ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№103

гр. София, 02.04.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1053 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1346 от 20.07.2012г. по т. д. № 354/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 145 от 26.07.2011г. по т. д. №109/2009г. на Окръжен съд - Благоевград, касаторът е осъден да заплати на ищеца [фирма] по главния иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 542 095 лева, предоставен заем по договор от 02.11.2002г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че апелативният съд не е анализирал в съвкупност и поотделно фактите и доказателствата по делото, което е довело до погрешен извод за получаване на паричните средства от акционерното дружество. Поддържа, че в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД съдът е приел, че договорът за заем не е нищожен, след като законният представител на двете дружества по сделката е едно и също физическо лице, изразяващо воля, както за дружеството-заемодател, така и за дружеството-заемополучател. Сочи се, че въззивният съд неправилно е счел, че е налице решение на СД на акционерното дружество за сключване на заемната сделка, което я предхожда. Датата на протокола на СД на АД е оспорена, тъй като решението не е взето неприсъствено, а част от членовете му, посочени в протокола, не...