна стойност на имота не следва ли да съобразява характеристиката му на незаконна постройка / тъй като извод за такова не следва от съдържанието на приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза / е безспорно значим за изхода на спора, но не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, ППВС № 6 / 27.12.1974 год. касае приложението на чл. 72 и чл. 74 ЗС - обезщетяване за подобрения в имот и неприложимо към отговорността на продавача за продажба на вещ с недостатък, Реш. 432 / 19.06.2009 год. по гр. д.№ 6086 / 2007 год. на ІІ г. о. на ВКС е постановено в делбено производство, по претенция по сметки между съделители, част от които са застроили имота с незаконна постройка и претендират разноските за същата, като подобрение, с приложение специалната норма на чл. 30 ал. 3 ЗС и в хипотезата на съществуващо предписание за премахване на постройката към момента на предявената претенция за обезщетяване, с правно основание чл. 59 ЗЗД, с оглед което се явява релевантен факта на разпореденото премахване, изключващ обогатяването на ответниците по претенцията, Следователно, отново не се касае за казуална съдебна практика, в отговор на релевантния за настоящия спор въпрос, свързан с отговорността на продавача, при това на последващо сключването на договора погинала - премахната, с оглед юридическия си недостатък - незаконност на застрояването - вещ,

Независимо от преждеизложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като вероятно недопустимо, обосноваване на основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за което не е необходимо, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът служебно следи за нищожни и недопустими решения, Съдът се е произнесъл по искове, квалифицирани по чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, с оглед петитума на исковата молба – претендиране на обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко - продажба, в обстоятелствената част на която действително се сочи / но не само / неизпълнение на задължение на продавача - за достоверност на предоставената информация в тръжната документация / чл. 15 от договора /, Същевременно „ пълното неизпълнение „ на продавача ищецът визира в погиването на вещта / премахването й, в резултат на липсващо разрешение за строеж и неузаконимост /, формирайки вземането си от два компонента - връщане на платената цена и пропуснати ползи за разликата до пазарната стойност на вещта към момента на погиването, Съдът се е произнесъл по искове за които исковата молба съдържа противоречащи си обстоятелства и петитум, като недопустимо ги е кумулирал в обща претенция за обезщетяване вреди от неизпълнение на договор, съизмерими с пазарната стойност на вещта към момента на премахването й, Разгледал е иск връщане на цената, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, с оглед неизпълнено задължение за предоставяне на достоверна информация в тръжната документация и по чл. 82 ЗЗД - за пропуснати ползи от същото неизпълнение, съизмерими с разликата до пълната пазарна стойност на вещта, Наведените в исковата молба обстоятелства за търпими вреди от погиването на вещта - като обстоятелство, следващо сключването на договора за продажба, съобразявайки и предмета на същия - прехвърляне правото на собственост върху вещ срещу заплащане на определена цена, навеждат на интерес от предявяване на специалния иск по чл. 196 ал. 1 вр. с чл. 195 ал. 2 ЗЗД, към който действително са приложими общите правила относно неизпълнение на задълженията, но релевантните за разглеждането му обстоятелства са различни от разгледаните от въззивния съд, вкл. относно обосноваване на търсеното обезщетение за вреди и пропуснати ползи, като пряка и непосредствена, предвидима и / или непредвидима / при недобросъвестност, но към момента на сключването на договора / последица на неизпълнението на задължението за предоставяне на годна, без недостатъци, вещ, В този смисъл не може да се приеме, че съдът е разгледал действително предявените искове, но прилагайки неотносима правна квалификация, което би обусловило като порок на въззивното решение неправилност, а не недопустимост, От друга страна, петитумът за „връщане на цената” не кореспондира с обстоятелствената част на исковата молба, тъй като сам по себе си предпоставя твърдение за отпаднало основание за задържането й от продавача, т. е. за разваляне на договора и обратна размяна на престации, Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 / 20.07.2012 год. по т. д.№ 336 / 2012 год. на Варненски апелативен съд,

УКАЗВА на касатора [фирма], в едноседмичен срок от връчване препис от определението, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 480 лева.

След изпълнение на указанието или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване или на състава - за прекратяване,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: