Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 3104 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив, приподписана от гл. юрк. Н. П. против решение № 171/03.02.2022 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 34/2021 г., с което по жалба на Г. Ф. ЕООД е отменен ревизионен акт № Р-16001618007177-091-001/30.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив за допълнително начислен ДДС в общ размер на 226 569.45 лева и съответните лихви от 7 414.56 лева.
В касационната жаба са изложeни доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с доказателствата по делото. Касационният жалбоподател счита, че събраните писмени и гласни доказателства по делото не установяват по категоричен и безспорен начин физическото движение на стоките от територията на страната до Чехия, Италия и Гърция, което е изискване за признаване на ВОД и прилагане на нулева ставка по ЗДДС. В тази връзка излага конкретни оплаквания по всяка от спорните фактури.
По доставките към Чехия сочи, че А. У., представляващ и собственик на получателя по доставките е бил във фактическа невъзможност да получи стоките в гр. Прага, Чехия на 09.07.2018 г. и съответно на 14.07.2018 г., тъй като за м.07.2018 г. за него е подадена декларация обр.1, че е осигуряван по трудово правоотношение в Родопи фунги комерс ЕООД за 22 работни дни и като член на комисия за добив на продукция на 09.07.2018 г. и на 14.07.2018 г. е подписал протоколи.
За доставките към Гърция, оплакването е, че в представения пътен лист липсват данни за километража на МПС, че не е издаден от кочан с фабрично поставени номера и за автомобил рег. № [рег. номер] не е представена пътна книжка. За този автомобил липсват и данни от МВР за преминаване на границата на РБ за периода от 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.;
По доставките към Италия се твърди, че мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната, тъй като според приемо – предавателните протоколи предаването и приемането на стоките е в [населено място], България. Приложените CMR са без дата на получаване, само подпис и печат. За МПС № [рег. номер] няма данни да е преминавал през границата на РБ за периода 04.07.2018 г. - 16.07.2018 г. За МПС рег. № [рег. номер], с което е извършен превозът на стоките по фактура № 41/05.09.2018 г. по данни от регистрацията в МВР е установено, че е лек автомобил, О. А. собственост на С. В., а не Ф. Т. както е посочено в писменото потвърждение.
Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.
Ответникът – „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД, гр. Стамболийски, чрез адвокат Н. Б. оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище за липса на конкретни касационни основания в съответствие с чл. 212, ал.1, т. 4 АПК. Излагат се и подробни аргументи за обоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Възраженията за ответника по касация, че касационната жалба не отговаря на изискванията по чл. 221, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, са неоснователни. Изложените в жалбата оплаквания са за неправилна преценка на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16001618007177-091-001/30.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който на „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД е начислен ДДС в общ размер на 226 569.45 лева и съответните лихви от 7 414.56 лева за данъчни периоди м.07.2018 г., м.08.2018 г. и м.09.2018 г., поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели VEGGIE GENERAL A.S., Чехия по две фактури за доставки на общо 2 852.52 кг замразен черен трюфел и 206.87 кг замразен бял трюфел, Tartufi Le Ife DI Beniamino Giuseppe, Италия по четири фактури за доставки на общо 213 кг пресен черен трюфел и 20кг пресен бял трюфел и Athanasiadis A. Nikоlaos Е.Е, Гърция по три фактури за доставки на общо 19.77 кг пресен черен трюфел и 20 кг замразена манатарка.
За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че от наличните доказателства в тяхната съвкупност се установява осъществяването на фактическия състав на чл. 7, ал.1 от ЗДДС, като ревизираното дружество е изпълнило доказателствената си тежест и е установило реалността на доставките още в хода на ревизионното производство, чрез изискуемите от закона документи, редовни от външна страна и съдържащи минимално изискуемите за валидността им реквизити. Получателите по доставките са лица, регистрирани за целите на ДДС в другите държави членки към момента на осъществяване на всяка от доставките.
При извършената проверка за законосъобразност на акта, съдът е посочил, че е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал. 2 ДОПК, в съответствие със заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. Приел е, че актът е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на издателите му и при задаването му са спазени административнопроизводствените правила. Възраженията на дружеството за нарушения на чл. 7, ал. 3, чл. 34, ал. 8 и чл. 114, ал. 1 и 2 ДОПК са отхвърлени като неоснователни.
По приложението на материалния закон, съдът е посочил материалноправните предпоставки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за осъществяване на вътреобщностни доставки (ВОД), за които е приложима нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Приел е, че доказването на ВОД в процесните периоди на 2018 година се извършва с документите, предвидени в националния закон – чл. 45 от ППЗДДС.
За доставките с получател VEGGIE GENERAL A.S., Чехия по фактура № 22/08.07.2018 г. и фактура № 24/13.07.2018 г. издадени от Г. Ф. ЕООД, съдът е установил, че транспортът е извършен от доставчика за негова сметка. Поради това и на основание чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС е приел, че за удостоверяване на ВОД и получаване на стоките на територията на друга държава – членка, се изисква доставчикът да разполага с транспортен документ. В конкретния случай всяка от фактурите е придружена от CMR, което съдържа надлежно описание на вида и количеството на превозваната стока, съответстващо на това по фактурата, регистрационен номер на превозното средство ([рег. номер]), с което е осъществен превоза, като в кл. 24 на екземпляра на превозвача се съдържа подпис и печат на получателя, място и дата на получаване на стоката – гр. Прага, Чехия, съответно на 09.07.2018 г. и на 14.07.2018 г. Получаването на стоката на територията на Р. Ч. гр. Прага, според съда се потвърждава и от представените към всяка от фактурите „пакинг лист“ (packing list) и приемо – предавателни протоколи за предаване и получаване на стоката в гр. Прага, подписани от страните на 09.07.2018 г. и на 14.07.2018 г. В хода на ревизията са представени и отчет на шофьора на Г. Ф. ЕООД за извършените разходи в чужбина, по дестинация България – Румъния – Унгария – Словакия – Чехия – България за период съответно 08.07.2018 г. – 10.07.2018 г. и 13.07.2018 г. – 15.07.2018 г. (гориво, винетни и тол такси, такси Дунав мост – Видин – Калафат) заедно с копия на документите за извършените разходи, пътен лист от 08.07.2018 г. и пътен лист от 13.07.2018 г. за автомобил Ф. Д. 2.8 ТД, рег. № [рег. номер] с водач Т. В.. Съдът е констатирал и наличието на писмени потвърждения от получателя по доставките от 09.07.2018 г. и съответно от 14.07.2018 г., които съдържат информация, съответна на тази в товарителниците.
От тези доказателства, съдът е обосновал извод, че доставчикът разполага с транспортни документи за доказване на ВОД, които от формална страна съответстват на чл. 45, т.2, б. „б“ ППЗДДС - съдържат подпис и печат на изпращача и получателя на стоката, дата на получаване на стоката, вида и количеството на стоките, място на натоварване и разтоварване, регистрационния номер на превозното средство. С позоваване на съдебна практика на Съда на ЕС в решението е прието, че отказ на правото на освобождаване на ВОД от облагане с ДДС е допустимо, само като доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В случая, според съда, ревизираното дружество е изпълнило задълженията си за доказване на ВОД чрез предвидените в закона документи.
По отношение на обстоятелствата, въз основа на които органите по приходите твърдят, че ревизираното лице е действало недобросъвестно, е приел, че не се подкрепят от доказателствата по делото.
Относно данните, получени от чешките данъчни власти по реда за обмен на информация, съдът е посочил, че от представената по делото декларация, подадена през м.08.2018 г. чешкото дружество е декларирало ВОП за месец юли 2018 г. Относно липсата на данни на кого са продадени стоките, предмет на ВОД/ВОП, съдът е посочил, че не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице да доказва дали и как получателят се е разпоредил със стоките, предмет на ВОД. Констатациите на чешките данъчни власти, че не може да бъде осъществен контакт с дружеството – получател и че то е с прекратена регистрация по ЗДДС, не се отнасят за релевантния период на м.07.2018 г. Съдът е приел, че по делото не е изяснено какво точно се има предвид под „виртуален офис“ на получателя в Чехия и как това обстоятелство се отразява на изводите на органите по приходите, че процесните ВОД не са осъществени. В тази връзка съдът е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели – св. Златев и св. Тодоров, които безпротиворечиво са посочили конкретното място в град Прага, включително улицата, на която е разтоварена стоката, лицата, които са присъствали и къде и как е съхранена стоката след разтоварването. Посочил е, че при издаването на ревизионния акт не е извършен анализ на справките от отдел КП - Пловдив за преминаване на автомобила и лицата Т. В. и Т. В. с автомобил рег. № [рег. номер] през ГКПП Дунав мост, Видин – излизане на 08.07.2018 г. – влизане на 10.07.2018 г., както и излизане на 14.07.2018 г. и влизане на 15.07.2018 г., които съответстват на данните за превоз на стоките отразени в CMR. Не са анализирани и документите за платени винетни такси в Словакия от 09.07.2018 г., в Унгария от 14.07.2018 г. и в Румъния от 15.07.2018 г. По делото не е установено, целта на напускането на РБ на Т. В. и Т. В. да е на основание, различно от това за осъществяване на превоза на процесните стоки до VEGGIE GENERAL A.S. Доставянето и превоза на стоката до Чехия според съда, се установява и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които съдът е кредитирал като логични и последователни и в съответствие с представените писмени доказателства по делото.
Относно твърденията на органите по приходите, че управителят на чешкото дружество А. У. е бил във физическа невъзможност да получи стоката на територията на Чехия на 09.07.2018 г. и на 14.07.2018 г., основани на доказателствата, събрани при насрещната проверка на Родопи фунги комерс ЕООД, според които на същите дати е подписал протоколи като член на комисия по добив на продукция, както и че е осигуряван за 22 работни дни през м.07.2018 г. в това дружество по трудов договор. Според съда тези обстоятелства сами по себе си не изключват възможността лицето да е получило стоката на територията на Чехия на посочените дати, тъй като от една страна 14.07.2018 г. е събота (неприсъствен ден) и липсват данни трудовата дейност да е осъществява при шестдневна работна седмица. И от друга страна, в писмените си обяснения по чл. 57 ДОПК лицето е посочило, че е подписало протоколите след съгласуване по телефона с колегите си и след завръщането си в България. При тези факти, съдът е посочил, че не става ясно защо органите по приходите са приели, че частните документи, подписани от Учкунов за Родопи фунги комерс ЕООД са с по-голяма доказателствена стойност от частните документи, подписани от лицето по чл. 45 ППЗДДС.
Относно съображенията на органите по приходите за непризнаване действителното осъществяване на ВОД, поради внасянето на валута в Р. Б. в размери над 10 000 евро, без да е декларирана, съдът е приел, че са в противоречие с чл. 11б, ал.1 от Валутния закон, според която норма пренасянето на парични средства през границата на страната за или от държава – членка на ЕС в размер на 10 000 евро или повече се декларира при поискване от страна на митническите органи.
С тези мотиви съдът е обосновал извод, че осъществяването на ВОД към Чехия по посочените две фактури е доказано с документите по чл. 45 ППЗДДС.
По отношение на доставките на пресен черен трюфел и замразена манатарка по фактури № 23/11.07.2018 г., № 40/27.08.2018 г. и № 46/21.09.2018 г. с получател Athanasiadis A. Nikоlaos Е.Е., Гърция съдът е посочил фактическите основания, послужили на органите по приходите да приемат, че не са изпълнени предпоставките по чл. 7, ал.1 ЗДДС и доставките са с място на изпълнение на територията на страната: в ЧМР по първата фактура, не е посочена дата на получаване на стоката; по отношение на всички три фактури – за автомобила, посочен в транспортните документи – рег. № [рег. номер] – липсват данни от ОД на МВР за преминаване през границата, както и съставеният пътен лист за съответния превоз не съдържа данни за километража на МПС, не е издаден от кочан, с фабрично вписани поредни номера и за МПС не е представена пътна книжка.
С оглед данните, че превозът е извършен от доставчика и за негова сметка, съдът е приел, че доказването на ВОД и в този случай е с транспортен документ съгласно чл. 45, т.2, б. „б“ ППЗДДС. Според съда от ревизираното лице са представени ЧМР към всяка от фактурите, които отговарят на изискванията за реквизити по чл. 5 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Липсата на дата в ЧМР към фактура № 23/11.07.2018 г., при наличие на подпис и печат на получателя, не съставлява основание да се приеме, че товарителницата не удостоверява получаването на стоките на територията на Гърция от дружеството – получател по доставките, тъй като в съответствие с изискването на чл. 6 от Конвенцията е попълнена датата на приемане на стоката за превоз – 11.07.2018 г.
От представените в хода на ревизията доказателства (свидетелство за регистрация, счетоводни регистри и данъчен амортизационен план) съдът е установил, че е автомобил рег. № [рег. номер] е регистриран на ревизираното дружество и е отразен в счетоводството му като ДМА - Ф. Т. Ф. Конкретни факти по извършване на превоза и съхраняване на стоката по време на превозването й съдът е установил от показанията на св. Тодоров. Свидетелят е посочил, че е превозил стоката за един ден по маршрут от България до Аспровалта и [населено място], Гърция, а за съхраняването й е използвал сух лед. Представените пътни листи, съдържат данни за маршрута, по който е извършен транспорта. Да се откаже зачитане на транспортните документи – ЧМР като валидно удостоверяващи транспорта на стоката до територията на друга държава членка, поради непълната на съпътстващите документи, според съда, не отговаря на изискванията по чл. 45 ППЗДДС за доказване на ВОД и чл. 131 от Директивата за ДДС.
Представената по делото квитанция за заплатена пътна такса в Гърция на 27.08.2018 г. съдът е приел, че пряко се отнася за превоза по фактура № 40/27.08.2018 г. От представената в съдебното производство справка от ЦУ на НАП е установил, че получателят Athanasiadis A. Nikоlaos Е.Е., Гърция е декларирал ВОП на стоки от Г. Ф. ЕООД в данъчни периоди м. август и септември 2018 г.
Съдът е преценил, че от липсата на данни за преминаване на превозното средство рег. № [рег. номер] през границата на България и Гърция, не следва задължително, че стоката не е напуснала територията на страната, тъй като от 01.01.2007 г. на ГКПП не се извършва пълен контрол на всички преминаващи граждани на страни – членки на ЕС и няма изискване за задължителна регистрация на пътните превозни средства.
По отношение на доставките с получател Tartufi Le Ife DI Beniamino Giuseppe, Италия по фактури № 19/04.07.2018 г., № 20/05.07.2018 г. № 25/16.07.2018 г. и № 41/05.09.2018 г. съдът е приел, че ревизираното лице разполага с надлежни доказателства за осъществяване на ВОД. От данните по делото е установил, че в този случай транспортът на стоката по първите три фактури е извършен от получателя на стоки с автомобил ER429NJ, поради което за доказването му е с документите по чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС – транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. За транспорта на стоките по фактури № 19/04.07.2018 г. и № 20/05.07.2018 г. е представена обща товарителница – CMR от 05.07.2018 г., заверена в кл. 24 от получателя на стоките. За фактура № 25/16.07.2018 г. е представено CMR от 16.07.2018 г. За всяка от доставките по трите фактури са представени приемо – предавателни протоколи съответно от 04.07.2018 г., 05.07.2018 г. и 16.07.2018 г. за предаване и получаване на стоките в базата на доставчика в [населено място]. Тези обстоятелства кореспондират и с показанията на свидетеля Т. Т., според които лично е товарил в България стоките през лятото на 2018 г. на автомобил на италианското дружество. От справката на МВР при ревизията е установено, че автомобил рег. № ER429NJ е марка Пежо, като на 27.06.2018 г. е регистрирано негово влизане в страната през ГКПП Маказа с водач Beniamino Giuseppe, който е представляващ италианското дружество, получател по фактурите.
Твърденията на органите по приходите за „видими различия“ в подписите и печатите по първите две фактури с подписа и печата по фактурата от 16.07.2018 г., съдът е приел, че не са доказани чрез предвидените в доказателствени способи. Тези документи не са оспорени по надлежния процесуален ред. Съдът се е позовал и на решението на Съда на ЕС по дело С-492/13, според което не може да се откаже правото на освобождаване на ДДС по ВОД, само защото доставчикът не е доказал истинността на подписа на получателя, или представителната власт на лицето, подписало за получателя, ако е представил необходимия изискуем от националното законодателство списък от документи.
Съдът е обсъдил и представените в превод на български език билети за пътуване от 03.07.2018 г. за пътник и автомобил, от пристанище Бари, Италия до Игуменица, Гърция и от 06.07.2018 г. в обратна посока – за лицето Beniamino Giuseppe и автомобил ER429NJ, които са относими към фактури № 19/04.07.2018 г. и № 20/05.07.2018 г., за които е оформена товарителница от 05.07.2018 г. Налице е документ за покупка на гориво в Гърция на 04.07.2018 г., издаден на името на Tartufi Le Ife за същия автомобил. Такъв документ за посочения автомобил е налице и на 12.07.2018 г., която дата предхожда получаването на стоката по фактура № 25/16.07.2018 г., като са представени билети за превоз от Игуменица до Бари на 19.07.2018 г. за Beniamino Giuseppe и автомобил ER429NJ. Тези доказателства според съда, които са представени в хода на ревизията, потвърждават данните от товарителниците за превоз на стоките по процесните фактури.
По отношение на фактура № 41/05.09.2018 г. съдът е установил, че превозът е извършен съгласно ЧМР от И. И. с МПС рег. № [рег. номер]. Получаването на стоката е удостоверено от получателя в кл. 24 от ЧМР. За тази доставка е представено и писмено потвърждение, което съдържа реквизитите, посочени в чл. 45, т.2, б. „а“ ППЗДДС, включително име на лицето предало стоката, вид, марка, модел и регистрационен номер на превозното средство, с което е осъществен транспорта, име на лицето, получило стоката. Липсва длъжностното качество на лицето, предало стоката – И. И., но съдът е съобразил, че това лице е посочено като превозвач в ЧМР, а не като такъв при доставчика или получателя. Съдът е обосновал извод, че представеното писмено потвърждение отговоря в голяма степен на чл. 45, т.2 б. „а“ ППЗДДС, като алтернатива на транспортния документ – ЧМР, какъвто в случая е представен. Доводите на органите по приходите за липса на подпис на предалия стоката в писменото потвърждение съдът е отхвърлил с аргумента, че такъв реквизит не е предвиден. Представеното потвърждение е подписано и подпечатано от получателя по доставката съгласно чл. 45 ППЗДДС.
По отношение констатациите в ревизионния акт, че МПС рег. № [рег. номер] е с марка О. А. различна от тази, посочена в писменото потвърждение Ф. Т. и е собственост на трето лице С. В., съдът е приел, че се основават на база данни на НАП, а не на справка от МВР. В противоречие с чл. 3 ДОПК в хода на ревизията не са събрани доказателства от Пътна полиция – МВР за регистрацията на посочения автомобил, нито документи и писмени обяснения от трето лице Василева или от водача Иванов. В тази връзка съдът е посочил, че в ревизионното производство е представена квитанция на гръцки език за платен на билет на името на И. И. с автомобил рег. № [рег. номер] издадена в Игуменица, Гърция за превоз с ферибот.
С оглед на тези доказателства съдът е обосновал извод, че е доказано осъществяването на ВОД към Италия и по фактурата от м.09.2018 г.
Така мотивиран и след като е отхвърлил като неоснователни допълнителните съображения на решаващия орган за нередовност на съставените транспортни документи, съдът е обосновал краен извод, че по всички девет фактури незаконосъобразно е начислен ДДС, тъй като условията за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал.1 ЗДДС и прилагане на нулева ставка на ДДС по чл. 53 ЗДДС са установени от ревизираното лице.
Решението е правилно постановено.
Не са налице твърдените нарушения при преценката на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно –счетоводна експертиза, установил е релевантните за осъществяването на вътреобщностни доставки (ВОД) факти и законосъобразно е приложил материалния закон.
Съдът е вярно е посочил материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11).
При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил мотиви във връзка с изпълнението и на двете предпоставки. За доказване транспорта на стоките от територията на България до територията на другата държава – членка за процесните периоди на м.07 - м.09.2018 г. е приложим чл. 53, ал.2 от ЗДДС в редакцията преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г. Поради това основанията за прилагане на нулева ставка се удостоверяват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 от ППЗДДС. В съответствие с доказателствата по делото съдът е разграничил, че по доставките с получатели получатели VEGGIE GENERAL A.S., Чехия и Athanasiadis A. Nikоlaos Е.Е., Гърция, транспортът е извършен от ревизираното дружество - доставчик, поради което се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2 б. „б“ ППЗДДС, а за доставките с получател Tartufi Le Ife DI Beniamino Giuseppe, Италия, транспортът е за извършен от получателя и за негова сметка, се удостоверява с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя.
По делото не е спорно, че в хода на ревизията за установяване на превозването на стоките от територията на страната до територията на другите държави членки са представени товарителници за международен автомобилен превоз на товари (CMR). В кл. 24 на всички транспортни документи е удостоверено, получаването на стоките с подпис и печат на получателя.
Оплакванията в касационната жалба по отношение ЧМР за доставките към Чехия се основават на твърдения, че представляващият чешкото дружество А. У. е бил във фактическа невъзможност да подписва документи за получаване на стоките в град Прага, Чехия, тъй като по същото време е подписал документи за Родопи фунги комерс ЕООД като член на комисия по приемане на добив и по данни от декларация обр. 1 е осигуряван за м.07.2018 г. за 22 работни дни по трудово правоотношение в това дружество. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил тези възражения и законосъобразно е приел, че са неоснователни. Правилно съдът е преценил доказателствената сила на товарителницата за международен автомобил превоз на товари (CMR), като частен свидетелстващ документ във връзка с представените по делото справки на МВР, от които се установява напускане на територията на страна на МПС и на водача, които са извършили превози, както и във връзка с документите за заплащане на такси по маршрута от България до Прага, които потвърждават данните от транспортния документ, че стоката физически е напуснала територията на страната и е получена на територията на Чехия.
По доставките с получател Athanasiadis A. Nikоlaos Е.Е., Гърция, доводите в касационната жалба, че ВОД не е доказан се основават на твърдения за нередовности в съставените пътни листове за превоз – липса на данни за километраж на МПС, непредставяне на пътна книжка на МПС, с което е извършен превоза, както и липса на данни от МВР за преминаване на ГКПП на превозното средство. Всички тези доводи са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение. Обосновано съдът е приел, че при наличие на транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС, не може да бъде отказано освобождаването на ВОД от ДДС, въз основа на нередовности в съпътстващите превоза документи. Представеният пътен лист съдържа маршрут, който съответства на данните за натоварване и разтоварване на стоките, посочени в ЧМР. Доказателствената сила на транспортните документи законосъобразно е преценена във връзка представените документи за платени такси на територията на Гърция, които по време съответстват на доставките.
По доставките с получател Tartufi Le Ife DI Beniamino Giuseppe, Италия доводите в касационната жалба за недоказване на ВОД се основават на констатациите, че автомобил рег. № [рег. номер], с който се твърди, че е извършен превозът на стоките по фактура № 41/05.09.2018 г. съгласно представените към фактурата ЧМР, е с различна марка и модел от тези посочени в писменото потвърждение и е регистриран на трето лице, а не на лицето посочено като превозвач – И. И.. Правилно съдът е приел, че тези твърдения не са доказани по реда и със средствата, предвидени в ДОПК. В нарушение на чл. 3 ДОПК данните за различна марка и собственик на посочения автомобил от тези описани в приложеното към фактурата писмено потвърждение, не са установени въз основа на данните от регистрацията на МПС в МВР, а по справка от информационните масиви на НАП, приобщена с протокол от 27.08.2020 г. В съответствие с чл. 180 ГПК съдът е преценил доказателствената сила на транспортните документи, във връзка с останалите доказателства по делото за направени разходи за превоза на стоките от България, през Игуменица, Гърция до Италия, които по време съответстват на доставките.
С оглед на установените по делото факти и представените в хода на ревизията документи по чл. 45, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ППЗДДС, законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал.1 ЗДДС, поради което ДДС е начислен в нарушение на чл. 53 ЗДДС.
Решението, с което е отменен ревизионният акт в оспорената му част е правилно постановено и следва се остави сила.
При този изход на спора разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 3000 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171/03.02.2022 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 34/2021 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на[Фирма 2], гр. Стамболийски сумата 3000 лева, разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА