ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1238

гр.София, 03.10.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 954/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 19.03.2011 г. по гр. д.№ 1990/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 14983/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от Б. Е. М. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. М., извършено с акт № РД-ЛС-131/ 05.03.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „организатор управление инвестиционна дейност и технически архив”, касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 6 026,94 лв и неправомерно удържано трудово възнаграждение в размер 500 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд счел за необходимо в срочния трудовия договор с работника да се изложат обстоятелства по пар. 1 т. 8 от ДР на КТ. Счита, че този извод не е верен в случая, когато срочният трудов договор е сключен по искане на работника и се позовава на решение на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д.№ 453/ 2009 г. Касаторът повдига и материалноправният въпрос може ли причините за сключване на срочен трудов договор...