Определение на ВКС-ТК, І т. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№736
София, 04.11. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
– Търговска колегия, І т. о.
в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Т. Р.
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията
Проданова
т. д. № 393
по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Д. център – ІІ Д. срещу тази част от Решение № 47 от 01.02.2010 год. по гр. д.№ 826/2009 год. на Добричкия окръжен съд с която е приет за основателен предявеният от Д. Т. А. иск с правно основание чл. 102 ал. 4 ЗЛЗ.
Първоинстанционният Добрички районен съд е счел иска на А. за сключване с едноличното дружество на основание чл. 102 ал. 3 ЗЛЗ на наемен договор за кабинет № 231 на ІІ етаж в сградата на Д., за движими вещи и медицинско оборудване за неоснователен. Добричкият окръжен съд е отменил решението на Д. в частта относно кабинета, обзавеждането и част от медицинското оборудване, обявявайки на основание чл. 102 ал. 4 год. наемния договор за помещението, обзавеждането и медицинското оборудване (с изключение на вещите:периметър, операционен микроскоп и скиаскоп) за окончателен. Определил е месечна наемна цена за помещението 62.11 лв., а за оборудването и обзавеждането – 12.48 лв. месечно.
Твърдението в на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран. Препращането е към касационната жалба в която се съдържа твърдение за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 102 ЗЛЗ. Твърдението за противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 102 ал. 3 и 4 ЗЛЗ касаторът, чрез процесуалния си представител, основава на обжалваеми решения на Добричкия районен и Добричкия окръжен съдилища, които сасе произнесли съответно като І и ІІ инстанция по иск на М. М. по чл. 102 ал. 4 ЗЛЗ. Приложил е и първоинстанционното и въззивното решения по настоящето дело.
Основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване
не е
противоречието между изводите на съдилищата по сходни казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Дори да би се приело, че този правен въпрос е свързан с прилагането на чл. 102 ал. 3 и 4 ЗЛЗ, той би следвало да бъде конкретизиран, каквато конкретизация в изложението не се съдържа.
Що се касае до основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, него касаторът свързва с непълнотата и неяснотата на чл. 102 ал. 3 и 4 ЗЛЗ, тълкуването на които би било от значение за точното им прилагане и развитието на правото. Това основание не е налице, поради обстоятелството, че считано от приемането на ЗЛЗ през 1999 год. и до сега с оглед измененията на закона и по-конкретно на чл. 102 ЗЛЗ е налице обилна и непротиворечива практика на ВКС по прилагането на предвидения от този закон ред за сключване на наемни договори – от кои лица, за кои помещения и вещи, при каква цена (препращането към ЗОбС) и пр.
Съдебният състав на І т. о. счита, че не са налице хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на Решение № 47 от 01.02.2010 год. по гр. д.№ 826/2009 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.