Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1647/08.03.2012г., постановено по гр. д.№ 12568/11г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-78-158/27.05.2011г. по гр. д.№ 25974/10г. на Софийския районен съд за признаване за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 13098.90 лв. – възнаграждение по договор от 24.10.2006г. и сумата от 1454.77 лв. – лихви за забава.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка, по което изпълнителят е извършил определени в издадените фактури видове работи. След обсъждане на заключенията на икономическата и техническата експертизи и гласните доказателства по делото, решаващият състав е изложил съображения, че във фактурите е отразена изпълнената работа и вложените материални, същите са осчетоводени от възложителя и е ползван данъчен кредит. Въззивният съд е приложил нормата на чл. 301 ТЗ, както и е счел, че въведеното в процеса възражение за неизпълнение на работата е недоказано.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касаторът поставя въпросите: „При неточно, некачествено и лошо изпълнена работа по договор за изработка, следва ли да се заплати на изпълнителя възнаграждение, равно на възнаграждението, платимо при качествена изработка?” и „Следва ли да се приеме, че търговецът е изпълнил условията на чл. 301 ТЗ, ако с едни от действията си се е противопоставил по смисъла на чл. 301 ТЗ, а с други не?”. Сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорите на поставените въпроси произтичат от законовите разпоредби – чл. 266, ал. 1 и чл. 264 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Преценката за качеството на изпълнената работа и за липсата на противопоставяне на действия, извършени без представителна власт, се основава на събраните по делото доказателства, ангажирани с оглед на твърденията и възраженията на страните. Евентуалните грешки на съда при формиране на изводите му относно приетите за доказани факти и обстоятелства по спора не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Последиците при некачествено изпълнена работа по договор за изработка са уредени в нормата на чл. 265 ЗЗД, като в случая възложителят не е упражнил някое от предоставените му права – искане за поправяне на работата, заплащане на разходите за поправката или намаляване на възнаграждението. Ответникът по иска с отговора на исковата молба е въвел възражение, че работата не е изпълнена изцяло – не са доставени, предадени и монтирани вещите и не са извършени СМР. В първоинстанционното производство са събрани доказателства за изпълнението, като в определеното от съда възнаграждение е включена стойността само на доставените и монтирани вещи и на изпълнената част от работата. В този смисъл, първият поставен от касатора въпрос не е от значение за спора предвид на приетите за установени факти по делото. По въпроса за тълкуване на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Презумпцията за потвърждаване поради липса на противопоставяне е приложена за конкретни действия, какъвто е смисълът на правилото. Узнаването на действието и липсата на противопоставяне са факти, подлежащи на доказване в процеса, поради което приетите разрешения от въззивния съд биха били единствено основание за неправилност на обжалвания акт, но не и за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 1647/08.03.2012г., постановено по гр. д.№ 12568/11г. от Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.