Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, чрез пълномощника й ст. юрк. Р. Б., против решението от 12.07.2010 г. по гр. д. № 9070/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-б състав, поправено с решение от 23.12.2010 г., в частта, с която е потвърдено решението от 17.06.2009 г. по гр. д. № 29454/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Р. В. А. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 193 КТ против Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната”, правоприемник на която е касаторът.

Ответницата по жалбата изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: когато по силата на нормативен акт едно юридическо лице се закрива, като определени части от дейността му се предоставят за управление на различни юридически лица, правилно ли е да се приеме, че всеки от частичните правоприемници ще бъде надлежно материално легитимирана страна в един съдебен процес по отношение на всяка една от прехвърлените дейности на останалите правоприемници; правилно ли съдът е приложил материалния закон, правилно ли е изтълкувал текстовете на § 1 т. 3 във вр. с чл. 2б ал. 4 т. 3, § 6 и § 10 от ПМС № 167/11.07.2008 г. за да приеме, че ИА „Социални дейности на МО” е универсален правоприемник на закритата ИА „Военни клубове и информация”. Касаторът поддържа, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с доводи за неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно задължителното тълкуване в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая във връзка с първия въпрос в изложението касаторът не е изложил доводи, които да обосноват това основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос, формулиран в изложението, всъщност е довод за неправилност на въззивното решение - чл. 281 т. 3 ГПК. Доводите за неправилност на обжалваното решение не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.07.2010 г. по гр. д. № 9070/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-б състав, поправено с решение от 23.12.2010 г по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: