Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Н. срещу Определение № 668 от 30.09.2010 год. по ч. гр. д.№ 696/2010 год. на Русенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 07.07.2010 год. по гр. д.№ 1237/2010 год. на Русенския районен съд. С това определение е прекратено производството по предявения по реда и на основание чл. 424 ГПК от А. Н. срещу “Б. Д. отрицателен установителен иск и е разпоредено връщането на исковата молба. За да прекрати производство, районният съд е приел, че искът по чл. 424 ГПК предявен от Н. срещу “Б. Д. е недопустим.

Районният съд се е позовал се е на това, че в качеството на длъжник (поръчител) по парично вземане, Н. не е депозирала възражение по реда и в срока на чл. 414 ГПК, поради което искът по чл. 424 ГПК е недопустим. Изложил е и допълнителният аргумент, че фактите и обстоятелствата на които се позовава Н. не са новооткрити.

За потвърди крайния извод на първоинстанционния съд, съставът на РсОС подробно е мотивирал становището си относно това, които обстоятелства следва да се считат за новооткрити и кои доказателства имат характеристиката на нови по смисъла на чл. 424 ал. 1 ГПК. Счел е, че наведените от Н. факти и представените доказателства не са нови, поради което искът по чл. 424 ГПК е недопустим.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 вр. чл. 274 ал. 3 ГПК, частната жалбоподателка се позовава на основание чл. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на три обуславящи въпроса: 1./ Дали подаването на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК; 2./ Дали невъзможността за снабдяване с нови писмени доказателства до изтичане на срока за възражение следва да се дължи на виновно поведение на длъжника и каква е формата на вината, ако е необходима такава или законодателят е имал предвид невъзможност за снабдяване с новите писмени доказателства по причини, които длъжникът е могъл да преодолее обективно; 3./ Какви доказателства има право да сочи и представя ищецът по чл. 424 ГПК, за установяване на невъзможността си да се снабди с новите писмени доказателства? Дали тази невъзможност е въпрос по допустимостта или по основателността на иска по чл. 424 ГПК? Следва ли съдът да събере всички посочени от ищеца доказателства и едва тогава да се произнесе по допустимостта на иска по чл. 424 ГПК?

Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т. о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Не е налице което и да е основанията за допускане на касационен контрол по отношение на първия от поставените въпроси, тъй като той няма качеството на обуславящ по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че Русенският окръжен съд

не

се е позовал на депозирането на възражение, като процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК. Такова неправилно позоваване се съдържа в мотивите на районния съд, но то не е възприето от състава на въззивния съд и той не е основал становището си на него. Ако би било депозирано възражение от длъжника, в този случай спорно производство би се развило по иск на кредитора – чл. 422 ГПК. Производството по чл. 424 ГПК предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнението. Поради това и отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на производство по отмяна.

По отношение на другите два въпроса предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат по отношение на тях и ВКС се произнесе и по основателността на частната касационна жалба.

Както вече бе посочено, производството по отрицателния установителен иск е сходно с производството по отмяна по чл. 240 ал. 2 ГПК. В него не се поставя въпроса за вината и нейните форми, доколкото не се касае за наказателно производство. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл. 240 ал. 2 ГПК и чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на

собствената и небрежност.

В случай, че с ИМ по чл. 424 ал. 1 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва обоснове по-късния момент на позоваването на тях. В този случай, дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението, а не с определение по чл. 130 ГПК.

В конкретния случай, обаче, преценката на въззивния съд по допустимостта на иска е правилна, тъй като, видно от съдържанието на ИМ, позоваване на нови обстоятелства и доказателства, характеризиращи специалния иск по чл. 424 ал. 1 ГПК липсват. В

обстоятелствената част на ИМ, Н. се е позовала на обстоятелството, че е поръчител и на накърнено право по чл. 147 ал. 1 ГПК в качеството си на такъв. Доказателствата на които се е позовала и които съставляват приложение на ИМ – чл. 127 ал. 2 ГПК, са договорът за кредит и договорът за поръчителство от които произтича вземането и въз основа на които е издадена заповедта, както и призовките за доброволно и за принудително изпълнение. Т.е. правилна е преценката на съда, че представените доказателства и обстоятелствата на които се позовава Н. са извън характеристиките на специалния иск по чл. 424 ал. 1 ГПК, а установяване недължимост на вземането по общия исков ред – чл. 124 ал. 1 вр. чл. 147 ал. 1 ЗЗД е недопустим.

Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение

частната касационна жалба на А. Г. Н. срещу Определение № 668 от 30.09.2010 год. по ч. гр. д.№ 696/2010 год. на Русенския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.