О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 74

С.,14.03. 2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1031 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена с вх. № 3/14.ХІІ.2012 г. от [фирма]-С. молба за отмяна по чл. 304 ГПК на влязлото в сила /като

неприсъствено

-арг. чл. 239, ал. 4 ГПК/ решение № 250 на Кърджалийския ОС от 9.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 276/2012 г., с което - на основание чл. 694, ал. 3 във вр. ал. 1 ТЗ - е било признато за установено по отношение на кърджалийското [фирма] (в несъстоятелност), че то дължи на [фирма] със седалище и адрес на управление в същия град сума в размер на 1 547 557 евро с левова равностойност от 3 026 759.78 лв., представляваща дължима лихва за съответния срок на действие на два договора за заем, сключени помежду им на датите 2.ІІІ.2007 г. и 20.V.2007 г.

Твърденията на Банката молител са, че това влязло в сила /неприсъствено/ решение на Кърджалийския ОС имало сила и за нея, макар тя да не е била страна в пр-вото, по което то е било постановено, понеже между ищцовото [фирма]-гр. К., от една страна, и кредитната институция-от друга, съществувало необходимо другарство /по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК/ досежно „общ правопораждащ фактически състав”, а именно договор...