Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 3116 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 5940 от 21.10.2021г., постановено по адм. д. № 4979/2020г., Административен съд - София град, първо отделение, 47-ми състав, е отхвърлил жалбата на Ф. Б. от [населено място], общ.Гърмен, обл.Благоевград, против ревизионен акт № Р – 22000119001431 – 091 – 001/21.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, в частта в която е изменен с решение № 401 от 13.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, като установения с РА резултат по ЗДДФЛ за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчен период 2015г. е определен от 7 7723,00лв. на 5 952,00лв., а за установения резултат по ЗДДФЛ за годишен и авансов данък за ЕТ за периода е определен от 15 381лв. на 4 569лв., както и в потвърдената част за установените задължения за годишен и авансов данък за ЕТ за 2016г. в размер на 2 744лв. и лихва за забава 677,72лв. и за 2017г. главница от 6 109лв. и лихви за забава в размер на 967,34лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП-София разноски по делото в размер на 1 110,00лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ф. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], общ.Гърмен, обл.Благоевград, чрез процесуалния му представител адв.А. А.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в обжалваната му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София чрез своя процесуален представител юрисконсулт В. А. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Ф. Б. от [населено място], [улица], общ.Гърмен, обл.Благоевград, против ревизионен акт № Р – 22000119001431 – 091 – 001/21.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, в частта в която е изменен с решение № 401 от 13.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, като установения с РА резултат по ЗДДФЛ за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчен период 2015г. е определен от 7 7723,00лв. на 5 952,00лв., а за установения резултат по ЗДДФЛ за годишен и авансов данък за ЕТ за периода е определен от 15 381лв. на 4 569лв., както и в потвърдената част за установените задължения за годишен и авансов данък за ЕТ за 2016г. в размер на 2 744лв. и лихва за забава 677,72лв. и за 2017г. главница от 6 109лв. и лихви за забава в размер на 967,34лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотеза па чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и задълженията за данък общ доход за съответните данъчни периоди, проведеното административно оспорване пред директора на Д“ОДОП“ – София, при което част от установените задължения са отменени. Съдът е възпроизвел и заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /стр.26,27 от решението, л.232,233 от първоинстанционното дело/.
Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна.
С оглед становището на жалбоподателя като спорни между страните решаващият съд е определил следните обстоятелства : правилно ли ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, съответно какво следва да бъде началното салдо при определяне на данъчната основа.
Първоинстанционнят съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК – т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; 5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;, като констатациите в тази насока не се опровергават от ангажираните от жалбоподателката доказателства. Посочено е, че в решението на решаващия орган при административното оспорване е добавено, че с оглед установените доказателства по делото е налице и хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. Изложени са обстойни мотиви, защо решаващият съд намира за неоснователни възраженията на задълженото лице, че не са налице обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред.
Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията на задълженото лице срещу констатациите на органите по приходите, че не следва да се включва в определената данъчна основа сумата 80 000лв., за която задълженото лице е посочило, че е получило като дарение от своя баща през 2008г., както и за сумата от 40 000лв. дарение от брат му М. Б., съответно суми от реализиран доход от Великобритания. На база на анализ на събраните по делото доказателства, както и на база на тълкуване на относими правни разпоредби, е прието, че жалбоподателят не е доказал, че е получил посочените суми като дарение и те правилно не са включени като приход при определяне на данъчна основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че задълженото лице въпреки предоставената му възможност не е ангажирало доказателства за данни за други източници на доходи през процесните данъчни периоди. Прието е още, че са правилни констатациите на органите по приходите за сумата 9 500лв., отпуснат заем на дружество „В. Р. ЕООД,
Предвид изложените мотиви административният съд е посочил, че не следва да се обсъждат вариантите от основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза касаещи прибавянето на посочените дарения към съответната година и формирането на изводи за последващи излишъци, а не недостиг. Изложен е довод, че този вариант на заключение е изготвен съобразно искането на жалбоподателя да бъдат съобразени посочените суми счетоводно, но отговора на поставените въпроси е правен и следва да бъде направен от съда, а не от експерта.
Първоинстанционният съд е изложил самостоятелни изводи и относно констатациите на ревизионния акт за фиктивно въведени начални салда от задълженото лице в качеството му на земеделски производител, като е приел същите за правилни и в съответствие с доказателствата по делото.
На отделен ред /стр.30 – 31 от решението/ са изложени мотиви и на възраженията на задълженото лице относно включването на определени суми в данъчните основи за отделните данъчни периоди.
Направен е краен извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен относно установените задължения за данък по ЗДДФЛ, като констатациите на ревизиращите органи не са оборени от данъчно-задълженото лице.
Решението на Административен съд –София град е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на Ф. Б. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на административния съд, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на изводите на решаващия съд, че в началното салдо при определяне на данъчната основа не следва да се включват суми по дарения от баща му и брат му. Правят се е и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с некредитиране на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Първоинстанционният съд е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, тези в решението на директора на Д „ОДОП“ – София. Съдът е дал тълкуване на т. н. „особени ревизии“ по чл.122 и сл. от ДОПК – при кои хипотези се провеждат, каква е доказателствената сила на съставения ревизионен акт, как се разпределя доказателствената тежест и прочие. Изложеното в тази насока се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъде преповтаряно.
Настоящата съдебна инстанция намира за обосновани на фактите по делото и закона изводите на административния съд, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред. Съгласно чл.122,ал.1,т.4 и т.5 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т.5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Фактите и обстоятелствата установени в хода на ревизията, които обосновават наличието на посочените две хипотези, се изразяват в следните направления: 1. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице Ф. Б. през процесните данъчни периоди е развивал дейност като регистриран земеделски производител. В това му качеството същото е наемало земеделска земя, но във водените счетоводни регистри за тази му дейност липсват данни за осчетоводени заплатени наеми, въпреки че такива са заплащани според писмените му обяснения. Информация в тази насока е била събрани по време на ревизията било чрез приобщаване по предвидения по ДОПК ред на доказателства, събрани от други държавни органи, било чрез служебни справки в информационната система на НАП, като е установено, че ревизираното лице е подавало заявления за подпомагане по различни схеми и мерки, като участието в тях е базирано на декларирани площи. На база на това органите по приходите са приели, че липсва информация за реалното количество декари, които са обработвани, че няма съставени и осчетоводени документи за извършени заплащания на наеми, каквито явно са извършвани и предполагат наличие на парични средства, различни от тези посочени в счетоводството на земеделския производител. Наведените в касационната жалба доводи, че информация в тази насока органите по приходите са могли да съберат служебно чрез справка в ДФ“Земеделие“, където са регистрирани договорите, не могат да бъдат споделени. В хода на ревизията са изискани информация и доказателства свързани с дейността на ревизираното лице като земеделски производител. Нормално и логично е при нормално водено счетоводство задълженото лице да разполага с доказателства както за сключените от него договори за наем, така и за сумите, които е заплащал за наем. Липсата на такива обосновава извод както за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК, така и за такава по т.2 от същата норма – данни за укрити приходи. 2. В хода на ревизията е установено още, че през ревизираните периоди задълженото лице, в качеството си на земеделски производител и регистрирано лице по ДДС, е отразило в дневниците си за покупки множество фактури за закупени горива. По тази причина е изискана информация относно изразходване на горивото, но единствено е било дадено обяснение, че то е използвано за целите на развиваната стопанска дейност. При ревизията е установено, че лицето действително притежава селскостопанска техника, но не са представени доказателства за наети лица за работа с нея, съответно през по-голяма част от периодите ревизираният е бил в отпуск по болест, от което е направена констатация, че осчетоводените разходи за гориво се намират в пряка връзка с осъществената дейност. 3. В хода на ревизията е установено и това, че през част от данъчните периоди земеделският производител е стопанисвал регистриран животновъден обект, като според представена справка № УНР402175/25.05.2017г. са обявени 42бр. говеда /крави, юници и телета/. Установено е още, че пред нея година лицето е закупило 20бр. млечни крави по договор за покупко-продажба с физическо лице. След справка предоставена от Българска агенция по безопасност на храните е установено, че към 31.12.2018г. лицето няма регистрирани животни, а според записванията по счетоводна сметка 315 „Животни за угояване“ към 31.12.2018г. е налице дебитно салдо в размер на 29 400лв., т. е. налице е неотчетена и неосчетоводена липса на биологични активи. Всички изложени обстоятелства обосновават констатации за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2,4 и 5 ДОПК, обославящи провеждане на ревизията по особения ред. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а оплакванията на касатора за обратното се явяват неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК и мотивите на първоинстанционния съд защо не намира за доказано твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2015г. е притежавал сумата 120 000лв. получена в дарение от баща му М. Б. и брат му М. Б.. Както и друг път е посочвал в решенията си настоящия състав, в допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да бъде добавено и следното: Обичайно подобен род актове между роднини не се сключват в писмена форма. Съставянето на нарочен договор и разписка за предаване на парите в случая водят по-скоро до извод, че същите са новосъздадени за подкрепа на защитната тезата на страната. По делото няма ангажирани доказателства, как е била съхранявана въпросната сума за времето от дарението /21.03.2008г./ до 01.01.2015г./началото на ревизирания период/, че не е била използвана и прочие. Отделно от това в хода на делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите, че дарителят М. Б./баща/ не е разполагал с подобна сума, която да дари на сина си.
При условията на чл.221,ал.2 АПК касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на сумата от 9 500лв., предоставен заем на дружество „В. Р. ЕООД съгласно договор от 30.04.2015г., за предоставянето и връщането на която няма съставени счетоводни данни, поради което връщането на същата не е отчетено като приход.
След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – София град е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Ф. Б. и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата Д“ОДОП“ –София юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 503,82лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5940 от 21.10.2021г. на Административен съд – София град, първо отделение, 47-ми състав, постановено по адм. д. №4979/2020г.
ОСЪЖДА Ф. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], общ.Гърмен, обл.Благоевград, да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 503,82 /две хиляди петстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ