Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Й. А. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 3106 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу Решение №938/17.02.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №9972/2020 г., с което, по жалбата на С. Т., осъществяващ дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „Симет – С. Т.“, [ЕИК], [населено място], общ. Добрич, [улица], е отменен Ревизионен акт №Р-22002219000721-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №591/13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който в тежест на търговеца са установени задължения по ЗДДС 91577,70 лв. и лихви 62524,04 лв.
Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. 2 ДР на ДОПК по отношение на довода на приходната администрация, че спорните фактури не съответстват на чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 114, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗДДС; че от едноличния търговец не е представен нито един съпътстващ съставянето на фактурите за доставка на стоки и услуги от „ГТТ инженеринг“ ЕООД документ, удостоверяващ дата на възникване на данъчното събитие, вид и предмет на доставката, включително вид и количество единични цени на доставени и предадени стоки/материали, необходими за изпълнение на СМР, нито самото извършване на СМР именно от доставчика. Сочи се, че макар дружеството да фигурира като строител по смисъла на чл. 163 ЗУТ в протокола за установяване годността на строежа с дата 16.07.2015 г., последният не е подписан от негов представител. По делото е наличен протокол за СМР от 08.11.2013 г., съставен след издаване и на последната от спорните фактури, документиращ СМР на стойност 128811,68 лв. при положение, че всички подлежащи на извършване СМР възлизат на 459457,69 лв. Според касатора първостепенният съд е игнорирал обстоятелството, че не е доказаното плащане на сумите по договора в пълен размер, което не е обусловило предприемане на действия от изпълнителя, което показва, че в отношенията между едноличния търговец и „ГТТ инженеринг“ ЕООД е налице изкуствено завишаване на стойността на СМР. Възразява се срещу извода на АССГ, че АПВ са безспорни доказателства за извършване на облагаеми доставки. Поддържа се, че събраните в съдебното производство доказателства не опровергават констатациите на ревизиращите, сред които са неприспадане на аванса по фактура №2327/22.02.2013 г. в размер на 44 000 лв., което означава липса на изпълнени и приети СМР във връзка с аванса; липса на извършено плащане по фактура №2001162/11.07.2012 г. с предмет авансово плащане, обуславяща липса на изискуемост на данъка по чл. 25, ал. 7 ЗДДС, кореспондираща и с извода за липса на реална доставка по фактура №2001635/06.12.2012 г. за доставка на панели и инвертори.
Искането, поддържано в съдебно заседание от юрк. Д., е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и за присъждане на деловодните разноски.
Ответникът - С. Т., осъществяващ дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „Симет – С. Т.“, чрез адв. М., оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, в становище по съществото на спора и претендира деловодните разноски за настоящата инстанция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт №Р-22002219000721-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №591/13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който в тежест на търговеца са установени задължения по ЗДДС 91577,70 лв. и лихви 62524,04 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ГТТ Инженеринг“ ЕООД за данъчни периоди м. 06, м. 07.2012 г., м. 02, м. 03, л. 09. и м. 11.2013 г
Според фактическите установявания на първостепенния съд дейността на ревизирания през релевантните периоди е изграждане на фотоволтаична централа в [населено място], община Добрич, за което е одобрен инвестиционен проект по Договор №08/311/03343 от 05.08.2011 г., сключен с ДФ „Земеделие“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Обектът е въведен в експлоатация съобразно чл. 177 ЗУТ.
За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че той е издаден съвместно от компетентни органи, подписан с квалифицирани електронни подписи съгласно представените по делото доказателства без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Намерил е за установено по безспорен начин, че са налице всички условия за признаване на правото на данъчен кредит – доставчикът и получателят са регистрирани по ЗДДС лица; получените от ревизирания строително-монтажни услуги представляват облагаеми доставки на услуги по чл. 9 ЗДДС, извършени от данъчно задължено по ЗДДС лице; имат място на изпълнение на територията на страната; не са сред посочените като освободени в глава Четвърта от ЗДДС; Едноличният търговец притежава фактури, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред съобразно чл. 71, т. 1 ЗДДС. Данъкът е надлежно начислен от доставчика, същият е отразил фактурите в дневниците за продажбите си и е включил размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период, който е надлежно деклариран и разчетен с НАП. Нещо повече – за ревизирания период са извършени проверки и са издадени актове за прихващане или възстановяване, с които на ЕТ „Симет – С. Т.“ е възстановен ДДС в размер общо на 97056,08 лв. Това означава, че органът не е установил основания за непризнаване на данъчния кредит, в това число липса на реално извършени доставки. Съдът се е позовал на заключението на ССчЕ, според което за периода от 01.03.2012 г. до 31.12.2013 г. от сметката на ревизирания в Банка ДСК АД са извършени седем превода по фактури, издадени от „ГТТ Инженеринг“ ЕООД в общ размер на 282 758,32 лв., за които в счетоводството на едноличния търговец е налице надлежно отразяване. Най-сетне, доказателства за реалност на спорните доставки са извършените констатации и плащания от Държавен фонд „Земеделие“, че проектът “Изграждане на фотоволтаична електроцентрала 66,24kW върху покрив на съществуващи стопански постройки в ПИ 53597.9.18 в [населено място], община Добрич с бенефициент ЕТ "Симет – С. Т.“ е изпълнен. Резултатът от доставките е документиран с Констативен протокол №12111838/01.06.2015 г. на „Енерго-П. М. АД; Протокол за установяване на годността за ползване на строежа, Разрешение за ползване №СТ-05-117/03.08.2015 г. на ДНСК.
Решението е частично неправилно.
По силата на чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква за осъществени доставки, когато подлежащият на приспадане ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие в хипотезите на ал. 2, 3 и 4 на същата разпоредба. В чл. 25, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че по доставки на услуги, каквито са и разглежданите, данъчното събитие настъпва към момента на извършване на услугите. Следователно това е юридическият факт, който поражда изискуемост на ДДС и правото на приспадане. По общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим на основание 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест за неговото установяване е на ревизираното лице.
Спорните фактури касаят договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична електроцентрала, сключен на 23.01.2012 г. между ревизирания и „ГТТ Инженеринг“ ООД, по силата на който последното е поело задължението да изгради и предаде на ЕТ „Симет – С. Т.“ електроцентралата с елементи съобразно количествено-стойностна сметка, определена от двете страни като задание в Приложение 1, съставна част от договора. Съгласно чл. 2 от договора цената на инсталацията е в размер на 459457,69 лв. и ДДС 91891,54 лв. и е платима на три части: първоначално плащане от 188000 лв., ДДС 37600 лв. в 15-дневен срок от сключване на договора, но не по-късно от 5 дни от издаване на фактура; второ плащане 140 000 лв., ДДС 28 000 лв., дължимо в тридневен срок от доставката на оборудването и окончателно плащане от 131 457,69 лв., ДДС 26291,54 лв. в тридневен срок от подписване на Акт образец 15. Към договора са приложени количествено-стойностни сметки по част Ел и Конструктивна. Подписани са Анекс №1, с който страните по договора одобрили КСС по част Конструктивна с обща цена 83343,68 лв.; Анекс №2, с който търговците се съгласили стойността на част от извършената работа по доставка и монтаж по част Ел да бъде по предоставена от „ГТТ Инженеринг“ ООД количествено-стойностна сметка общо 246837,10 лв.
Решението е правилно в частта, с която е отменен ревизионният акт досежно установения резултат за данъчен период м. 06.2012 г. във връзка с фактура №2237/04.05.2012 г. с предмет аванс 40 000 лв. и 8 000 лв. ДДС, но съображенията за това са следните:
Съгласно насоките за тълкуване, дадени в т. 35 и т. 36 от мотивите на Решение на СЕС от 13.03.2014 г. по дело С-107/13, Фирин, "член 65 от Директивата за ДДС съгласно който при авансово плащане преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума представлява отклонение от правилото на член 63 и като такова трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, Recueil, стр. I-1685, точка 45). Така, за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, точка 48)." Заключението на ССчЕ, което не е оспорено от ответника по касационната жалба, установява плащане на сумата 48 000 лв. на 03.05.2012 г. Наредителят му ЕТ „Симет – С. Т.“ е посочил като основание на операцията фактура №645/02.05.2012 г., издадена от „ГТТ Инженеринг“ ООД /ДО 205 000 лв. и ДДС 41 000 лв., налична в преписката по сключване и изпълнение на договора между ответника по касационната жалба и ДФЗ, приложение 3 към първоинстанционното дело л.000031 и означена като проформа фактура/. Доколкото проформа фактурата не отразява стопанска операция и не следва да се третира като счетоводен документ, съдът приема, че преводът с дата 03.05.2012 г. на сумата 48000 лв. касае именно фактура №2237/04.05.2012 г., поради което е настъпила изискуемост на данъка по чл. 25, ал. 7 ЗДДС.
Фактура № 1125/29.06.2012 г. е с предмет изпълнени СМР по протокол. В преписката по сключване и изпълнение на договора между ДФЗ и едноличния търговец е наличен двустранно подписан и неоспорен от касатора протокол за приемане на СМР с дата 29.06.2012 г., който установява видовете и количествата заедно с единични цени изпълнени от доставчика и приети от ревизирания СМР, а според заключението на ССчЕ по тази фактура е заплатена сумата 16 800 лв., което опровергава тезата на ревизиращите, че тя не съответства на изискванията на чл. 114, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗДДС вр. чл. 71, т. 1 ЗДДС.
Касационната жалба е неоснователна и в частта й, касаеща отмяната на РА досежно данъчен период м. 10.2012 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура №1162/11.07.2012 г. с предмет „аванс по договор от 02.05.2012 г.“ Действително, договор с цитираната дата не е наличен в преписката – както бе посочено, между доставчика и РЛ такъв е сключен на 23.01.2012 г. Установеното въз основа на заключението на ССчЕ плащане на сумата 190902 лв., както е записано в същото, касае фактура №645/02.05.2012 г., издадена от „ГТТ Инженеринг“ ООД с ДО 205 000 лв. и ДДС 41 000 лв., също налична в преписката, която представлява проформа фактура съобразно титулната й част. Доколкото проформа фактурата не отразява стопанска операция и не следва да се третира като счетоводен документ, съдът приема, че преводът с дата 09.07.2012 г. на сумата 190902 лв. касае именно фактура №1162/11.07.2012 г., поради което е настъпила изискуемост на данъка по чл. 25, ал. 7 ЗДДС.
По отношение на отказа да се признае право на данъчен кредит по останалите спорни фактури: №1635/06.12.2012 г. доставка на панели и инвертори, №2328/07.03.2013 г. СМР по количествено-стойностна сметка част Ел; № 2329/11.03.2013 г. доставка на материали и оборудване по приемо-предавателен протокол, №2496/26.09.2013 г. доставка на материали част Ел. по КСС, № 2350/01.10.2013 г. монтажни работи по част Ел. по КСС и № 2354/04.11.2013 г. СМР по част Ел. по протокол за СМР:
Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са материалноправните предпоставки, посочени по-горе, се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, въз основа на фактическите обстоятелства по делото (в този смисъл решения на СЕС: Mecsek-Gabona, C-273/11, т. 53 и Боник, цитирано по-горе, т. 32).
За да се извърши тази преценка обаче, фактурата трябва да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените стоки и услуги. Според т. 43 и т. 44 от решението на СЕС по дело С-516/14, Barlis 06 правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано, ако данъчно задълженото лице предостави всички необходими данни, за да е възможно да се извърши проверката за това дали материалноправните предпоставки са изпълнени. Чл. 226 от директивата е точно транспониран в чл. 114 ЗДДС, а в съответствие с чл. 219 от нея в чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството (ЗСч) е регламентирано, че документална обоснованост е налице, когато относно изискуемата информация има други документи, които я удостоверяват.
Основателен е доводът на касатора, че описанието на стоките и услугите в представените по делото фактури е общо. Всяка от тях обаче препраща към количествено-стойностните сметки и приемо-предавателните протоколи, съставени между страните по договора от 23.01.2012 г. с приложение и 2 анекса, където са установени всички детайли по изработката на обекта фотоволтаична централа. Съставени са протоколи за приемане на резултата от получателя с индивидуализиране на услугите, във връзка с които са издадени фактурите, по начин, осигуряващ възможност да се установят изпълнението им, резултатът от тях и използването на този резултат за последващата облагаема дейност на търговеца.
Действително, неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС относно съдържанието на фактурите е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, според което е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Според т. 43 и т. 46 от решението на СЕС по делото Barlis 06 данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени. Тъй като данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. В случая такива доказателства са изискани от данъчната администрация както от едноличния търговец, така и от неговия доставчик, но необяснимата пасивност на ответника в рамките на ревизията е преодоляна една при съдебното оспорване на РА чрез приобщаване на преписката по изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ЕТ "Симет - С. Т." и ДФЗ, съдържаща както спорните фактури, така и съпътстващите издаването им документи.
По отношение на фактура №2327/22.02.2013 г. с предмет „аванс“ с ДО 44000 лв. и ДДС 8800 лв.:
Нормата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Нейният логически анализ сочи, че плащането не представлява данъчно събитие, но ЗДДС регламентира изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на данъчен кредит при наличие на плащане, но само ако са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че след това плащане е налице и реална доставка. Според заключението на ССчЕ заплатената по банковата сметка на доставчика на 25.02.2013 г. сума от 8800 лв. касае фактура №1216/19.02.2013 г., чието съдържание сочи, че е непораждаща счетоводни последици проформа фактура и следователно преводът на сумата 8800 лв. 25.02.2013 г. следва да бъде отнесен към фактура №2327/22.02.2013 г., но поражда изискуемост на данъка единствено за размера на плащането – 8 800 лв., или за сумата 1760 лв. Като е признал право на приспадане на данъчен кредит за 8800 лв. без да е доказано плащане на цялата сума по фактурата, съдът е постановил частично неправилно решение, което следва да се отмени в частта относно отмяната на РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 7040 лв. по фактура за аванс №2327/22.02.2013 г. с постановяване на ново решение, с което жалбата на търговеца срещу РА във визираната част се отхвърли като неоснователна.
Не се споделя от настоящата инстанция доводът на административния съд, че влезлите в сила АПВ, касаещи ревизираните периоди сочат, че органът не е установил основания за непризнаване на данъчния кредит, в това число липса на реално извършени доставки. Независимо от издаването на тези актове в рамките на производство за проверка на данъчнозадълженото лице, това обстоятелство по аргумент от чл. 129, ал. 3 ДОПК не препятства възможността приходните органи да установят чрез ревизия задълженията за данъка за същите данъчни периоди. Посочената разпоредба не противоречи на принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания. Този извод следва и от тълкуването на СЕС, дадено в решението по дело С-424/12, съгласно т. 2 от чийто диспозитив принципът на правна сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък заедно с лихви за забава. Цитираните разяснения на СЕС не противоречат на приетото по дело С-492/13 Траум, тъй като мотивите по т. 34 от него касаят различен фактически състав – издаден АПВ за ВОД, за доказването на елементите от фактическия състав на което чл. 45 ППЗДДС изброява необходимите документи, които в случая са били представени.
В обобщение, решението подлежи на отмяна само в частта, с която е отменен Ревизионен акт №Р-22002219000721-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №591/13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7040 лв. по фактура за аванс №2327/22.02.2013 г., издадена от „ГТТ Инженеринг“ ЕООД, а жалбата на ЕТ „Симет – С. Т.“ в цитираната част се отхвърли кат неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат както касаторът, така и едноличният търговец. На администрацията съобразно уважената част от касационната жалба се следва 92,84 лв. от внесената държавна такса, 878 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство съобразно релевантната редакция на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1444 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
На ЕТ „Симет – С. Т.“ се следват разноски съобразно отхвърлената част на касационната жалба в размер на 8096 лв. Възражението на юрк. Д., че липсват доказателства за заплащането на възнаграждението на адв. М. е неоснователно. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №938/17.02.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №9972/2020 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт №Р-22002219000721-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №591/13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7040 лв. по фактура за аванс №2327/22.02.2013 г., издадена от „ГТТ Инженеринг“ ЕООД, както и в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ „Симет – С. Т.“ разноски над сумата 3467 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Т., осъществяващ дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „Симет – С. Т.“, [ЕИК], [населено място], общ. Добрич, [улица]срещу Ревизионен акт №Р-22002219000721-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №591/13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7040 лв. по фактура за аванс №2327/22.02.2013 г., издадена от „ГТТ Инженеринг“ ЕООД.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА С. Т., осъществяващ дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „Симет – С. Т.“, [ЕИК], [населено място], общ. Добрич, [улица]да заплати на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 92,84 лв. от внесената държавна такса, 878 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и 1444 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати С. Т., осъществяващ дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „Симет – С. Т.“, [ЕИК], [населено място], общ. Добрич, [улица]сумата 8096 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА