ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491

ГР. С., 02.04.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.2012 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1519/11 г.,

Намира следното:

Производството е по ч. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Р. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. №10315/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение, при повторното разглеждане на делото от инстанциите по същество, са отхвърлени исковете на касатора срещу Г. Пашова с пр. осн. чл. 44 от ЗН, вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – за признаване нищожността на саморъчното завещание от 8.09.95 г. на наследодателя на ищеца С. Д. / поч. през 2003 г./, поради упражнено за съставянето му физическо насилие и евентуалният по чл. 43, б.”б” от ЗН -за унищожаване на завещанието, като направено поради насилие /с психическо въздействие - заплашване/. Решението, с което е отхвърлен искът между същите страни с пр. осн. чл. 42, ал. 1, б.”б” от ГПК – за признаване нищожността на завещанието, поради неспазване изискванията за форма по чл. 24 и 25 от ЗН, е влязло в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Не поставя обаче конкретен материално и / или процесуалноправен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Излага подробно доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, които както...