Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело № 402/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „М”ООД, гр. Б., чрез адвокат М, с вх. №1547 от 25.03.2010 год. на Бургаския окръжен съд, срещу определение №256 от 05.03.2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2009 год. по ч. гр. д. №860/2009 год. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлено искането на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 3 ГПК за сумата 25000 лв., представляваща частичен размер на неустойката за забавено изпълнение на задължението по договор от 17.09.2009 год. за периода от 02.10.2009 год. до 08.12.2009 год., в размер на 0.1% за всеки просрочен ден върху главницата от 491039.63 лв. С обжалваното разпореждане Несебърският районен съд е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК в частта относно главницата, а е отхвърлил това за неустойката, като е приел, че договорната клауза, с която е определена неустойка за забава в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен ден без краен предел и определен срок е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е споделил изводите на районния съд.
Частният жалбоподател „М”ООД, гр. Б. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 26, ал....