Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 3109 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 213 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2977/2021 г. Административен съд (АС) - Пловдив, първо отделение, двадесет и седми състав, е отменил по жалба на Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], с [ЕИК] Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), и в полза на търговеца са присъдени разноски в размер на 300,00 лева, представляващи съдебни разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Б. Ш.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Пловдив, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], с [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. К. Т., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендират се сторените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Пловдив е отменил по жалба на Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2] Заповед за налагане на ПАМ № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект стоматологичен кабинет, находящ се в гр. Пловдив, [адрес], стопанисван от Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. За да обоснове извода си административният съд е приел, че допуснатото по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС нарушение не е безспорно установено, тъй като констатациите на контролните органи за извършена продажба на дентална услуга на дата 04.06.2021 г. се крепят единствено на представената декларация от лицето, подало сигнала, в която не се съдържат данни за конкретния вид услуга. Съдът е приел, че декларацията като частен свидетелстващ документ няма обвързваща материална доказателствена сила нито за контролните органи, нито за съда, като отразеното в нея изявление следва да бъде ценено съвкупно с останалия доказателствен материал. На следващо място е прието, че представеният по делото регистър на пациенти не съдържа данни, че на дата 04.06.2021 г. процесната услуга е била предоставена в обекта на контрол. В заключение е прието, че с оглед липсата на доказателства за продажба от страна на търговеца именно на посочената дата на конкретна услуга със съответна стойност, не се установява и наличие на задължение за издаване на фискална касова бележка, а оттам и на извършено административно нарушение, поради което не са налице и материалноправните основания за налагане на принудителната административна мярка.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на фактите и доказателствата по делото.

Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се аргументи, че извършеното от Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2] нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 6, изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е безспорно установено. Касаторът посочва, че в следствие на извършена проверка на търговския обект по повод констатирани факти и обстоятелства, документирани с Протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА № 1471929/05.08.2021 г., се установява, че на 04.06.2021 г. от страна на дружеството не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта фискално устройство модел Д. П. с ИН на ФУ DY473686 и ИН на ФП 36631722, нито ръчна касова бележка от кочан за извършено плащане от пациент на дентална услуга на обща стойност 200,00 лева, заплатена в брой лично на д-р К.. Според касатора направените в заповедта констатации се подкрепят както от събраните по делото доказателства, така и от тези, събрани в хода на административното производство, в т. ч. периодичния отчет на ФП от наличното в обекта ФУ, контролна лента на електронен носител (КЛЕН) с данни за периода 01.01.2021 г. до 13.08.2021 г., както и от справка в ИМ на НАП (ПП ФУДВ) относно данните за документ от продажби от ФУ за периода от 01.01.2021 г. до 09.08.2021 г., от които е видно, че въпреки че на процесната дата - 04.06.2021 г. в търговския обект е извършвана дейност - дентални манипулации - освен на сигналоподателката, и на още трима пациенти според представения пред първоинстанционния съд график, няма издаден нито един ФКБ, включително и за потребителска такса, данни за освобождаване от която по делото не са налични. Наред с това е прието за житейски неоправдано за целия период от 01.01.2021 г. до 09.08.2021 г. да не са събирани такси, освен отчетените във ФУ приходи на 4 дати, сред които не са датите, обект на проверка (04.06.2021 г. и 13.08.2021 г.).

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/на 2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 13.08.2021 г. проверка на търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС стоматологичен кабинет, находящ се в гр. Пловдив, [адрес], стопанисван от Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], е установено, че на 04.06.2021 г. от страна на дружеството не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта фискално устройство модел Д. П. с ИН на ФУ DY473686 и ИН на ФП 36631722, нито ръчна касова бележка от кочан за извършено плащане от пациент на дентална услуга на обща стойност 200,00 лева, заплатена в брой лично на д-р К.. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства - периодичния отчет на ФП от наличното в обекта ФУ, КЛЕН с данни за периода 01.01.2021 г. до 13.08.2021 г., от справка в ИМ на НАП (ПП ФУДВ) относно данните за документ от продажби от ФУ за периода от 01.01.2021 г. до 09.08.2021 г., както и от ПИП сер. АА № 0005780/13.08.2021 г. и ПИП сер. АА № 1471929/05.08.2021 г., които протоколи, съставени от длъжностни лица при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, представляват годно доказателствено средство, обективиращо действията на органите по приходите в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Следва да бъде посочено и че протоколът сер. АА № 0005780/13.08.2021 г. е съставен в присъствието на Д. К. управител на дружеството, която е присъствала по време на проверката и е подписала протокола без възражения.

В тази връзка, противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав счита, че допуснатото нарушение е установено от събраните доказателства, като същото попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

На следващо място следва да се посочи, че в представената от процесуалния представител на дружеството разпечатка от график от 04.06.2021 г., намираща се на л. 70 от първоинстанционното дело, действително не се съдържат данни за вписването на пациентката В. К., подала сигнала. Представянето на разпечатка от графика, обаче, не би могло да съставлява годно доказателство за съдържащите се в него факти, доколкото естеството му позволява същия да бъде модифициран без ограничение във времето и без да съществуват информационни следи за модификацията му. В резултат на изложеното следва да се приеме, че не може да се даде еднозначен отговор дали пациентката В. К. не е била вписана в представения пред първоинстанционния съд график.

Наред с това, наистина декларацията на Калайджиева като частен свидетелстващ документ няма обвързваща материална доказателствена сила за контролните органи и съда, но същото се отнася и за декларацията (л. 40) на управителя на проверяваното дружество Д. К., с която заявява, че като работеща със Националната здравноосигурителна каса заплащането, което получава, е по банков път от НЗОК към фирмена сметка въз основа на ежемесечно отчитане чрез попълнени амбулаторни листове. В тази връзка следва да се посочи, че правилно касационният жалбоподател посочва, че видно от представения график на процесната дата - 04.06.2021 г. в търговския обект е извършвана дейност - дентални манипулации - освен на сигналоподателката, и на още трима пациенти, за които липсват данни за издадени фискални касови бележки, включително и за потребителска такса, данни за освобождаване от която по делото не са налични. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 (а именно осигурените в Националната здравноосигурителна каса) заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет, като според ал. 5 на същата разпоредба Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 и 2 документ за заплатените суми.. Предвид изложеното липсата на издадени фискални касови бележки за потребителска такса свидетелства за системност на извършеното нарушение.

В допълнение следва да се отбележи, че в съответствие с принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, административният орган правилно е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, като е съобразил конкретните факти и обстоятелства, констатирани в проверявания обект - като местоположението му - на ключова локация във втория по големина град в Б. П. местоположението на търговския обект - в един от най-оживените жилищни квартали - [жк], с множество потенциални клиенти, големината на обекта - с обща площ от около 40.00 кв. м., видът на обекта - стоматологичен кабинет, предлагащ различни видове дентални услуги, работното време на същия - от 08:00 ч. до 17:00 ч., в делнични дни, с възможност за реализиране на немалки обороти, предвид постоянното търсене на предлаганите услуги, както и към регистрирания нулев оборот на процесната дата, налагаща извод за нерегистриране на 100 % от реализирания оборот на тази дата. При така изложеното, определянето на срока за налагане на заповедта към минимума удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с изложените обстоятелства.

Следва да се посочи и че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията чл. 227, ал. 1 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2] против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касация Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2] следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите гр. София разноски по делото в общо размер, възлизащ на 550,00 лева, от които 70,00 лева държавна такса за касационната инстанция, както и по 240,00 лева, представляващи разноски за юрисконсулт за всяка от двете инстанции, определени при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 213 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2977/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], с [ЕИК], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект стоматологичен кабинет, находящ се в гр. Пловдив, [адрес], стопанисван от Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Д-р Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина[Фирма 2], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Тракия, [жк], [адрес], да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ